НПО, демокрация, лобизъм и гражданско общество – I част

Увод

В настоящото изследване ще стане въпрос за създаването и общественото влиянието на някои български НПО, които се възприемат от тях самите, а и от общественото мнение, наложено чрез медиите, по-скоро като тинк-танкове, отколкото като обикновени неправителствени организации. Със своята дейност те всъщност осъществяват лобизъм, но този лобизъм е насочен към формиране на обществено мнение и към форматиране на обществения дневен ред, отколкото като обикновен лобизъм, насочен към постигане на определени групови интереси чрез натиск върху публични институции и личности. Със своята дейност те всъщност оказват съществено влияние върху формирането на гражданското общество в България и неговото развитие. В известна степен състоянието на гражданското общество в страната, категорично може да се твърди, се дължи на целите и задачите, които тези тинк-танкове са поставили пред себе си, както и на тяхното отношение към властта. В изследването ще бъдат обяснени причините за това твърдение, както и механизмите на влияние, осъществявано от тези организации.

Начални условия

Конкретната причина за настоящото изследване е постоянно налаганото и в определена степен вече наложило се дълбоко в обществото разбиране, че единственото правилна икономическа политика, която би следвало да се провежда в страната е политиката на непрекъснато свиване на държавата и нейните функции и администрация, постоянното либерализиране на икономиката, непрекъснатият натиск върху управляващите да осъществяват максимално оттегляне на държавата в ролята си на производител и доставчик на определени стоки и услуги, дори и в случаите, когато те имат висока социална и обществена цена чрез механизмите на приватизация. Това разбиране и наложило се мнение в обществото, основно чрез медиите, е толкова вече силно, че се приема едва ли не като аксиома, която не подлежи на дебат. Изненадващо е как хора, които не разбират нищо от икономика, също са попаднали в този коловоз на разсъждения и мислене и дотолкова са убедени в правотата на тази гледна точка, че отхвърлят априори всеки инакомислещ, независимо разумността на аргументацията, която той предлага. В този случай лепенето на етикети не спомага по-никакъв начин необходимия дебат по който и да е въпрос, но това е характеристика на целия обществен живот и междуличностни отношения в България. Защо това е така е въпрос на друго изследване.

Наложеното мнение за развитието на икономиката в страната отчасти има своето обяснение в преобладаващия модел на либералната държава в западния свят, който беше основен модел на подражание от новопоявилите се демократични държави в Източна Европа след падането на Берлинската стена. Основното влияние върху тяхното икономическо развитие и моделът, който те започнаха да следват беше оказано от САЩ и в по-малка степен от държавите от западната част на континента, където преобладават по-скоро характеристиките на социалната държава, отколкото на либералните тип икономики. Характерна особеност за България е, че поради изключително много забавените реформи и късния преход от социалистически тип икономика към пазарна такава, нюансите в разбиранията на хората за това какъв точно пазарен модел България би следвало да изгради останаха неясни и неразличими. В България нямаше и необходимото знание, за да се направи това разграничение, имайки предвид социалистическия тип икономически дисциплини, които се изучаваха в българските висши учебни заведения.

С напредването на прехода в страната или по-скоро с неговото буксуване, налаганото в обществото мнение за извършването на либерални реформи вече премина в кресчендо и изразяваните тези за икономическо развитие започнаха да приемат крайни форми, характерни за парадигмата на либертариянството и ултралиберализма. Факт е, че дори по време на управлението на тройната коалиция и в частност БСП, която би следвало да защитава социални и социалистически въжделения и разбирания, беше въведен т.нар. плосък данък в неговия краен антисоциален вариант, а именно без необлагаем минимум, което влоши финансовото състояние на огромната част от хората в България и най-вече на тези получаващи под 350 лв. заплата на месец, като това е всъщност по-голямата част от работната сила в страната. Де факто БСП предприе реформа, която теоретично засяга негативно основно нейния електорат. Разбира се, друг е въпросът дали БСП е социална партия и какъв е типът на нейния електорат.

Казусът, който постави посочената по-горе констатация логично доведе до въпроса защо това разбиране за икономическо развитие се налага от медиите на общественото мнение и най-вече защо няма адекватна реакция от хора, които защитават противоположно мнение или които най-малкото не споделят крайния вариант на либералното икономическо управление. Отговорът на този въпрос започва да се появява, когато се анализира кои са източниците на това разбиране, как това разбиране стига до и се отразява от медиите и как в последствие то се възприема и интерпретира от обществото.