792 Преглеждания

Новите фискални правила на ЕС целят по-голяма свобода, но и отговорност при спазването им от държавите-членки

На 26 април Европейската комисия обяви своето крайно предложение за промяна на Пакта за стабилност и растеж, чиято цел е  промяна и облекчаване на фискалните правила на Съюза, които да премахнат строгите ограничения, съществуващи в момента, като се предостави повече свобода на държавите-членки в провеждането на фискалната им политика, но същевременно като насочи фокусът към спазването на стриктни количествени цели по отношение намаляването на публичния дълг. Основните предложения на Комисията бяха представени още на 09.11.2022 г., когато тя излезе с Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС. Това предложение има за цел да се справи с основните недостатъци на настоящата рамка, като се вземат предвид икономическите и социалните предизвикателства на това десетилетие, станали още по-очевидни и належащи вследствие на пандемията, руската агресия в Украйна и съпътстващата я енергийна криза. Сърцевината на новата рамка е обновен набор от фискални правила, реформиращи Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

Целта на предложението на Комисията за реформиране на рамката за икономическо управление има за цел да установи правилните стимули за държавите -членки да поемат пълна отговорност за инвестиране в зеления и цифровия преход и да запазят своята фискална устойчивост. И двата прехода са основни предизвикателства, които ще определят икономическите перспективи на Европа за десетилетия напред. Нито един от тях не може да бъде отложен. Публичното финансиране на двойния преход не може да бъде оставено на заден план, докато публичният дълг не бъде намален до по-безопасни нива. Надеждните стратегии за консолидиране на публичните финанси са незаменими, като предоставят на инвеститорите увереност, че публичният дълг е устойчив и позволяват набиране на пазарно финансиране за публични инвестиции.

На диаграмата е представена трилемата на икономическото управление, която се опитва да реши Европейската комисия, като предлага по-плавно намаляване на дълга, за да могат да се изпълнят останалите две цели, а именно по-голяма ангажираност на националните правителствата в провеждането на икономическата и фискалната политика, чийто основен приоритет трябва да са инвестиции и реформи за постигане на устойчиво развитие.

В своето предложение Комисията залага на три основни стълба, върху които ще се фокусира реформата на рамката за икономическо управление. Целта е да се определи по-опростена и интегрирана структура за макрофискален надзор, за да се осигури устойчивост на обслужването на дълга и да се насърчи устойчив и приобщаващ растеж. Основните стълбове на реформата на следните:

1.Залагане на национална ангажираност на държавите-членки, като целта е страните да възприемат икономическото управление в съответствие със насоките на ЕК като собствен ангажимент, а не като налагано отвън (от Брюксел) изискване. В тази връзка, по отношение налагането на този основен приоритет, ЕК предлага 6 стъпки, които да изпълнят със съдържание прилагането на първия стълб.

а) Като предварителна (нулева) стъпка Комисия ще предложи референтни планове за корекция;

б) Вследствие на тези предварителни планове държавите-членки ще изготвят своите средносрочни структурни планове във фискалната област;

в) Основният елемент в тези структурни планове ще бъде поетият ангажимент да се следва устойчива фискална траектория, чиято цел е намаляване на дълга (за държавите с дълг над 60%) до разумни граници в рамките на периода на корекция;

г) Периодът за корекция на дълга може да бъде увеличен по искане на съответната държава след като тя е поела ангажимент за конкретни реформи и инвестиции.

д) Част от този стълб представлява по-голямата роля в процеса, който се предоставя на националните независими финансови институти.

2. Вторият основен стълб касае опростяване на критериите и изискванията за оценка на фискалната устойчивост на държавите-членки и съсредоточаване върху фискалните рискове. В случая се предлага амбициозно опростяване на Пакта за стабилност и растеж. За да се подобрят ефективността и прозрачността, единен оперативен индикатор, основан на устойчивостта на дълга, ще служи за определяне на фискалната траектория. В тази част предложението на Комисията е съсредоточено върху 3 цели.

