36 Преглеждания

Може ли България да приложи примера на Испания за икономически растеж

В България дебатът за проблемите в бюджета е основна дъвка в политическата борба. За съжаление използването на бюджетните показатели за злепоставяне на една или друга политическа сила е отвратителна практика, която буквално съсипва перспективите на страната и отблъсква масово инвеститори, които даже започнаха да се изнасят, след като вече веднъж са дошли.

Огромният бюджетен дефицит за следващата година, който беше стоварен в публичното пространство в началото на предизборната кампания, изведнъж беше укротен и влезе в нормални рамки, заличавайки 11 милиарда лв. от дупката, още в първия ден след изборите. Бюджетното плашило за втори път влезе в предизборната борба, след прословутата заплаха за фалит на държавата от една бивша финансова министърка.

Още от самото начало беше ясно, че представените данни са само плашило в предизборната кампания и нямат връзка с действителността, но това плашило така или иначе изигра своята роля и вместо политики за икономическо развитие и растеж на страната, политическият дебат се съсредоточи в това дали ще се вдигат данъците.

В своите политически битки България пропуска сериозни икономически възможности за разлика от много страни в Европа, които обединяват политически и обществени сили, за да увеличат икономическия си растеж и съответно благосъстоянието на своите граждани. Такава държава например е Испания.

Испания е на път да надмине САЩ по икономически растеж и да се превърне в най-бързо развиващата се голяма развита икономика в света тази година, отбелязвайки растеж три пъти по-голям от този в еврозоната като цяло. Интересни са обаче моторите на това икономическо развитие, които са налични и за България, стига да реши са ги впрегне в своя полза. А те са комбинация от имиграция, туризъм, чуждестранни инвестиции и публични разходи.

Консенсусните очаквания са, че Испания е на път да нарасне с 2,7% тази година и една от причините е, че 700 000 (!) имигранти в трудоспособна възраст са влезли в работната сила през последните три години, в Испания, като по този начин са допринесли за увеличаване на население на страната от 47,4 милиона на близо 49 милиона, което е близо 3.5%. Дефакто през последните три години имигрантите са заели 40% от всички нови работни места в Испания, а работната ръка е един от компонентите за изчисляване на БВП.

В Българския случай подобно увеличение от 3.5% би представлявало почти 240 хиляди души свежа работна ръка, от липсата на която България отчайващо страда. Въпросът е има ли как държавата изобщо да привлече толкова хора и как да се справи с тяхното присъствие, след като основните политически лозунги, повтаряни като мантри от т.н. етно-консервативни партии, е “имигрантите вън”. А именно те могат да заемат нискоквалифицирани и нископлатени работни места, каквито основно се търсят в българската икономика.

Не е ясно защо политическото говорене в страната е точно обратното на това, от което има нужда бизнесът, защото по-високата имиграция помага на бизнеса да задържи ръста на заплатите, но също така стимулира индивидуалното потребление.

Тази динамика на испанската икономика доведе до нейния сравнително доста по-добър растеж за периода след Covid-19 в сравнение с много други страни в ЕС и сега тя е с 5,7% по-голяма, отколкото беше през 2019 г., докато еврозоната като цяло се е разширила с 4,2%.

Вторият основен фактор за ръста на испанската икономика е увеличеното правителствено потребление, включително свързана с пандемията подкрепа и работни места в публичния сектор, което потребление е допринесло за 59% от растежа.

Тук всъщност е и втората основна разлика с България. Част от политическия дебат за бюджета е размерът на публичния дълг. Чухме отново всякакви апокалиптични прогнози как страната ще стане втора Гърция, ако не овладеем нарастването на държавния дълг, при условие че България има най-ниския дълг от всички държави в ЕС. Апокалиптичните мантри не спират да се леят от телевизорите от сутрин до вечер, създавайки някакво мазохистично самосъжаление у електората, който иска държавата да има нисък дълг, въпреки че непрекъснато недоволства от ниските държавни разходи във всички сфери на икономиката.

И тъй като държавните разходи са част от инструментите на икономическия растеж, инвеститорите в държавни облигации на Испания изобщо не са обезпокоени от тези разходи. Напротив, разликата между доходността на испанския и германския държавен дълг, която измерва колко по-рискова се смята Испания, е на най-ниското си ниво от януари 2022 г. Доходността на 10-годишните облигации на Испания, която сега е 2,98%, падна под тази на Франция, която се бори с очакван бюджетен дефицит от 6,1% тази година.

Третият фактор – туризмът, се очаква да генерира приходи от 90 милиарда евро в платежния баланс на Испания през 2024 г., а износът на други услуги се очаква да генерира още 100 милиарда евро. Те включват дейности за чуждестранни клиенти, вариращи от банкиране до инженерни услуги до ИТ консултации, както и университети, които приемат международни студенти.

И накрая – инвестициите. Испания е шестата най-голяма дестинация в света за проекти за преки чуждестранни инвестиции на зелено от 2019 г. насам. В сектора на възобновяемата енергия, един от силните страни на страната, тя осигури 77 нови проекта миналата година, класирайки се на първо място в световен мащаб заедно със САЩ. В България политическият наратив е съсредоточен в запазване на бълващите отрови въглещни тецове, което драстично забавя енергийния преход на страната към по-чиста енергия.

България има всички предпоставки да прилага същите политики като в Испания, които да увеличат растежа от 2% на поне 3%, а защо не и на 4%, което автоматично ще елиминира всички проблеми с дефицита и дълга, които масово се насаждат в публичното пространство и ще отвори вратите за смислен и необходим иконимически растеж. Това, което възпрепятства подобно развитие, е завладените институции в завладяната държава, което налага един модел на авторитарност и икономически застой, водещ до отчужденост в обществото и непрекъсната и безсмислена политическа конфронтация.

Сподели
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *