Против пазарния фундаментализъм

(Част от един дебат)

Нека се насочим към генезиса на намесата на държавата в пазарните отношения. Тази вид намеса е продиктувана от две основни тип причини – или защита на групови, най-вече икономически интереси или, в много по-малка степен, защита на интересите на определен вид избиратели, които са важни за управляващата политическа сила. Могат да се опишат нюанси на тези две причини, но те са в основата на държавната намеса. И именно в това разбиране се корени голямото разминаване в идеите на пазарните фундаменталисти, които смятат че политическата намеса се дължи на сили извън обществото и планетата, на някакви външни фактори, осенили свише определени политици, които са решили да нанесат поредния удар на пазарната икономика. Ясно е, че това не е вярно и че всяка държавна намеса се дължи на лобирането на обществени групи, които имат достъп до властта. От тази гледна точка, да се твърди, че бизнесът е някаква имагинерна сила, която по никакъв начин не се меси във взимането на пилитически решения не само не е вярно, но е и вредно, тъй като измества истниската същност на проблема. Така например, една от основните причини за настоящата криза се дължи на отпадането на закона Глас-Стийгъл в САЩ, премахнат от Бил Клинтън през 1999 г. Този закон е приет през 1934 година и неговата основна цел е отделянето на инвестиционното от универсалното банкиране, тъй като и тогава се е смятало, че Голямата депресия се дължи именно на симбиозата между тези две дейности. Междудругото в една от книгите си големият икономист Джон Кенет Гълбрайт пророкува, че САЩ ще изпадне в нова голяма рецесия само 15 години след като президент на страната стане човек, роден след Голямата депресия. За сведение Бил Клинтън е роден през 1946 г., а кризата започна през 2008 – точно 15 години след като той взе властта през 1993 г. Отмяната на посочения закон става след мощното лобиране на големите финансови корпорации, които настояваха, че капитализмът вече е променил своята същност и че условия за втора подобна депресия като тази от 1929 г. вече не съществуват. Тези пророчества са същите като онези, които твърдяха, че цените на жилищата винаги ще се повишават, което се оказа пълна глупост. Техните твърдения бяха подкрепени и от такива мислители като Франсис Фукояма, който през 1992 г. публикува книгата “Краят на историята” , в която зещитава тезата, че либералната демокрация е победила напълно във всички точки на света и че обществата повече не могат да се развиват. Разбира се, поради избухването на настоящата криза Фукуяма беше принуден да публикува книгата “Бъдещето на историята”, където обръща на 180 градуса своята предишна теза.

На второ място е хипотезата, че политиците от време на време взимат решения, поради идеалистични, поради популистки или поради лобистки интереси, в интерес на обикновените си избиратели извън бизнеса. Да, това е факт и дори може да се даде български пример в тази насока, например с въвеждането на стандарта Стара планина за месото и другите стандарти. Въпросът обаче е дали тази намеса е с цел да опорочи пазарните взаимоотношения или целта е да се въведат регулации именно поради провал на пазара. Ясно е, че това е втората причина, тъй като пазарните участници бяха стигнали толкова далеч в своите “иновационни” методи, че имаше опасност хората да измират масово от буквално вредните вещества, които се влагат в хранителните продукти. Или може би за пазарните фундаменталисти е редно никой да не реагира на непрекъснатите безобразия на бизнеса, които се случват пред очите на всички, независимо обществена цена, която трябва да се плати за това. Всъщност аз забравих, че интересите на обществото са просто една досадна подбробност за разбиранията на този вид фундаментализъм.

Проблемът в случая е, че както навремето комунистите считаха, че може да съществува общество, командвано централизирано от държавата, така и пазарните фундаменталисти считат, че може да съществува общество, чиито взаимоотношения могат да бъдат регулирани единствено от пазарните сили. И в тази връзка не мога да не се съглася с извода на Огнян Минчев, направен във връзка с тази статия, че понастоящем пазарният фундаментализъм представлява същото, което представляваше марксизма през 20 век.

Разбира се разискването на поставения въпрос може да продължи дълго, но се опасявам, че неговото продължение ще ни доведе до въпроса, кое е по-важното – демокрацията или капитализма, въпрос, който междувпрочем вече се задава от много “интелектуалци”. Този дебат обаче е много по-сложен, затова спирам до тук.