Новата Студена война и необходимостта от стратегически избор

Русия на Путин се провали тотално на международната политическа сцена. Резултатът от този провал ще има много дългосрочни последици, които в настоящия момент дори не могат да се оценят напълно. Но най-важното, тя изгуби своето политическо и икономическо влияние в света, поради няколко причини.

На първо място тя отблъсна за десетилетия напред всички големи инвеститори, които бяха в основата на икономическия подем на Русия пред предходните 3 десетилетия. На второ място, тя предаде окончателно инициативата на Китай за политическо влияние върху тази част от света, която търси откъсване от Западната сфера на влияние.

И ако влиянието на търсещата своето място под слънцето нововъзникваща структура на държавите от БРИКС се политизира излишно вследствие действията на Русия, то икономическото присъствие на тази структура се определя изцяло от Китай.

Всъщност войната на Русия в Украйна допринесе в голяма степен за нарастване важността на Китай на международната сцена, въпреки че Западните държави продължават мерките си за икономическо изолиране на страната (в което самото правителство на Си Дзинпин услужливо участва с промяната на курса на държавата от икономика към сигурност). За разлика от все по-голямата изолация на Русия, в последните дни Китай беше посетен както от министъра на търговията на САЩ Джина Раймондо, така и от външния министър на Обединеното кралство Джеймс Клевърли. Отделно се подготвя среща между Си и Байдън, която дори и да не се случи на срещата на Г-20 другата седмица, най-вероятно ще бъде факт до края на годината. А трябва да се отбележи и посещението на Путин в Китай, което се очаква през октомври.

Тези посещения на най-висшите западни държавници могат и трябва да се разглеждат в контекста на войната в Украйна, но те имат и много по-дълбоко измерение. Опасността от изпадането на Китай в икономическа изолация от развития свят, още повече в контекста на променената концепция за управление на страната под ръководството на Си, което определено загърбва икономическия растеж за сметка на все по-голямата държавна намеса във всички сектори на живота, всъщност е сериозен проблем за световната икономика, който принуждава западните лидери да действат. Икономическото забавяне в Китай може да има сериозни последствия не само за световната икономика, но и за политическите условия в света.

Тази ситуация изглежда съвсем благоприятна за Си обаче, тъй като тя превръща Русия в държава, силно зависима от икономическите и политическите решения на Китай, докато същевременно оставя отворени валенции за развитие на взаимоотношения на Китай със Западния свят. Така че за момента Си Дзинпин успява да играе успешно на два фронта, като едновременно държи Русия зависима и същевременно прокара разширяването на БРИКС, която включва Бразилия и Южна Африка.

В заключение, всъщност ако нещо крепи съвременния свят да не потъне покрай безумствата на самозабравили се диктатори, то причината за това, от една страна, е отговорността на САЩ и Западните държави за глобалната сигурност (излишно е да се споменава тук програмата Lend-Lease, която спасява Съветския съюз навремето да не капитулира пред Хитлер, както и плана Маршал, който е в основата на успешното възстановяване на Западна Европа от руините на ВСВ), а от друга – все пак доста по-уравновесената външна политика на Китай, която има вековни традиции.

Едно е сигурно, светът ще продължи да се дели на Запад и Изток, със своите специфични противопоставяния и противоборства, което в интерес на истината, имайки предвид историята на Студената война, не изглежда екзистенциално лоша възможност. Има значение България в кой лагер ще бъде обаче. И от тази гледна точка преодоляването на руската зависимост и хибридна намеса в България е от първостепенно значение за българското правителство.