Поредната актуализация на бюджет 2014 – леко подобрена версия

Министерски съвет на заседанието си на 11.11 прие поредната актуализация на Бюджет 2014 г., този път внесена от новото правителство. Все пак следва да се отбележи, че нито на сайта на Министрество на финансите, нито на този на Министрески съвет е публикувано предложението на Закона за изменение и допълненине на Закона за държавния бюджет (ЗИД на ЗДБ). Същевременно липсва и детайлния отчет за изпълнението на Консолидираната фискална програма, а е налично само описателно обяснение за нейното състояние към края на октомври. Нещо повече, посочено e, че публикуваната информация е предварителна и може да се разминава с отчета, който ще бъде публикуван в края на ноември. Това затруднява изготвянето на по-задълбочен анализ на предложението на правителството и настоящите изводи се базират единствено на прессъобщението на МС, от което стават ясни параметрите на тази поредна актуализация.

Това, което следва да се отбележи е, че има сериозно намаление на допълнителните разходи в размер на 448.5 млн. лв., които бяха планирани от Служебното правителство, като в новия вариант на актуализацията на бюджета те са свити до 278.9 млн. лв. или 0.3% от БВП. Това е значително намаление от 38% на предварителното заложената сума и представлява крачка в правилна посока, въпреки че въпросът за необходимостта от увеличаване изобщо на разходите остава. Същевременно трябва да се признае, че на този късен етап от изпълнението на Закона за бюджета някакви сериозни възможности за драстично ограничаване на вече планираните и договорени разходи едва ли са възможни. Правителството е успяло да свие с 118.8 млн. лв. допълнително тези разходи, които първоначално бяха заложени в Бюджет 2014 г. в размер на 500 млн. лв. в инвестиционната програма на кабинета „Орешарски“ и които Служебното правителство вече беше намалило веднъж в първата актуализация на бюджета с 130 млн. лв. Така общото съкращаване на разходите по тази програма достига 248.8 млн. лв. или почти наполовина от първоначалната сума. Инвестиционната програма на предишното редовно правителство на БСП и ДПС беше една от най-невралгичните точки на бюджет 2014 г., поради сериозните подозрения за неефективност на разходите и потенциален корупционен натиск. От тази гледна точка намалението с 50% на тези разходи е повече от желано и необходимо.

Намерени са и резерви в разходите на някои министерствата за още 50.8 млн. лв., част от които най-вероятно идват от неизпълнението на техните капиталови разходи и което в крайна сметка е съкратило нуждата от допълнителни разходи до споменатите 278.9 млн. лв. Има намаление и в сумата за Фонда земеделие, която е 70 млн. лв. от заложените преди 92 млн. лв.

Така, след като към прогнозата за по-малко приходи от 1 061.8 млн. лв. се прибавят допълнително планираните разходи в размер на 278.9 млн. лв. допълнително очертаващият се дефицит достига 1 340.7 млн. лв. (1.6% от БВП). Заедно с първоначално заложения фискален недостиг в ЗДБ от 1 336.2 млн. лв. общият бюджетен дефицит възлиза на 2 676.9 млн. лв. След включване на недостига по сметката за средствата от ЕС и Здравната каса в размер на 315.8 млн. лв., общият бюджетен дефицит по Консолидираната фискална рамка достига 2 992.7 млн. лв., което представлява 3.7% от прогнозирания БВП. Този размер на дефицита задължително ще вкара България в процедура по свръхдефицит, което ще направи мерките за неговото намаляване догодина абсолютно задължителни. Това ще повлияе негативно на икономическата активност в страната и ще бъде основната причина за предприемане на някакви реформи в болните сектори на държавното управление, като се предприемат действия за запушване на огромните пробойни, чрез които изтичат държавни ресурси.

Таблица 1. Сравнение на бюджетен дефицит и държавен дълг

Източник: МФ, МС

Допълнителният бюджетен дефицит, който се залага в актуализацията на бюджета води и до увеличение на държавния дълг. В приетата актуализация на бюджета новият дълг за годината е в размер на 4.5 млрд. лв. Това е същата цифра, която беше заложена във варианта на Служебното правителство, но неговото разходване вече е фиксирано. Така от посочената сума 1.7 млрд. лв. ще бъдат необходими за покриване на допълнителния бюджетен дефицит, заложен в актуализацията на бюджета. Планира се 2 млрд. лв. да бъдат отпуснати като заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките във връзка с изплащането на гарантираните влогове в КТБ. Както е известно на Фонда не му достигат средства в размер на 1.6 млрд. лв. Не е ясно дали остатъкът от 400 млн. лв. ще бъде представен веднага като заем на Фонда или ще се използва като резерв, който да бъде усвоен в случай на необходимост. Останалите 900 млн. лв. представляват рефинансиране на дълга, който правителство изтегли, най-вече от банковата система, за да подкрепи ликвидните нужди на Първа инвестиционна банка. Както стана ясно, банката ще върне в края на месеца само 300 млн. лв. от отпуснатите средства, предоставени от Правителството в размер на 1.2 млрд. лв. и разликата трябва да се рефинансира. Така общият нов дълг, който държавата ще емитира през годината ще достигне 8.9 млрд. лв., а размерът на общия държавен дълг в края та годината ще се увеличи до 22.5 млрд. лв. или 28.4% от БВП. Така само за 1 година държавният дълг се увеличава с 65.4%, което е драстично. Спрямо първоначално заложеният дълг от 4.4 млрд. лв. за годината, увеличението е 25%.

Посочените цифри характеризират една изключително трудна икономическа ситуация в държавата. Тя допълнително се усложнява предвид неблагоприятните прогнози за 2015 г. В изготвената макрорамка от Служебното правителство, която ще залегне в подготовката на бюджета за 2015 г., освен ако не бъде актуализирана, се наблюдават също доста оптимичстични прогнози, като очакваният ръст на БВП е в размер на 1.2%. Това е два пъти повече, отколкото е прогнозата на Европейската комисия за следващата година. Ако в бюджета за 2015 г. отново се заложат прекалено оптимистични данни, това заедно с мерките по процедурата за свръхдефицит, които България ще трябва да спазва, допълнително ще увеличи натиска върху държавните финанси, което в крайна сметка ще се отрази неблагоприятно на цялата икономическа среда в държавата. От тази гледна точка прецизното планиране на бюджета и държавните разходи, нетърпящото оглагане набелязване на необходимите реформи и тяхното правилно изпълнение е основен механизъм за стабилизиране на публични финанси и полагане на здрава основа за икономическо развитие. Всякакви популистки и волунтаристски отклонения ще доведат до допълнителна дестабилизация и в крайна сметка до нова икономическа криза. Въпросът е дали новото правителство на България е решено и готово да изпълнява подобна нееднозначно приемана от обществото политика на реформи или неговата парламентарна нестабилност ще го принуди да прави компромиси и да имитира действия с цел задържане на общественото недоволство под контрол. Подобна политика със сигурност не само ще обрече правителството на неуспех, но и ще затормози допълнително икономическото развитие на страната.