522 Преглеждания

Причини и характеристики на високата инфлация в България

Инфлацията в България намалява

През февруари 2023 г. месечната инфлация съгласно данните на НСИ е 0.8%, докато на годишна база спрямо февруари 2022 г. е 16.0%. Данните сочат, че спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените на хранителните продукти (+2.4%), съобщенията (+1.9%), ресторантите и хотелите (+1.1%), докато най-голямо намаление е регистрирано в групата на жилищата и комуналните услуги (-1.2%), облеклото и обувките (-1.2%), както и при транспорта (-0.4%).

Източник: НСИ

Това, което казва Фигура 1 е, че вече пети месец инфлацията в България се понижава, като развитието на икономическата конюнктура в Европа и света предопределя един устойчив тренд на понижение, който ще се наблюдава през следващите месеци. Видно е също така, че поне през следващите 2-3 месеца намалението на инфлацията в страната ще бъде с по-ускорени темпове, отколкото това се наблюдаваше до момента, тъй като в началото на 2022 г. ръстът на цените е драстично по-висок на месечна база, докато понастоящем този ръст е около и под 1%, което автоматично означава сериозно затихване на ценовия натиск и към края на април най-вероятно ще видим годишни стойности около 13% и дори по-малки. Фигура 2, на която е представен хармонизираният инфлационен индекс на ЕС, който прави съпоставими стойностите във всички държави-членки, вече сочи стойности от около 13%, които ще продължават да спадат с бързи темпове.

Причини за високата инфлация в България

Следва да се отбележи, че инфлацията в България остава сравнително по-висока спрямо тази в еврозоната, като тя е сериозно по-висока във всички страни в Източна Европа вследствие на много по-голямата зависимост на тези страни от търговските отношения с Русия и близостта им до военните действия в Украйна. Същевременно причина за много по-високата инфлация в Унгария е действащият до скоро таван на цените върху множество стоки.

Източник: Евростат

Фигура 3. Инфлация (ХИПЦ) в ЕС по държави – февруари 2023

В момента основно притеснение представлява повишението на цените на хранителните продукти в България, като една от основните причини е, че, на първо място, потребителските разходи останаха сравнително високи въпреки инфлацията и, на второ място, фирмите прехвърлиха с изпреварващи темпове върху цените собствените си очаквания за инфлацията, въпреки че вече от месеци цените на енергийните носители, които бяха в основата на първоначалния ценови шок вече са спаднали с от порядъка на 70-80%. Същевременно бизнесът получи помощи именно за компенсация на по-високите енергийни цени, за да не повишава ударно цените на останалите стоки. Това, за съжаление, не беше постигнато, въпреки че само за 2022 г. помощите към бизнеса бяха от порядъка на 6 милиарда лв., което се отрази в отчитането на много по-големи печалби, съгласно данните на НАП, отколкото в по-ниска инфлация.

Принос на различните компоненти в ценовия натиск

В последния си „Месечен обзор на българската икономика“ Министерството на финансите (МФ) отчита приноса на различните компоненти за ръста на инфлацията. На Фигура 4 ясно се вижда как в още в средата на 2021 г. основният компонент за увеличената инфлация е ударният растеж на цените на енергоносителите, като този компонент има решаваща роля докъм септември 2022 г. След това влиянието му отслабва и то значително, като инфлационният натиск се поема от останалите компоненти, най-вече от хранителните продукти. Вижда се също така обаче, че и влиянието на всички останали компоненти започва да отслабва след септември 2022 г.

Източник: „Месечен обзор на българската икономика“[1] МФ

Същевременно в своя обзор МФ посочва и растежа на работните заплати в икономиката. От Фигура 5 е виден растежът на заплатите, като през четвъртото тримесечие на 2022 г. този растеж е вече положителен в реално изражение, което означава, че разходите за труд в икономиката изпреварват вече инфлацията. Подобни данни дава и НСИ, като според Фигура 6 тези данни се потвърждават и от Евростат, като за четвъртото тримесечие на 2022 г. България е на първо място в целия ЕС по растеж на почасовите разходи за заплати.

Всичко това потвърждава направения по-горе извод, че една от основните причини за по-високата инфлация в България спрямо страните от еврозоната са потребителските разходи, които бяха подкрепени през последните месеци със сериозни помощи и увеличени социални разходи, както и с намаление на данъчни ставки, мораториум върху цените и отстъпки върху определени енергийни продукти.

Източник: Евростат

Фигура 6. Номинални почасови разходи за заплати – % изменение през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на 2021 г.

Инфлация на алчността

Разбира се, посочената по-горе причина не е единствената и разковничето на проблема с високата инфлация в България, въпреки всичките помощи, компенсации, облекчения, намаления на данъци и увеличения на заплати и социални разходи трябва да се търси в опорочената от неформални икономически и политически влияния бизнес среда в страната. В тази връзка американският икономист Бари Ритхолц въвежда един термин, който се превежда като „инфлация на алчността“ (greedflation). Този термин ясно показва какво стои в основата днес на високите цени, не само у нас. Инфлацията на алчността възниква, когато компаниите се възползват от объркването и нестабилността на цените, за да стимулират тяхното увеличение. Тези по-високи цени не се дължат на по-високи входни разходи, а са резултат от специфични тактики, използвани за създаване на по-високи маржове на печалба.

Поради неработеща както трябва пазарна икономика, фирмите прехвърлиха своите разходи много по-рано върху крайните клиенти у нас и в момента достигнатите нива остават сравнително стабилни, като все пак следва да се отбележи, че не нарастват с темповете от предходните месеци. За разлика от развитите икономики, където този процес е значително по-бавен, по-щадящ за населението, но именно поради това и в момента в някои държави от Западна Европа инфлацията продължава да се повишава, като все пак основният тренд е към намаление..

Разбира се, въпросът с неработещата пазарна икономика у нас е много по-обширен и не може да бъде развит в детайли тук, но проблемът с картелните образования и лошите пазарни практики, които се потвърждават напоследък от КЗК и КЕВР, е сериозен и следва да бъдат търсени решения за неговото преодоляване.


[1] mreport_March2023_bg.pdf

Сподели

Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Comments

  1. Avatar От Анжела Адамова

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *