Приключи ли Брекзит или предизвикателствата нарастват?

Изборите в Обединеното кралство отминаха и много анализатори и коментатори решиха, че категоричната победа на Консервативната партия с лидер Борис Джонсън слага край на сагата около Брекзит и отпушва пътя на страната извън Европейския съюз. По-внимателният прочит на ситуацията обаче показва, че всъщност все още нищо не е приключило и явно сагата с напускането на ЕС ще се проточи още дълго време. Защо това е така?

Действително убедителната победа на Консерваторите, които ще имат 364 места в 650-местния британски парламент им дава работещо мнозинство от 76. При тези условия прокарването на сделката, постигната от премиера Джонсън през британския парламент изглежда няма да представлява проблем.

Основни краткосрочни предизвикателства

След очакваното напускане на ЕС от Обединеното кралство на 31 януари започва да тече 11 месечен транзитен период, през който период трябва да бъде сключено споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС. Това всъщност е и основното предизвикателство пред кабинета на Джонсън и то най-малко в два аспекта.

На първо място постигането на всеобхватно търговско споразумение от рода на това, сключено между ЕС и Канада, получило гражданственост под наименованието СЕТА, а дори и още по-задълбочено според желанието на самия Джонсън, е изключително сложен и продължителен процес, който според и най-доброжелателните експерти от двете страни на Ламанша е невъзможно да бъде приключено в рамките на 11 месеца. За сравнение, споменатото споразумение СЕТА беше договаряно между двете страни в продължение на 7 години, а дори и при оптимална работа и максимално доброжелателно отношение подобно споразумение е неразумно да се очаква, че може да бъде завършено за срок по-малък от 4 години. В подобна посока бяха и думите на Мишел Барние – главният преговарящ от страна на ЕС по отношение на това споразумение.

На второ място във вече подписаното Споразумение за напускане между ОК и ЕС има клауза, според която решението за удължаване на транзитния период трябва да бъде взето да края на м. юни 2020 г., или 6 месеца преди неговото изтичането. Тази клауза остана от първоначалното споразумение, подписано от Тереза Мей през ноември 2018 г. и на която всъщност Борис Джонсън и неговия екип не обърнаха особено внимание, тъй като не считаха, че подобно изискване представлява някакво ограничение предвид желанието им за бързо напускане на съюза. В първоначалното споразумение на Тереза Мей тази клауза не предизвикваше критики, тъй като ако ОК беше напуснало ЕС на 29 март, то срокът за сключване на търговско споразумение щеше да бъде 18 месеца и до средата на 2020 г. вече щеше да е ясно как се развиват преговорите и дали ще е необходимо удължаване на транзитния период. В настоящата ситуация е малко вероятно работата по споразумението да е достатъчно напреднала, за да може да се прецени необходимостта от удължаване на срока. От друга страна трябва да се вземе предвид и категоричното нежелание на Джонсън за продължаване на обвързаността на ОК с ЕС. Ако в една такава ситуация не се прояви разум, най-вече от страна на британското правителство и ако не се поиска удължаване на транзитния период навреме, то вероятността Обединеното кралство да напусне без сделка става съвсем реална. Ако този срок бъде пропуснат и в последствие се наложи транзитният период да се удължи все пак, то от сега трябва да е ясно, че подобен ход ще изисква преразглеждане на вече влязлото в сила Споразумение за напускане, което ще е свързано с нови преговори с ЕС, ново гласуване в британския парламент и цялата поредица от действия, свързана с влизането в сила на това споразумение.

На базата на горното ясно се вижда, че опасността за напускане на Обединеното кралство без сделка съвсем не е отминала и тази опасност ще остане да виси във въздуха поне до края на транзитния период.

Предизвикателството от разпадане на Обединеното кралство

Извън посочените по-горе предизвикателства пред правителството на Джонсън ще изникне въпросът с желанието на някои части от ОК да се отделят в самостоятелни държави, водени от желанието си да продължат да бъдат част от Европейския съюз. На първо място това е Шотландия и нейния първи министър Никола Стърджънт вече заяви намерението си да проведе втори референдум за отделяне на Шотландия от ОК.

Основен победител на изборите в Шотландия е Шотландската национална партия (ШНП), чийто лидер е Стърджънт. ШНП увеличи значително представителството си в британския парламент и от 35 места в новия парламент тя ще има 48, като общо всички избираеми места в Шотландия са 59.Това представлява 81% от местата в Шотландия, което е далеч над прогнозите, според които ШНП трябваше да вземе 41 места. В своите първи изяви след изборите не случайно Стърджънт отбеляза, че резултатът за ШНП представлява подкрепа за нейното искане за провеждане на втори референдум и за отделяне от ОК. Тя дори заяви, че първите стъпки в подобна посока ще предприеме още преди края на настоящата година, като очакванията са датата за този референдум да бъде насрочена към края на следващата година или най-късно в началото на 2021 г.

Същевременно подобни са настроенията и в Северна Ирландия, където доскорошния коалиционен партньор на Консервативната партия Демокретичната юнионистка партия (ДЮП) загуби 2 места и остана само с 8 депутата, докато националистическите партии, подкрепящи обединението на ирландския остров в лицето на Шийн Фейн (7 места, без промяна), Социално-демократичната и либерална партия (2 места, +2) и Обединената партия на Северна Ирландия (1 място, +1) увеличиха подкрепата си. Така националистите получават повече места в британския парламент от юнионистите за първи път от разделянето на Ирландия през 1921 г. на Република Ирландия, която става независима държава и Северна Ирландия, която остава в пределите на Обединеното кралство. Всъщност сделката, договорена от Джонсън, за разлика от тази на Тереза Мей, създава допълнителен аргумент за нарастване на националистическите и обединителните настроения в Северна Ирландия, тъй като предоговореното Споразумение, в стремежа си да не допусне възстановяването на сухопътната граница между Ирландия и Северна Ирландия създава граница в Ирландско море, между Северна Ирландия и Великобритания и фирмите ще бъдат задължени да спазват митнически изисквания в двете части на Обединеното кралство при търговията помежду си.

Ясно се вижда, че предизвикателствата пред правителството на Борис Джонсън са сериозни и само времето ще покаже дали той ще успее да се справи с тях или ще увеличи хаоса, който и без това съпътства процеса на Брекзит. Този хаос обаче вече започва да заплашва целостта на държавата и нейната национална сигурност, което безусловно ще се отрази на икономическото ѝ развитие и бъдещата ѝ политическа позиция на световната сцена!