Отношението на младите симпатизанти на ДСБ към Интернет политиката

Увод

Настоящият анализ не представлява социологическо проучване и съответно той не е базиран на предварително определена методология. Същевременно ограниченият брой на респондентите не позволява да бъдат направени прекалено задълбочени анализи за симпатизантите на ДСБ към Интернет политиката. Интересите на интервюираните младежи към посочения въпрос са разнообразни и в определени случаи дори и противоречиви, въпреки че все пак могат да се отбележат определени общи тенденции по най-важните въпроси. Представеният анализ няма за цел да даде количествени характеристики на получени отговори по всички въпроси от интервютата, а по-скоро да изведе като резултат общите черти, които характеризират интервюираните, както и да посочи определени различия в отношението на младежите към определена тематика.

Важни ли са социалните мрежи?

И петимата интервюирани симпатизанти на политическа партия „Демократи на силна България“ са млади хора, които ползват активно Интернет. Все пак трябва да бъде направена разлика между ползването на Интернет и ползването на социални мрежи като Фейсбук например. Използването на Интернет е свързано основно с набавянето на необходимата информация, която се изразява най-вече в новини и в по-малка степен музика и друг вид информация. Същевременно използването на социалните мрежи като Фейсбук е противоречиво. Характерно е, че и петимата симпатизанти имат профили във Фейсбук, но всъщност четирима от интервюираните са създали тези профили по-скоро, за да не изостават от тендициите в комуникации, както и поради модерността на тази мрежа, отколкото поради истинска необходимост да общуват чрез нея. Само един от респондентите посочи, че пише ежедневно коментари и качва музика и снимки. Останалите четирима споделиха, че много рядко пишат коментари и публикуват мнения във Фейсбук, като единствената причина да участват в мрежата е нейното използване като допълнителен информационен източник, както и нежеланието им да закрият профила си поради осъзнатото разбиране, че така ще изгубят контакти, които са създали. Основното притеснение, което беше изразено по отношение на Фейсбук е, че тази мрежа прекалено много разголва човешките интереси и всъщност представлява един виртуален площад, където всеки споделя всичко, включително и много интимна и лична информация.

На базата на посоченото по-горе може да се отбележи, че симпатизантите на ДСБ подхождат доста консервативно и в определена степен скептично към участието си в социалните мрежи от типа на Фейсбук. Все пак сериозно обобщение не може да бъде направено, тъй като един от интервюираните участва сравнително активно в социалната мрежа. Тук може да се анализира дали личностните характеристики на участниците в интервютата не са също от значение и че интервюираните в мнозинството си са по-скоро затворени и по-скромни хора, които предпочитат да не афишират открито своите интереси и разбирания. Всъщност изказването на една от интервюираните беше точно в тази посока, че тя инстинктивно страни от публичност и от тази гледна точка нейното поведение е разбираемо. На второ място може да бъде посочен факторът убеденост в изказваните тези. Имайки предвид, че интервюираните са млади хора, може би в тях все още липсва самочувствието на знаещия и компетентния, тъй като повечето от интервюираните са все още студенти. От тази гледна точка тяхното странене от участие в дебатите в мрежата може би се дължи и на липсата на увереност, че изказваните тези са правилни и най-важното, че могат да бъдат успешно защитени.

И тук опираме до един въпрос, който е кардинален за българското общество като цяло и за който вече има достатъчно изследвания и анализи. Така например съгласно резултатите от последното изследване на ОИСР за нивото на образованост на учениците PISA 2009 [1] се вижда, че въпреки че българските ученици могат да четат и да пишат, 41% от тях са под критичния праг на грамотност, т.е. те се затрудняват да тълкуват и анализират текст. Този резултат е двойно по-голям от средното ниво за останалите изследвани страни, което е 24%. С този аргумент аз не искам да кажа, че интервюираните млади хора са ниско интелигентни, а по-скоро да отбележа факта, че средата, в която младежите растат в България предполага не особено задълбочено отношение към сериозните въпроси на съвремието. Пребивавайки в тази среда през най-активните години от живота си е много трудно да бъдеш запознат в детайли с протичащите процеси не само в страната, но и в световен мащаб, които да коментираш компетентно и убедително.

Тук е мястото да цитирам и още едно изследване на The University College London (UCL) CIBER group [2] за Joint Information Systems Committee – експертна организация за информация и дигитални технологии в образованието и изследванията във Великобритания наречено „Гугъл генерация“, според което изследване поколението, съвременник на търсачката Гугъл, а именно младото поколение, се характеризира с следните основни характеристики:

1. Хоризонтално информационно търсене – преглеждат се 1 – 2 страници и се      преминава в друг сайт, обикновено без намерения за връщане
2. Навигация – повечето време отива за нея
3. Бърз преглед – 4 мин. на електронна книга, 8 мин. на електронно списание
4. Складиране (squirreling behaviour) – записване на много материали, но няма      яснота какво наистина се прочита и какво само се съхранява
5. Различни начини на търсене – няма универсални добри решения

Тези характеристики са характерни за цялото поколение, израснало заедно с развитието на интернет търсачките. Истината е, че информацията е толкова много, че човек има време само да мине по нея. Всяко задълбочаване в нещо, което не е от пряк интерес, води до загуба на време, което няма как да бъде наваксано. Това е и причина за невъзможността да се пишат добре обосновани коментари, което в крайна сметка води до отказ от участие.

В тази връзка може да се цитира отговорът на един симпатизант на ДСБ в едно изследване на Институт „Отворено общество“ от 2008 г., наречено „Новите млади и новите медии“ [3], в което той споделя: „Може би живеем в прекалено материален свят. Хората не се интересуват от ценности, не се интересуват от принципи, не ги интересуват по-задълбочени анализи, изследвания. Опитват се да минат по повърхността на проблематиката…Ако може други да извършат целия този процес, а те лично да не се ангажират с това (…) Голяма част от хората (…) се опитват да минат по повърхността, информацията, която те приемат, тя е по най-лесния начин. Книгите, пресата, съдържанието, което те поемат като информация, тя е по-най-лесния начин генерирана, тя не създава трудности, по никакъв начин не стимулира процеса на мислене, на изграждане на собствено мнение. (…) Мисля, че по-голямата част от младите в България имат този проблем“.

Накрая трябва да се отбележи, че тези хора все пак освен симпатизанти, са и членове на политическа партия, с едно изключение, и за тях не е без значение как останалите ще ги възприемат. Т.е. в случая може би става въпрос за една автоцензура по отношение на изразяваните становища и мнения от гледна точка на едно евентуално бъдещо развитие в определена посока.

Политиците и Интернет

Вторият кръг от проблеми, които бяха засегнати в интервютата касае ролята на електронните медии като комуникационен канал и тяхното използване за политически цели. Тук отново е характерно разнообразието на застъпваните мнения, което всъщност е следствие на отношението, демонстрирано в първата част на интервютата. Това, което следва да бъде отбелязано е, че Интернет медиите са основен източник на информация, като при някои от интервюираните това е единственият източник. На второ място е характерно, че Интернет медиите са предпочитан източник поради възможността, който дават за избор на човека какво да чете и на какво да се доверява. Характерно за традиционните медиите е, че те се възприемат по-скоро като изразители на правителствената гледна точка или на мнението на определени икономически групировки, отколкото като застъпници на обективната информация. Това е и една от основните причини да се предпочете информацията, предлагана от Интернет медиите, като тази теза беше застъпена особено категорично от първия респондент.

Следващият въпрос, който се откроява във втория кръг от проблеми е причината за участие на политиците в този тип комуникация в социалните мрежи. Тук отново имаше разнобой във вижданията. Според част от интервюираните участието на един политик в Интернет и в социалните мрежи не е от голямо значение за неговия имидж. Важно е как той изглежда и как се държи в действителност, а неговата активност в Интернет е само още един канал за влияние. Социалните мрежи не го правят по отговорен, защото въпросите към него са толкова много и толкова разнообразни, че просто няма как да бъдат взети предвид. Други от респондентите обаче споделиха, че с участието в подобен тип комуникация политиците стават по-близки и по-достъпни до своите последователи.

По отношение на това дали Интернет е по-скоро свят на младите също не беше демонстриран консенсус. За някои това е по-скоро така, но за други участието в Интернет зависи от самия човек – има, както възрастни хора, които участват активно в електронните мрежи, така и младежи, които не се интересуват от Интернет. Въпреки това всеобщо беше признанието, че принципно Интернет е по-скоро привилегия на младите, отколкото на възрастните и затова в социалните мрежи не може да се види например да се обсъждат пенсионерски проблеми. От тази гледна точка доминиращ беше и изводът, с изключение на един човек, който даде колеблив отговор, че не може да се създаде Интернет партия, тъй като ползващите световната мрежа представляват много различни социални слоеве от населението, чиито идеи не биха могли да се обединят в единна партия.

Младите и политическия избор

Третият кръг от проблеми, които се очертаха в отговорите на респондентите е ролята на политиците и на гражданското общество и ангажираността на младите и изобщо на гражданите с политиката. Изразените позиции клоняха от задължителната необходимост от професионални политици до балансираност на участието на политиците и гражданското общество в политиката. Не беше изказана крайна гледна точка, че мнението на обикновените хора трябва да бъде единствено меродавното за взимане на политически решения. Това от една страна отразява по-голямата консервативност в симпатизантите на ДСБ по отношение участието на гражданите в управлението на страната, но от друга страна представлява отражение на разбирането, че поради неподготвеността на политиците да управляват успешно страната, ролята на гражданското общество е важна и неговото мнение трябва да бъде взимано под внимание.

Най-интересният въпрос, на който всеки интервюиран даде различен отговор е защо хората са пасивни по политически въпроси, включително и младите. Отговорите търсеха проблема в личното усещане за безсмисленост от активната позиция, защото така или иначе няма да бъде чута, в образованието и възпитанието, в самия преход, както и в модела на управление и тежките битови проблеми.

Трябва да бъде отбелязано, че повечето от респондентите продължават своето образование в момента и те все още търсят отговорите на въпросите, които ги вълнуват. Интересно е да се отбележи, че тези хора определено са разочаровани от политическата ситуация в страната и сами са пожелали на първо място да се идентифицират, а след това и ефективно да се включат в политическата дейност чрез партия ДСБ. Разбира се, може да се предположи влиянието на родителите в избора на тези младежи, но е факт, че дори и ненапълно осъзнавайки какво точно ги привлича в избраната от тях партия, те са с ясното съзнание, че нещо в политическия модел на страната следва да се промени. Всъщност в отговорите на въпросите на тези хора може да се открие, че тяхната мотивация за политическо участие не се дължи на идеологически причини, а тя е израз на разочарование от действителността. Много интересно в това отношение са отговорите на петия респондент – едно момиче студент по политология, която изненадващо заяви, че нейните политически предпочитания са насочени към социалдемокрацията и след моята реакция, че е объркала в този случай партията, която да подкрепя, тя сконфузено се измъкна, като отговори, че ме е провокирала с отговора си и всъщност е либерал, което отново не е най-правилната характеристика на ДСБ. Интересно е, че преди това тя беше отговорила, че държи на реда и правилата.

Изборът да си симпатизант на ДСБ

Всъщност може би точно тук се крие основният отговор на въпроса защо хората са пасивни от една страна и защо и как определят коя партия да изберат в своите предпочитания от друга. Ако трябва да се полемизира темата за избора, важно е да се каже, че причините за този избор трябва да се търсят на две нива. От една страна преходът и начинът, по който той беше извършен накара много хора да се отвратят от политиката. След идването на правителството на НДСВ на власт през 2001 г. се случиха две неща: на първо място беше легитимирана икономическата власт на бившата партийна номенклатура, а на второ – в икономиката на България започна сериозен подем, който продължи до началото на глобалната криза. В тази ситуация разочарованието от политика беше преодоляно чрез управлението на икономически бизнес проекти, които в мнозинството от случаите бяха успешни. През този период съвсем закономерно интересът към политиката не само отслабна сериозно, но той се превърна и в тема табу в социалния живот, особено на младото поколение. Въпреки всичките несправедливости, свързани с управленски решения и корупционни практики, изобилните печеливши икономически възможности потиснаха негативите от политическите решения. Точно през този почти 8 годишен период израсна настоящото младо поколение. В едно изследване на ББСС Галъп Интернешънъл България: „Отвъд фактите: Младите хора и икономическата конкурентоспособност“ от септември-октомври 2007 около 58% от хората между 18 и 30 години, които през 2005 вече са имали право на глас, не са го упражнили. Това е значима разлика с общото ниво на активност на изборите. Нещо повече, около една трета от младите, участвали в изследването, заявяват, че не виждат смисъл в това да се гласува, а други 46% биха гласували само в някои случаи. Същевременно около 60% от младите не биха отишли до урните, ако парламентарните избори бяха проведени по време на интервютата.

Настоящата криза обаче сви драстично бизнесвъзможностите на българина и на младите хора в частност. А тази криза продължава вече пета година, т.е. настоящите студенти де факто са формирали своя светоглед именно в един от най-трудните години, които те познават. От тази гледна точка не е учудващо, че политическата тематика отново се завръща сред интересите на обществото и на младите хора. Разбира се, това в никакъв случай не може да се нарече някаква устойчива тенденция, но е логично в трудни времена интересът към политиката да се засили. Това между другото се вижда и в социалните мрежи, където политическата тематика е една от основните в протичащата комуникация.

И тук идва второто ниво на отговор, поставен във въпроса по-горе. Има голяма разлика миналото, което младежите са имали и с което са се идентифицирали и свързаната с тях реализация. В проекта „Новите млади и новите медии“ на Институт „Отворено общество“ [4] Ружа Смилова изследва младежките политически организации в България. От това изследване се вижда, че БСП има повече от 3 младежки организации, които са доста активни по места. В тях членуват млади хора, които общо взето осмислят своя живот с определена политическа активност и същевременно тези организации дават възможност за определена житейска и професионална реализация на членуващите активисти. В тези организации общо членуват няколко десетки хиляди души. При такава масовост на участието, както и поради факта, че родителите на тези младежи най-вероятно са членове на БСП и са свързани по определен начин с бившата комунистическа номенклатура, възможностите за професионална и житейска реализация са значителни. Най-малкото защото неформалните мрежи наследени от социалистическото минало или новообразувани по време на прехода подпомагат реализацията на един млад човек. Интересно е да се отбележи, че тази реализация не зависи от това дали съответният човек се е реализирал в политиката чрез БСП, дали е развил свой бизнес или дори дали е претърпял пълно идеологическо обръщане на своите възгледи. Много добри примери в тази насока могат да бъдат намерени в книгата „Мрежите на прехода – какво всъщност се случи в България след 1989 г. издадена от издателство „Изток-Запад“ [5] , както и в книгата на Достена Лаверн „Експертите на прехода“, издадена през 2010 г. отново от издателство „Изток-Запад“ [6].

За разлика от участниците в тези младежки организации, останалите млади хора могат да разчитат единствено на себе си и на своите способности. И от тази гледна точка не е учудващо, че симпатизантите на ДСБ са привърженици на тази партия именно, защото тя олицетворява в някакъв аспект необходимостта от ред и правила в обществото. Защото трябва да е ясно, че образованият и почтен човек е уязвим и не толкова категоричен в отстояване на интересите си. Липсата на правила в държавата и властването на правото на силата, а не силата на правото стресира такива хора и те инстинктивно търсят някъде упора, която да ги предпази от превръщането им в пълни маргинали. В целия политическо-обществен спектър ДСБ се явява представител именно на такъв тип хора, което е и причината тази партия да няма напълно изяснен идеологически профил. Трябва да се отбележи все пак, че в настоящата ситуация такъв профил може би не е и необходим. Ето защо не е учудващо, че ДСБ продължава да привлича млади хора с политически интереси. Въпросът е дали това привличане може да даде перспектива за професионална реализация или ще остане само младежко увлечение, докато съответния млад човек не бъде принуден да се съобразява с властващия в страната конформизъм.

Литература

1. Изследване на ОИСР за нивото на образованост      на учениците PISA      2009, http://www.pisa.oecd.org/document/61/0,3746,en_32252351_32235731_46567613_1_1_1_1,00.html
2. Изследване „Гугъл генерация“, The University College London (UCL) CIBER group за Joint Information      Systems Committee – експертна      организация за информация и дигитални технологии в образованието и      изследванията във Великобритания, http://www.jisc.ac.uk/whatwedo/programmes/resourcediscovery/googlegen.aspx
3. „Новите млади и новите медии“, изследване на Институт „Отворено общество“, 2008      г., http://www.scribd.com/doc/61359603/58/%d0%9c%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%b8-%d0%b2-%d0%91%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f?
4. „Отвъд фактите: Младите хора и икономическата конкурентоспособност“, изследване на ББСС      Галъп Интернешънъл България:, септември-ок-томври 2007, http://www.undp.bg/publications.php?id=2420&lang=bg
5. Чалъков И. и екип, „Мрежите на прехода – какво      всъщност се случи в България след 1989 г., „Изток-Запад“, 2008 г.
6. Лаверн, Д, „Експертите на прехода“,      „Изток-Запад“, 2010 г.