Разпадащите се институции на завладяната държава
Поредният случай на възстановен от съда на частно лице общински терен до метростанция в „Младост 3“ стана наскоро причина за нов скандал, свързан със сериозни съмнения по отношение начина, по който съдът възстановява земеделски земи в очертанията на градовете, които притежават вече одобрени кадастрални карти и имат влезли в сила подробни градоустройствени планове. Основната критика беше насочена към Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), който беше обявен за главния виновник за подобни негативни процеси, което подтикна столичния кмет Йорданка Фандъкова да поиска законодателни промени за определяне на краен срок за възстановяване на бивши земеделски земи в градовете.
Разбира се, промяната в закона е най-лесният ход, до който винаги се прибягва, когато в държавата има някакъв проблем пред изпълнителната власт, който проблем тази власт е неспособна да реши с административни мерки или чрез институционални действия. Дали обаче законодателството е в основата на проблемите, които перманентно разтърсват държавата, накърняват обществените интереси, влошават бизнес средата и в крайна сметка облагодетелстват един не толкова голям кръг от лица?
Изпълнителната власт – първоизточник на проблемите
Факт е, че в споменатия закон е разписана процедурата за възстановяване на земеделски земи в очертанията на населените места, която процедура се осъществява от специално конституирани органи по поземлена собственост, които понастоящем са Министерството на земеделието, областните дирекции „Земеделие“ и общинските служби по земеделие. Основната дейност по прилагането на закона и в частност по възстановяването на земеделски земи се извършва от общинските служби по земеделие. Техните правомощия са изключително големи и включват: възстановяване собствеността върху земи и гори по реда на закона, провеждане на аграрната държавна политика на територията, както и извършване на друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона и устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните. Общинските служби по земеделие поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона и издават скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
Нещо повече, съгласно чл. 14 от ЗСПЗЗ, решението на общинската служба по земеделие, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Т.е. общинските служби по земеделие де факто се явяват органи, които буквално могат да създадат собственост, като де факто почти няма ограничение за доказателствения материал, който те могат да ползват за взимането на своето решение. Така например, съгласно чл. 12, ал. 2 от закона, правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Някои от посочените документи са толкова стари, че могат да има сериозни претенции относно тяхната обективност и изобщо автентичност. Въпреки това, тяхното използване като доказателствен материал се допуска от закона без ограничения.
Няма възможност в държавата възстановяване на земеделска земя в рамките на градовете да мине без произнасянето на съответната общинска служба по земеделие или съответната областна дирекция „Земеделие“. Т.е., за да може един инвеститор да закупи или директно да инвестира в строителство на един реституиран имот в очертанията на града, той или лицето, от което е закупил имота, задължително трябва да е получило скица и съответен документ за възстановяване на собственост от тези органи по поземлена собственост. В чл. 33 от ЗСПЗЗ изрично е посочено, че решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.
В тази връзка, за да се стигне до момента, в който избухва поредния скандал за „неправомерно“ реституирани имоти в очертанията на населените места и най-вече в големите градове, съответните органи на изпълнителната власт трябва да са изготвили и подписали необходимите първоначални документи, които са дали възможност на заинтересованите инвеститори да извървят процедурата за получаване на решение за строеж (или за друго мероприятие или владение от по-ранен етап на съответната процедура). Което означава, че в процедурата по възстановяване на земи в урбанизирани територии първоизточникът на документооборота е орган на изпълнителната или общинска власт.
Съдебната система като арбитър?
Много голяма част от случаите, за които има сериозни подозрения за неправомерно възстановени земи, стигат до реализация на инвестиционното намерение без допълнителни препятствия и обществено недоволство. Една част от тях все пак е обект на подобно недоволство, какъвто е случаят в Младост. В подобни ситуации се пристъпва към съдебно уреждане на спора между страните. И от този момент нататък сериозна роля в целия процес на узаконяване на възстановените земи започва да играе съдебната система.
Съдебната практика за решаване на подобни спорове е разнообразна, но това, което прави впечатление е, че в сериозен брой случаи съдът постановява правото на инвеститора да реализира проекта си, въпреки сериозните възражения на засегнатата страна. В тази връзка следва да бъдат отбелязани някои решения на Висшия административен съд (ВАС), като висша съдебна инстанция за решаване на спорове от подобно естество, който в редица свои решения утвърждава разбирането, че единственият специализиран орган по реституция на земеделските земи е съответната общинска служба по земеделие и само решението на същата може да легитимира наследниците на бившите кооператори като собственици, на които е признато право на възстановяване върху тези земи. .
