2 889 Преглеждания

Първата дама и нейната драма

С нежелание започвам да пиша този постинг, но трябва да споделя впечатленията си. Поводът е личността на президентшата Юлияна Плевнелиева, която за последните два дни е може би най-обсъжданата личност поне в он-лайн пространството, затъмнила може би дори и присъствието в него на Бойко Борисов. Всичко започна от нейната липса на инаугурацията на новия президент, въпреки че няма по-естествено нещо от това в този момент съпругата на встъпващия в длъжност президент да бъде до него, засвидетелствайки му своята подкрепа. И няма по-неестествено нещо от това тя да не присъства. на това събитие. От тази гледна точка интересът на публиката е съвсем обясним. Анализът на нейното поведение варира в широки граници – от крайно негативни до едва ли обявяващи я за новия герой на нашето време (да заимствам тази фраза от великия Лермонтов). Затова, за да е ясна позицията ми, трябва да кажа, че категорично не одобрявам такова поведение. Това не е детска градина или някакъв ученически купон, където първата дама може да прави каквото си поиска. Никакъв спор няма по този въпрос и нейното поведение категорично не може да бъде одобрено. Ако някой се интересува защо, може да влезе в профила ми и да види един друг постинг по темата.

Сега за развитието на случая, да не кажа сценария. След като стана ясно, че нейното поведение е предизвикал гаф, който може да постави в негативна светлина самия президент, най-малкото поради факта, че не може да управлява собствената си жена, а какво да се очаква от него за управлението на държавата, започна МНОГО сериозна ПР кампания за промотирането на Плевнелиева като човек, борец срещу закостенелите предрасъдъци и изобщо срещу статуквото.  Първи беше новинарският сайт cross.bg (поне аз видях него първи), който напълно оневини поведението на президентшата. Текстът на тази статия също може да бъде намерен на профила ми. Имайки предвид, че тя е бивш служител на Икономедия, не е учудващо, че е избран по-невзрачен сайт, който да свърши мръсната работа, тъй като явно се е преценило, че ако тази статия излезе в някой от сайтовете на групировката може би ще бъде подозрително. Разбира се, реакцията срещу подобен вид ПР трикове беше подобаваща и във ФБ и в медийното пространство се появиха доста критики на подобен род изяви. В ранния следобед на днешния ден явно е било преценено, че резултатът не е постигнат и се премина в пълна офанзива за убеждаване на „наивната“ публика, че бърка в отношението си и всъщност Плевнелиева е един прекрасен човек, борец срещу полицейщината и неправдата в страната, включително и срещу Борисов. Всъщност първо беше публикуван един неин туит, в който тя критикува Бойко Борисов. Горе долу по същото време се публикуваха почти едновременно няколко материала в Медияпул, в сайта Биволъ, в новинарския сайт на Дарик, в някои от сайтовете на Икономедия и къде ли не още. Най-интересното беше, че се появи и цялата извадка на дигиталния отпечатък на Плевнелиева, което не може да стане без нейното лично участие (предполагам). Ясно е че това е отново организирана ПР акция, която цели нейното пълно оневиняване и превръщането й в герой – един нещастен дисидент, който ще трябва да търпи изявите на мъжа си в ролята му на президент. Целият този театър има една единствена цел, запазване репутацията на президента, отколкото оневиняване на Плевнелиева, въпреки че двете неща не си противоречат.

И тука трябва да кажа, че пишейки това, аз нямам причини поне за момента да се съмнявам, че първата дама може би не одобрява нелицеприятната ситуация в страната и търси начин да демонстрира един вид дисиденство срещу системата. Това, което дразни обаче са няколко неща:

1. Трудно е да повярва човек, че позицията на висш мениджър в една от най-големите медийни групировки в страната не е станало поне с известна протекция на влиятелния й мъж. Това разбира се за момента е една спекулация, затова няма да се спирам на този аргумент.

2. Странно е, че бидейки такъв яростен противник на режима на Боко, тя почти не коментира икономическата и финансовата политика на правителството, олицетворявана от финансовия министър Дянков, както и междудругото не го прави и самата медийна групировка. Едното обяснение е, че тя просто не се интересува от финансите на държавата, което е възможно, въпреки че е странно, а другото е, че просто политиката на медиите под шапката на Икономедия е за Дянков или добро или нищо.

3. Самият начин за тази ПР акция е дразнещ, защото става не открито, чрез послание или някаква публична реакция, а потайно, най-вероятно чрез лични обаждания на главните редактори на споменатите по-горе медии, които явно не са намерили причина да откажат. Пак ще повторя, тази жена може да е наистина боец срещу системата, но всичките й действия са по-скоро опит за задкулисни действия в посока влияние на общественото мнение, отколкото честна и открита позиция. Няма да се учудя, ако цялата тази акция всъщност е тръгнала от президенството и от ГЕРБ и споменатите медии просто са били въвлечени, вярвайки че помагат на един невинен и несправедливо обруган човек.

Мога да изпиша още много коментари, които си заслужава да бъдат обмислени, но най-важното според мен е следното:

1. Ако Плевнелиева иска да бъде възприемана добре от обществото, нека да не се прави на дисидент, като нарушава протокола и правилата в държавата.

2. Ако все пак иска да формира образа си на боец срещу системата, да го направи открито и публично, а не да разчита на ПР-ите да й създадат един предварително желан образ. Честните хора ще приветстват този образ. Но не задкулисно, извличайки всички облаги, които нейното положение й гарантират и същевременно критикувайки статуквото от някое кътче в мрежата.

Въпреки всичко, този вид дисиденство ще е малко странно, защото повече ще прилича на оргия под закрилата на властта, отколкото като нещо наистина реално, което да въодушеви и без това достатъчно изтерзаните българи. Най-грозно ще бъде обаче, ако в един момент всичко се окаже просто удобен ПР, за привличане на публичен интерес, а същевременно давайки възможност тя да прокарва своите лични интереси. Та в тази връзка това, което има значение са реалните действия. Ако може да води тази борба, която заявява, че иска да води, да го направи открито. Ако мисли, че няма да й стигнат силите или интересите на мъжа й надделеят, то нека да изпълнява протоколните си задължения и да не отклонява общественият интерес от действията на съпруга си.

И последно, много искам да видя във висшите ешелони на властта поне един свестен човек, който прави нещо смислено за България. Но не искам да дам доверието си на кредит, защото някой просто иска така, тъй като разочарованието боли. Затова засега ще запазя здравословен скептицизъм към нейната личност. И ще се надявам да бъда опроверган.

Сподели
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *