Рисковете пред България не са фискални, а макроикономически
Изпълнението на бюджета на България започна много силно през първите месеци на 2018 г., което, разбира се, не представлява изненада на базата на данните за развитието на българската икономика.
Преизпълнение на бюджетните приходи
Графика 1. Изпълнение на приходите по КФП към 30 април
Основният двигател за доброто изпълнение от страна на приходната част на Консолидираната фискална програма (КФП)е сериозното преизпълнение на приходите от преки данъци, които отчитат изпълнение към края на април от 40.5% спрямо бюджетната програма или с около 7.5% над очакваното. Нарастването е значително по-високо, в размер на 14.9% спрямо същия период на миналата година, което говори за сериозно подобрение на данъчната събираемост на преките данъци, в унисон с подобрената икономическа среда в страната. Следва да се отбележи, че подобрението в събираемостта по отношение на тези данъци идва преобладаващо от приходите, плащани от бизнеса, които отчитат изпълнение от 45.5% спрямо прогнозата, представляващо почти половината от очакваните постъпления от корпоративни данъци за цялата година. Разбира се, това не е сериозна изненада, имайки предвид, че фирмите плащат своите данъци за предходната година именно през първото тримесечие. Сериозно е изпълнението и на неданъчните приходи и на приходите от други данъци, въпреки техният относително малък дял в структурата на бюджетните приходи.
Приходите от помощи и дарения изостават значително, но това е свързано с усвояването на европейските фондове – процес, в който България все още не може да навакса изоставането си от началото на втория седемгодишен период, което е особено видимо в разходната част на бюджета, за която ще стане въпрос по-долу.
Това, което прави впечатление в приходната част на бюджета е изоставането на изпълнението на приходите от косвени данъци и от социални и здравни осигуровки, макар и минимално. Основната причина за по-ниските косвени данъци се дължи на по-ниско от очакваната събираемост от акцизи. Те формират една трета от косвените данъци и тяхното неизпълнение се отразява сериозно в общия приход. Най-сериозно изоставане се наблюдава в събираемостта от акцизите върху тютюневите изделия, чийто дял в структурата на акцизите продължава да намаля и към края на април достига 44.5% от 47% в края на 2017 г. Имайки предвид, че се наблюдава подобрение в събираемостта от акцизи върху горивата, то намаляващите постъпление от тези върху тютюна и тютюневите изделия най-вероятно ще тегне върху общата събираемост от акцизи през цялата година. Причините за по-малката събираемост на последните може да се дължи както от затихващите функции на българската тютюнева промишленост и изнасяне на мощности извън страната, а също и продажба на марки на глобални играчи в бранша, така и от повишената контрабанда, относно която Агенция Митници обяви, че от началото на месец февруари започва наблюдения на всички фабрики за производство на цигари в България.
По -високата събираемост на акцизи върху горивата, се дължи на акцизните приходи от облагането на газьол и керосин, като най-вероятно тази тенденция продължаваот предходните години, предвид засилените туристически потоци и по-големия брой самолетни полети до и извън страната.
И накрая по отношение на приходната част, следва да се посочи и малко странното неизпълнение на очакваните приходи от социално и здравноосигурителни вноски, предвид увеличението на минималната заплата с 10.9% до 510 лв., на минималните осигурителни прагове с около 6.8%, на пенсионната вноска в ДОО с 1 процентен пункт и на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от с 60% до 480 лв. Трябва да се има предвид, че средният осигурителен доход (СОД)за месец март вече надхвърли планирания СОД за цялата 2018 г. От тази гледна точка неизпълнението на очакваните приходи говори или за увеличаване на сивата икономика, или за проблеми със събираемостта на социалните осигуровки, което ще се отрази допълнително негативно на сериозния дефицит на държавното обществено осигуряване.
Изоставане на бюджетните разходи
Изпълнението на бюджетните разходи изостава значително от програмата. Без никаква изненада това изоставане се дължи изцяло на неизпълнението на капиталовите разходи на правителството, свързани основно с бавното усвояване на европейските фондове.
Графика 2. Изпълнение на разходите по КФП към 30 април
Изоставането на капиталовите разходи от програмата е драстично, с над две трети спрямо планираните, или около 1.3 млрд. лв., което изоставане всъщност е в основата на формиралия се бюджетен излишък към края на първите четири месеца на годината. Въпреки че не е изключено това неизпълнение да бъде наваксано към края на годината, това е малко вероятно и по-скоро ще сме свидетели за сериозно неизпълнение на капиталовите разходи на правителството за поредна година. През 2017 г. това неизпълнение беше почти 50% и стоеше в основата на постигнатия бюджетен излишък миналата година.
Друга разходна статия, чието неизпълнение прави впечатление са текущите разходи, чието неизпълнение въпреки и минимално в процентно отношение, поради сериозният им размер в структурата на разходите, води до намаление от -217.6 млн. лв. За разлика от капиталовите разходи, това изоставане е много вероятно да бъде наваксано към края на годината, като е почти сигурно, че за поредна година ще има преизпълнение на разходите за персонал, особено около ангажиментите на администрацията покрай председателството на ЕС от страна на България.
Риск от нерационално изразходван излишък
На базата на изложеното до тук, бюджетът на държавата за първите четири месеца вместо планиран дефицит от около 367 млн. лв. отбелязва излишък в размер на 1.32 млрд. лв. От тази гледна точка може да се прогнозира, че риск за неизпълнение на бюджета за 2018 г. не съществува. Напротив, най-вероятно през годината ще се натрупа допълнителен излишък, което ще даде възможност на правителството за необосновани и несанкционирани от парламента разходи към края на годината, един от които най-вероятно ще бъде бъдещите разходи по строителството на АЕЦ Беленe, който носи със себе си сериозен корупционен заряд. Няма да е неочаквано също така, ако правителството увеличи за пореден път пенсиите и заплатите на определени групи от населението, което в настоящия момент не създава опасност пред бюджета, но тези действия ще имат негативни бъдещи последствия, които ще се усетят след промяна на посоката на настоящия икономически цикъл.
Макроикономически предизвикателства
Рисковете, пред които е изправена българската икономика не са фискални, а макроикономически. Последният доклад на Европейската комисия свързан с Процедурата за макроикономически дисбаланси извади България от групата със страни с прекомерни дисбаланси и я постави в групата с дисбаланси, която е едно ниво по-благоприятна оценка за икономическата конюнктура в страната. Въпреки това, предизвикателствата пред българската икономика остават, а в някои отношения те будят сериозно безпокойство.
Таблица 1. Табло с индикаторите от Процедурата за макроикономически дисбаланси
На основа на оценка на параметрите от Таблото с индикаторите, на чиято база Европейската комисия прави своите заключения за наличието на дисбаланси в една икономика, която направихме за 2018 г., могат да бъдат откроени следните изводи и заключения.
Предварително трябва да се отбележи, че е много трудно посоченото табло с индикатори да бъде надеждно използвано за прогнозиране на някакви сериозни макроикономически аномалии в държавите-членки на ЕС. Дори и да приемем, че заложените прагови стойности отразяват наистина някаква гранична величина, след която има сериозна опасност една икономика да премине в неустойчиво състояние, формулите, по които се изчисляват стойностите в таблото имплицитно съдържат големи лагове и забавят сериозно момента на преминаване на праговите стойности, като това забавяне може да стигне години, след като дисбалансите всъщност отдавна са се появили. Така конструирано таблото почти не дава възможност да се улови промяната в тренда и започващите кризисни процеси. Разбира се, в регламентите за макроикономическите дисбаланси съществува възможност за задълбочен анализ от страна на ЕК и взимането под внимание на много допълнителни критерии и параметри, на каквито задълбочени анализи България е подложена през последните няколко години, но това създава усещане за субективност и прилагането на двойни стандарти, отколкото за подобряване на ситуацията със заложените в таблото индикатори.
Така например от последната колона на таблица 1, в която са дадени прогнозните стойности на индикаторите, включени в Таблото за 2018 г. още при първия параметър се вижда как прилаганите формули за изчисляване на стойностите могат да доведат до грешни изводи. Текущата сметка на България през 2018 г. със сигурност ще се влоши в сравнение с отчетените стойности в края на 2017 г. и то значително. Прилагайки обаче три-годишна плъзгаща се средна се оказва, че стойността в таблото продължава да се покачва и в края на годината ще отчете 3% излишък, което представлява изключително добро представяне, конкуриращо се единствено с представянето на най-добрите икономики на континента. По този начин проблемите пред българската икономика се омаловажават, а това дава самочувствие на управляващите да твърдят, че нещата се подобряват, докато всъщност реалното развитие е коренно противоположно.
Това, което със сигурност следва да бъде отбелязано е, че за първи път параметърът, характеризиращ състоянието на Нетната международна инвестиционна позиция (НМИП) през 2018 г. ще спадне под граничната стойност от 35% и България ще престане да отчита дисбаланс по тази позиция.Причината за това е както намаляването на преките чуждестранни инвестиции, които формират част от показателя, така и сравнително добрият очакван ръст на БВП, което намалява дела на показателя спрямо него. Това не е най-доброто развитие за България, тъй като липсата на ПЧИ води до незадоволителен икономически растеж и то в най-продуктивната част на икономиката, каквито са инвестициите в производствени активи.
Наченките на влошаване на макроикономическите процеси в страната се виждат и от развитието на реалния ефективен валутен курс, който през 2018 г. се очаква за първи път от 6 години да започне да отчита макар и минимално обезценяване. Причините за това развитие са много, но основните от тях са загуба на външна конкурентоспособност на българската икономика вследствие на увеличаващи се разходи за труд и намаляваща производителност на труда.
Намалената конкурентоспособност на България се вижда най-отчетливо от почти двойното намаляване на пазарния дял на експорта спрямо световния експорт, което от една страна е свързано с очакваното забавяне на световната търговия във връзка с избухналите търговски противоречия между основните световни партньори, а от друга страна от значително подобреното представяне на България през последните 5 години, което направи базата за сравнение много висока и изчерпа потенциала за по-бърз растеж.
Въпреки това благоприятно развитие на анализираните до тук показатели, следващите два показателя се очаква да преминат много дълбоко в територията на макроикономическите отклонения. Индексът на номиналните разходи за единица труд след кратко нормализиране през предходните 2 години, се очаква да се повиши драстично през настоящата година, като очакваната стойност от малко под 20% всъщност е консервативна, като само за първото тримесечие на 2018 г. нарастването на индекса е с почти 26%. Разбира се, това не е изненада предвид сериозния демографски проблем, през който България е изправена и свързания с това недостиг на работна ръка.
Другият индикатор, който определено показва признаци напрегряване в съответния сектор през годината е този, отразяващ цените на недвижимите имоти в страната. Това ще бъде трета поредна година, през която този индикатор надхвърля заложения праг в Таблото, което определено сигнализира, че българската икономика поема по неустойчив път на развитие. Нетъргуемите сектори, какъвто е този на строителството и недвижимите имоти са обикновено тези сектори, към които се насочват свободните пари, когато една икономика прегрява и когато няма достатъчно печеливши проекти, към които те да се насочат. Поради недостатъчната дълбочина на развитие на българската икономика, дисбалансите в България задължително започват с прекомерна инвестиционна активност в тези сектори. Настоящата ситуация напомня тази от преди 2008 година, когато цените на имотите в `България бяха в топ 3 по най-бързо нарастване в световен мащаб.
Следващите два индикатора от таблото касаят задлъжнялостта на частния сектор. За 2017 г. все още няма данни на консолидирана основа за задълженията на бизнеса, но въпреки че получените кредити най-вероятно ще надхвърлят миналогодишния ръст, той надали ще се приближи до критичната стойност от 14%, имайки предвид буксуващото кредитиране за бизнеса от страна на банките. Този бавен ръст в кредитирането, който е по-малък от ръста на БВП води и до относително намаляване на задлъжнялостта на частния сектор като процент от БВП. Друг фактор, който допринася за добрия резултат е намаляващата междуфирмена задлъжнялост в унисон с подобрената икономическа активност. Поради тази причина очакванията са, че през 2017 г. общата задлъжнялост ще падне под 100% от БВП и ще доближи 90% към края на 2018 г.
Държавният дълг също ще продължи да намалява поради липсата на нов дълг, извън този за погасяване на падежиращи ДЦК, поради изплащане на стар дълг и поради ръста на икономиката.
Останалите индикатори от таблото са в унисон с икономическата ситуация. Тяхното подобрение е положително, както по отношение на спадащата безработица във всичките нейни форми – обща, дългосрочна и младежка, така и поради увеличаване на заетостта. Стабилизирането на финансовата система също е добър знак. Въпреки това намаляването на безработицата и увеличаване на заетостта говори за изчерпването на възможността тези ресурси да бъдат използвани в бъдеще за подхранване на високо икономическо развитие. Намаляващата безработица говори, че все по-малко квалифицирани кадри навлизат на пазара на труда, което намалява производителността, както и води до повишаване на заплащането в определени сектори до прекалено високи за българската икономика нива, заплашващи конкурентоспособността на бизнеса и водещи до бъдещо влошаване на коментираните по-горе индикатори.
Като обобщение може да бъде посочено, че по формалните критерии от Таблото с индикаторите на ЕС България подобрява в значителна степен своето представяне, като за 2018 г. се очертават само два индикатора, чиито прагови стойности страната ще надхвърли: номиналните разходи за единица труд и цените на недвижимите имоти. Поради естеството на изчисляване на параметрите обаче, те не отразяват развитието на определени тенденции и променящи се закономерности в българската икономика и очертаната от таблото картина не дава ясна представа за предизвикателствата, които стоят пред бизнеса и държавата за решаване.
Перспективи за влизане в ERM II и еврозоната
На базата на гореизложеното възниква резонният въпрос какви са перспективите пред България за влизане във валутния механизъм ERM II и доколко реалистични са те? Както стана ясно от публикувания наскоро Конвергентен доклад на ЕК и ЕЦБ, България отговаря на числовите критерии за влизане в еврозоната, с изключение на критерия за стабилност на валутния курс, но причината да не отговаря на този критерий е, че тя просто не е включена във валутния механизъм, който предшества влизането на страната в еврозоната. За влизането в ERM IIили в т.нар. чакалня за еврозоната няма поставени някакви предварителни критерии. Принципно влизането би следвало да се осъществи след формално одобрение на молба на съответната държава. България за съжаление не подаде такава молба веднага след влизане си в ЕС, а междувременно избухна и световната икономическа криза, което не само допълнително забави процеса по кандидатстване, но и създаде съпротива в страните-членки на еврозоната от преждевременно приемане в нея на неподготвени държави, което може да доведе до дестабилизиране на цялата зона. Поради тази причина се появиха допълнителни изисквания към страните кандидатки като постигане на определено ниво на реална конвергенция или към изискването за предварително влизане в Банковия съюз, които принципно не са официални критерии.
Към настоящият момент българското правителство отлага подаването на официална молба за влизане в ERM II, като обяснява действието си с желание да получи предварително съгласие от страните-членки и най-вече от ЕЦБ, която не е много склонна да допусне България в механизма, предвид опасенията че влязла веднъж, тя би покрила сравнително лесно критериите от Маастрихт за влизане в еврозоната. Липсата на такова съгласие обаче може да бъде тествано с официалното подаване на заявление от българска страна за влизане във валутния механизъм и евентуалният отказ би следвало да почива на сериозни аргументи. Разбира се, един отказ би могъл да има доста силни негативни политически последствия, но поне България ще има официално становище за причините, поради които не е допусната да влезе, които причини може да бъде работено, за да бъдат отстранени или просто оспорени. От тази гледна точка е обнадеждаващо изказването на министър-председателя Борисов, че до края на юни България ще кандидатства официално за влизане в ERM II.
В момента основното искане от ЕЦБ и съсредоточие на дебата по кандидатстването е изискването страната да влезе първо в Банковия съюз и едва след това да подаде молба за кандидатстване, на което българските власти отговарят с нежелание, тъй като смятат това за промяна на критериите и за двоен стандарт. Въпросът е, че едно такова изискване има своето основание предвид скорошните проблеми във финансовия сектор на страната, повдигнатите въпроси около стрестестовете на българските банки, критиките от страна на ЕК към банките с български собственици и т.н. От тази гледна точка ще бъде интересно да се провери дали България ще подаде своята молба за влизане в ERM IIбез да се съобрази с посоченото изискване или ще допусне компромис в позицията си.
Относно въпроса дали България трябва да влезе в еврозоната, той не подлежи на коментар, защото страната е задължена да направи това по силата на своя договор с ЕС. А що се отнася до въпроса дали държавата е подготвена да влезе в еврозоната и как това ще се отрази на нейната икономическа кондиция, това, което едно подобно действие ще донесе е сериозно намаление на политическия риск и разглеждане на страната като част от едно общо икономическо пространство, чиито предимства са обща валута, общо инвестиционно пространство и намалели административни спънки пред свободното предприемачество. За малка отворена икономика като България това е доста добра перспектива за развитие.