От друга страна е интересен казусът с отнемането на възстановена земеделска земя от кметовете на съответните населени места съгласно административната процедура по чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски земи с възстановено право на собственост от лица, които ги ползват без правно основание. В тази връзка, със свое тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. ВАС постановява, че „административното производство по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ“. Т.е. възстановените земеделски земи в урбанизирани територии, които са възстановени именно по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не могат да бъдат отнети от притежателите им, защото не са земеделски!
Както става ясно от това тълкувателно решение, де факто решението на общинските служби по земеделие се превръща в окончателен и абсолютно недосегаем от всякакви публични институции инструмент за възстановяване на земи в очертанията на населените места, тъй като самият акт на възстановяване на такива имоти по съответния закон вече превръща тези имоти в обекти, извън регулацията на закона, по който са възстановени.
Могат да бъдат дадени много примери от съдебната практика, третиращи казуса на възстановени земеделски земи в очертанията на градовете, която практика е действително многообразна и противоречива. Със сигурност могат да бъдат посочени примери, които възстановяват нарушената справедливост и въздават възмездие. Въпросът обаче е, че огромният брой спорни казуси по прилагането на закона е именно онзи механизъм, който създава негативни настроения спрямо съдебната система и спрямо нередностите в държавата, които характеризират средата като неблагоприятна за развитие на бизнес и за налагане на справедливост, което настроение битува в българското население.
Нещо повече, има немалко случаи, съгласно които съдебни решения умишлено постановяват нарушаването на законите в държавата. Такъв един случай, който е извън коментираното възстановяване на земеделска земя в градовете, но който е характерен за технологията на неправомерно използване на законите, е например случаят с бъдещото строителство на 44-етажен небостъргач в градинката на ъгъла на бул. „П.Ю.Тодоров“ и бул. „България“, за което място има влязъл в сила Общ устройствен план, а това е най-важният закон за градоустройството на София, според който план този терен е предназначен за озеленяване. Върховният административен съд обаче отменя отказа на главния архитект на София да разреши проекта и постановява, че общината трябва отново да се произнесе, което означава главният архитект да наруши основният закон на столицата. На всичкото отгоре той е глобен от съда поради простата причина, че не изпълнява съдебно разпореждане, което му вменява явна отговорност за нарушаване на закона, който същият този съд е призван да съблюдава и налага неговото спазване в името на народа!
Основните характеристики на завладяната държава
След всичко казано по-горе, може да изведем някои от главните характеристики на една завладяна държава, каквато в случая се явява България:
- Пълно неглижиране от страна на изпълнителната власт на своята собствена отговорност да назначава почтени и отговорни кадри в различните публични администрации, които са призвани да регулират обществените отношения в полза на гражданите и цялото общество.
- Кадрите в изпълнителната власт се назначават единствено и само на квотен партиен принцип, така че партиите, формиращи управляващото мнозинство да получат своя дял в управлението на важни сфери от икономиката на страната и разпределението на обществени ресурси, като приоритет се дава на преразпределението на средства към собствени икономически кръгове.
- Впрягане на съдебната система в защита на осъществените от изпълнителната власт преразпределителни процеси, които много често са в пълен разрез с обществените интереси и очаквания.
- Подбор на кандидати за законодателната власт, чиято основна характеристика е зависимост от партийните лидери с цел по-лесно прокарване на лобистки закони в полза на основните икономически кръгове, чиито интереси изпълнителната власт се е посветила да защитава и прокарва.
- Затваряне на порочния кръг чрез непрекъснати нападки от страна на изпълнителната власт към съдебната, които препращат нападките към законодателната, която в крайна сметка е отговорна за създаването на такива закони, които останалите две власти следва да изпълняват, но де факто намират непрекъснато начини да заобикалят или директно да нарушават.
Много трудно се излиза от подобен затворен порочен кръг и единственият механизъм за въздействие остава външен натиск. От тази гледна точка по-пълната интеграция на България в европейските структури е национален приоритет, който в известен смисъл парира попълзновенията на онези кръгове, чиято основна цел е завладяването на държавата в името на своите собствени интереси и за сметка на интересите на цялото общество.