697 Преглеждания

Реалността и фактите зад промяната на кредитния рейтинг на България от Fitch

Във връзка с промяната на перспективата от стабилна към положителна на кредитния рейтинг на България от Fitch, което се оказва, както винаги, голям дразнител за премира да коментира успехите на правителството, добре е да се посочат обективните причини за тази промяна, а не пропагандната версия на премиера и министрите му.

На първо място още през 2019 година България има положителна перспектива на кредитния си рейтинг от BBB, който дават и трите основни кредитни агенции в света, като именно Fitch за първи път променя перспективата на положителна на 22.03.2019 г. последвана от Moody’s (Baaa) на 30.08.2019 и S&P (BBB) на 29.11.2019 г. Общо взето Fitch е първата агенция всяка година, която прави актуализация на кредитните рейтинги през февруари – март.

С началото на корона кризата в началото на 2020 г. кредитните агенции актуализираха рейтингите на страните и в общия случай ги намалиха, като промяна за България беше именно в перспективата – от положителна тя беше променена на стабилна и от трите агенции.

В началото на 2021, след започналото отшумяване на здравната криза и по-голямата яснота относно икономическите и финансовите последици от нея, идва времето за ново осъвременяване на рейтингите и в случая България възстановява кредитната си позиция преди кризата на BBB с положителна перспектива.

Три са основните фактора, на чиято база Fitch прави промяната на перспективата и тези фактори може да се каже, че са историческа даденост, която ще влияе върху бъдещата оценка на рейтинга на държавата, но зависи в ограничена степен от самото правителство.

На първо място за Fitch е важна макроикономическата стабилност на страната, като тя базира своята оценка и очаквания за бъдещо развитие на наличието на валутен борд. Това е основната котва, която предопределя стабилността на рейтинга на страната. България обаче е във валутен борд от 1997 г. и всъщност очакванията на агенцията са, че той ще бъде запазен до влизането на страната в еврозоната, без някакви опити за неговото дестабилизиране. Всъщност една от критиките на агенцията в миналогодишната промяна беше именно във връзка с проблемите около промяната на законодателството по отношение фиксирания курс на лева към еврото, което създаде немалко турбуленции в страната.

На второ място, основен мотив за промяната на перспективата е влизането на България в ЕRM II. Това е другата основна котва, която е от изключителна вжност за агенцията, като в съобщението изрично се подчертава, че рейтингът на България ще бъде увеличен при очертана ясна перспектива за влизане в еврозоната. Имайки предвид огромното забавяне при влизането на страната в ERM II и начинът, по който това влизане се случи, с много ясно поет политически ангажимент от страна на европейските институции, то пътят към еврозоната надали може да бъде директно вменен на работата на правителството. Нещо повече, начинът, по който страната влезе в механизма за малко да опорочи целия процес по приемането и имаше реална опасност от ново отлагане. Толкова за готовността на правителствата на Борисов да изпълнят може би един от основните си политически приоритет за своето цялостно съществуване.

И на трето място, много сериозен фактор за промяната в перспективата са очакваните огромни финансови стимули и средства, които ще влязат в България през следващите години по линия на Многогодишната финансова рамка на ЕС в размер на EUR 16.6 млрд. (27% от БВП за 2020) и по линия на Next Generation EU механизма (EUR 7.5 млрд. – 12% от БВП под формата на безвъзмездна помощ). Именно правилното усвояване на този огромен финансов ресурс е в основата за очакванията на Fitch, че растежът през тази година ще бъде 3% и че той ще достигне 4-5% през периода 2022-2025. Същевревенно агенцията много ясно артикулира съмнението си, че България има възможност да усвои подобен ресурс. В случая би трябвало да се допълни, че това очакване не е свързано с масовите кражби на европейски фондове.

Ако се анализират причините защо България ще получи такъв огромен ресурс като процент от своя БВП от европейския бюджет и фондове, то отговорът, който е даван нееднократно е, че причината е дълбокото икономическо изоставане на страната от средните показатели в ЕС, което изоставане ЕС се опитва да компенсира с наливане на средства, които да подобрят скоростта на реална конвергенция на страната. А изоставането на България спрямо всички останали страни от Източна Европа се задълбочава през годините, най-вече по време на управлението на правителствата на Борисов.

Това са основните три фактора, на чиято база Fitch променя перспективата на рейтинга на страната в благоприятна посока. Както се вижда, много е трудно да се твърди, че тези фактори са следствие на някакви сериозни усилия и действия на правителството. Напротив, може да се аргументира твърдението, че правителството със своите политики има опасност да подрони макроикономическата стабилност, каквито опити се виждат в разхлабването на фискалните правила, залегнали в Закона за публичните финанси, в Закона за БНБ във връзка с валутния курс и накрая в политиката си на изключително неправилно разпределение на средствата от европeйските фондове и тяхното насочване към близки до властта фирми.

Разбира се, Fitch коментират и по-добрия фискален баланс за 2020 спрямо очакванията, както и ниския дълг на страната. На първо място България има от години един от най-ниските дългове в ЕС и е изключително трудно този дълг да се вдигне драстично без някакви сериозни политически катаклизми, въпреки че правителството полага сериозни усилия за неговото увеличение и ръстът на дълга с 20% за една година съвсем не е нищожен от макроикономическа гледна точка. Да не говорим за прогнозите за неговото допълнително увеличение през следващите години до достигането му до 40 млрд. лв. през 2023 или 30% от БВП.

Същевременно по-добрият бюджетен баланс, който страната постига за 2020 в размер на 3% на касова основа в основната си същност се дължи на недостатъчните мерки за подпомагане на икономиката и бизнеса през миналата година. България е на последно място по размер на подкрепата за гражданите си като дал от БВП и явно недостатъчната подкрепа и спестените пари водят да по-малък спад на бюджетните салдо в тази най-голяма икономическа криза за последните десетилетия в света.

Тези чисто фискални и макроикономчески фактори, които по презумпция стоят в основата на оценките за кредитен рейтинг обаче остават несъизмерими с проблемите, свързани с пазара на труда в страната и със застаряващото и драстично намаляващо население на България. Според ЕК очакванията са, че работната сила в България ще намалява с 12% всяко следващо десетилетие, което представлява най-драстичното намаление в ЕС, а България отдавна е на първо място по смъртност в света. Именно това са основните ограничители и структурни проблеми пред българската икономика, които ще играят силно негативна роля върху бъдещото развитие на страната, освен ако не се предприемат някакви кардинални мерки за справяне с тях. Краткосрочните фискални и икономически данни могат да продължат да подпират положителната промяна на кредитния рейтинг на страната, които, както се видя, не зависят толкова пряко от действията на правителството, но кардиналните структурни проблеми, които се задълбочават с всяка изминта година и които сякаш умишлено се неглежират от правителството ще оказват много по-осезаемо дългосрочно влияние върху развитието на България.

И в заключение, в категоричен контраст с изказаните от премиера оптимистични манипулации за развитието на българската икономика, коефициентът на общата смъртност в България през 2020 е 17.8 промила, което представлява най-високата смъртност с най-високото нарастване за една година в света. От тази гледна точка да се твърди, че правителството се справя най-добре с кризата е наистина арогантно твърдение, чиято цел е просто заблуда на публиката без да е свързано с реалните икономически и политически предизвикателства, които стоят пред страната и които се задълбочават именно в следствие на политическите решения на управляващите!

Сподели

Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *