Ревизираните данни за БВП подобряват годишната перспектива на икономиката

На 8 юни НСИ публикува ревизираните данни за растежа на БВП и неговите компоненти през първото тримесечие на 2023 г. За разлика от експресните данни, ревизираните стойности подобряват допълнително представянето на българската икономика през първото тримесечие, като растежът е коригиран на 2.3% спрямо 2% по-рано.

Както отбелязах в анализа си от 27 май, експресните данни представяха една неконсистентна картина на растежа на икономиката, който се опираше основно на потребителското търсене с растеж от 2.8% и дял в структурата на БВП от 83.4% – рекордна стойност на този дял, както и на много сериозния растеж на инвестициите в икономиката от 5.2%, също нетипична стойност за началото на годината.

В ревизираните данни тези стойности са значително намалени, като растежът на потреблението вече е 2.1%, като неговият дял вече влиза в нормалните 78.5% а инвестициите се увеличават със скромните 1.8%. Въпреки това, в номинална стойност брутното капиталообразуване нараства допълнително с 1.8 млрд. лв. и достига стойност от 7,6 млрд. лв., което е основният източник на стойностния ръст на БВП с малко над 2.7 млрд. лв. до почти 40 млрд. лв. през първото тримесечие. Все пак в сравнение с нивото на инвестициите през първото тримесечие на 2022 г., посочената стойност не предизвиква съмнение.

Това, което прави разликата в тази сериозна промяна в структурата на БВП, е външнотърговското салдо, чиято стойност нараства почти 2.5 пъти и надхвърля 1 млрд. лв. за тримесечието, което пък от своя страна повишава неговия структурен дял до 2.6% от 1.1% преди това. Основната причина за този скок е рязкото увеличение на отчетения износ, който се увеличава номинално с почти 900 млн. лв. Явно износът е продължил да дърпа развитието на българската икономика през първото тримесечие на годината, но очакването, че неговата тяга ще продължи да дърпа и занапред развитието на икономиката, за сега е по-скоро под въпрос.

Това се потвърждава от данните за износа и вноса за първите четири месеца на годината. За периода януари – април 2023 г. България е изнесла стоки на обща стойност 29.8 млрд. лв., което е увеличение от 3.6% спрямо същия период на 2022 година. Само през април 2023 г. обаче общият износ на стоки възлиза на 6.8 млрд. лв., което представлява спад от 11.2% спрямо същия месец на предходната година.

Същевременно за същия период общо в страната са внесени стоки на стойност 32.8 млрд. лв. (по цени CIF), което е минимален растеж от 0.05% спрямо периода януари – април 2022 година. Само за април 2023 г. общият внос на стоки намалява с 12.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7.4 млрд. лв.

От друга страна изгледите за растежа на българската икономика до края на годината не изглеждат прекалено оптимистични. На годишна база промишленото производство спада, изчислено от календарно изгладените данни, като намаление е отбелязано и в трите подсектора на индустриалното производство. Спадът в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е 38.7%, в добивната промишленост е 10.5%, а в преработващата промишленост – 8.2%.

Забавянето на икономиката се потвърждава и от данните за търговията на дребно, при която спадът на оборота е 2.7% спрямо април 2022 г. въз основа на календарно изгладени данни.

Очакванията на различни институции е за забавяне на българската икономика през годината до около 1.5% (прогнозата на МФ е за 1.8%), което отхвърля хипотезата, че страната ще изпадне в рецесия, но следва да се има предвид, че българската икономика е в пряка зависимост от това, какво се случва в еврозоната и в най-големите търговски партньори на България. Все пак следва да се отбележи, че прогнозите пред световната икономика са малко по-добри към момента, отколкото бяха в началото на годината, което все пак е предпоставка, че въпреки забавянето надали страната ще изпита някакви сериозни сътресения, освен тези, които стоят в древния ред на обществото вече доста дълго време.