а) Изискването е фискалната политика на държавите да се съсредоточи върху изработването на план за управление на нетните разходи, който план да се основава на устойчивото обслужване на дълга и който да се одобрява от Съвета на ЕС, като този план ще бъде единият фискален показател;

б) Наблюдението и изпълнението на този плат ще се основава на управлението на фискалните рискове;

в) Премахват се референтните показатели за намаляване на дълга, референтните показатели за намаляване на структурното салдо, процедурата за свръх дисбаланси и матрицата с показателите/изискванията.

Във връзка с така предложения втори стълб е необходимо да се направят няколко разяснения. Предложението има предвид основен измерител и фокус на фискалната политика да бъдат нетните първични разходи като единствен показател, т.е. разходи без дискреционните мерки, касаещи приходите и с изключение на разходите за лихви, както и разходите за циклична безработица, което би осигурило по-висока степен на макроикономическа стабилизация. Това опростяване увеличава прозрачността, включително сред политиците, и би позволило да се премахнат редица инструменти за фискално наблюдение, които са прекалено сложни, разчитат на ненаблюдаеми показатели или не са издържали изпитанието на времето. Докато годишното фискално наблюдение на ниво ЕС ще се извършва единствено въз основа на траекторията на разходите, държавите-членки биха могли да преобразуват нетните първични разходи в алтернативни показатели за целите на националния бюджет (напр. структурно салдо).

Предлага се също така преминаване към подход, основан в по-голяма степен на риска, фокусиран върху предотвратяването на груби грешки във фискалната политика. Съществуващата рамка изисква всички държави-членки да положат като цяло сходни усилия за корекция, независимо от действителната си фискална позиция и рисковете за устойчивостта на дълга, пред които са изправени. Нивата на дълга и прогнозираната динамика на дълга обаче се различават значително в различните държави членки, още повече след пандемията. Следователно в рамките на обща рамка на ЕС Комисията ще използва своята рамка за анализ на устойчивостта на дълга – добре установен набор от инструменти за оценка на рисковете за устойчивостта на дълга – като общ инструмент за оценка на риска, който ще информира за дизайна на плана. По-конкретно, инструментът би помогнал за разграничаване между държавите-членки според предизвикателствата, свързани с публичния им дълг, би хвърлил светлина върху двигателите на динамиката на дълга им и би довел до това Комисията да оповести публично референтен път на разходите, който може да служи като компас към плана на държавата-членка.

3. Третият основен стълб касае прилагане на новата рамка за икономическо управление.

а) В рамките на този стълб се запазва процедурата за прекомерни дисбаланси (ППД), като по отношение на дефицита, прагът остава 3% от БВП;

б) Процедурата за прекомерни дисбаланси по отношение на дълга дефакто се засилва, като тя се видоизменя в предложения в първия стълб план за нетните разходи;

в) Въвежда се набор от санкции, които надграждат досега съществуващите с по-интелигентни такива;

г) Останалите макроикономическите изисквания и условия остават същите.

Всичко това създава по-добри условия както от гледна точка на държавите-членки, така и от гледна точка на Европейската комисия за подобрение на рамката на икономическото управление, което в крайна сметка остава повече свобода в ръцете на отделните държави за провеждане на отговорна, но и съобразена с местните условия политика на финансова стабилност.

Очакванията са да се подобрят условията, свързани с правилното управление едновременно на цикличните политики и провеждане на структурни промени и реформи, които да се отразят положително на темпа на растеж на икономиките. В крайна сметка целта е връщане към една финансова и фискална стабилност, далеч от екстремните антициклични фискални политики, които вследствие на една прекомерна експанзионистична политика създадоха условия за сериозен инфлационен натиск, който в момента се преодолява с много трудности и усилия от страна на паричната политика на централните банки, предизвикващи сериозно икономическо забавяне и опасения от рецесия. Явно тази фискална експанзия е неустойчива и предложената рамка за икономическо управление следва да преодолее посочените проблеми.

Сподели

Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *