Рискове, свързани с конфронтационното поведение на Русия

Реалистично ли е очакването Русия да остане незасегната от конфронтационното си поведение срещу Запада, което демонстрира в последните години и което ескалира с анексията на Крим? Обективните факти сочат, че ако Западът реши да наложи икономически санкции на Русия, това ще нанесе сериозни щети на нейната икономика, което в крайна сметка ще доведе до политически и социални трусове, разбира се, в зависимост от обема и обхвата на тези санкции. Към настоящия момент Москва не демонстрира сериозни притеснения относно възможни икономически проблеми.  От началото на годината курсът на рублата спрямо долара се е изменил с по-малко от 10%, като за периода от началото на кризата в Крим той остава сравнително постоянен. Тази привидна нечувствителност на руската икономика към политическите турбуленции, в които изпадна режимът на Путин си има цена и тя се измерва с намаляване на валутните резерви на страната, които Централната банка на Русия (ЦБР) използва за интервенция на валутния пазар. Принципно интервенциите на ЦБР на валутния пазар са в размер на USD 200 – 400 млн., но в дните след началото на размириците в Крим Централната банка драстично увеличи своите операции в подкрепа на рублата, в следствие на което за последните два месеца те намаляват с USD  15 млрд.

Многократно вече е ставало въпрос за зависимостта на руската икономика от добива на природни ресурси, основно нефт и газ, които формират 70% от руския износ. Със своята непремерена конфронтация със Запада, което вече се превърна в дългосрочен процес, в следващите години на настоящото десетилетие Русия е на път да загуби основните пазари, на които продава своите суровини. На път е също така да загуби достъпа до западните технологии, без които е невъзможно да разработва природните ресурси, които притежава. Газпром е монополист по отношение на износа на газ, но в разработването на газовите находища той почти винаги влиза в консорциуми със западни фирми, които предоставят своето know-how и съвременни технологии. Същото е положението с другия основен играч на Русия в областта на петролодобива – Роснефт.  Цялата промишлена политика на страната е насочена към привличане на високотехнологични западни производства, които обаче в повечето случаи са задължавани или принуждавани да работят с местни компании. Много често това сътрудничество  е поставяно на неизгодна за западния партньор основа, както и бива прекратявано и след това понякога отново възстановявано, какъвто е случаят с консорциума между AvtoVAZ (производителят на Лада) и Renault – Nissan например или с петролния производител TNK – BP, който преди да бъде придобит от Роснеф миналата година беше третият най-голям частен производител на петрол в света. Същността на тази политика е руските производители да усвоят привнесените модерни начини на производство и технологични нововъведения, които в последствие да доразработят и развият вече от собствено име. Този модел не случайно напомня случващото се в Китай. За съжаление изключително неблагоприятната политическа и социална среда, доминирана основно от близки до властта олигарси и в която нормалната пазарна конкуренция е сведена до минимум, възпрепятства прилагането му на местна почва. Именно поради тази причина Русия остава една малка, от гледна точка на своя икономически потенциал, и регионална политическа сила, чиито претенции обаче за световно лидерство надхвърлят нейните възможности и я поставят непрекъснато в положения да налага волята си със сила и изнудване.

Ако се направи сравнение между икономическия потенциал на Русия от една страна и икономическите характеристики на държавите, с които тя иска да се конкурира и измерва на политическата сцена в световен мащаб, може да се установи колко незначителна е Русия в своята самобитност на световен лидер. В следващата таблица е дадено сравнение между някои от основните икономически показатели на Русия и на страните от OECD, които наброяват 41 държави, като е направена и допълнителна извадка от страни, условно наименовани G30, в които са включени 30 държави, формиращи ядрото на OECD, заели отчетлива и категорична позиция по отношение интервенцията на Русия в Крим[1].

Таблица 1. Сравнение по определени показатели между Русия и държавите от OECD

Източник: OECD

Както се вижда от данните в таблицата, БВП на Русия съставлява едва 6.2% от БВП на държавите от G30, измерен чрез Паритета на покупателната способност (ППС). В текущи цени този дял е 8.3%. Интересно е да се отбележи, че според прогнозите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, през 2060 г. делът на БВП на Русия към общия БВП на сравняваните държави от G30 ще се свие и ще представлява едва 7%. Същевременно, ако сравнението се базира на разпределението на БВП на глава от населението, то този показател понастоящем за Русия е под 60%.

Сравнението на показателите, отчитащи инвестиционната активност на двете групи страни е също толкова симптоматична, като чуждестранните преки инвестиции вложени в Русия представляват само 3.7% от обема, вложен в останалите държави. На годишна база, потокът на преки чужди инвестиции към Русия е под 7% в сравнение с този поток към останалите 30 държави. По отношение на външната търговия, сравнението отново не е в полза на Русия. Общата търговска активност на Русия има дял от 3.5%-3.6% от съответно за вноса и износа на останалите сравнявани държави.

Единственият показател, по който Русия се представя значително по-добре спрямо своите партньори е бюджетният дефицит, за който показателят е 21.5% от този на сравняваната група. Същевременно валутните резерви на Русия представляват едва 16.3% от общите валутни резерви на изброените държави , като в случая следва да се уточни, че валутните резерви на Русия се състоят основно от долари и евро – основните световни резервни валути. Т.е. в това отношение, от една страна Русия е напълно зависима от паричната политика на държавите, с които се конфронтира, а от друга, показателят за валутни резерви за САЩ и ЕС не е много адекватен, тъй като де факто те могат да печатат собствена валута без ограничение (основно САЩ). В последните години Русия се опита да наложи рублата като резервна световна валута, най-вече по отношение на търговията с петролни продукти, но така и не успя в това си начинание.

По отношение на основните социални индикатори Русия също се представя значително по-зле от останалите държави в групата на G30. Населението на Русия представлява едва 14.3% от населението на групата, като по-неблагоприятно е сравнението в състоянието на  основните характеристики на това населението за двете общности. В Русия продължителността на живота е 86% от този в останалите държави и номинално е по-къс с над 11 години. Същевременно драстична е разликата в смъртността на новородените деца. Докато този показател за условно наречените западни държави е около 3.7 на хиляда, за Русия смъртността на новородените е 9.8 на хиляда, или почти 2.5 пъти по-голяма.

Тези сравнения ясно показват, че икономическата и социална база на Русия е несравнимо по-неблагоприятна в сравнение с основната група държави, с които тя се конфронтира. Единствената област, в която тя за момента запазва влиятелна позиция на глобалната политическа сцена е нейният военен потенциал и най-вече притежаването на атомно оръжие. Разбира се, това е много сериозен аргумент, с който трябва да се съобрази евро-антлантическата общност от държави и който насочва налаганите санкции основно в икономическата област, въпреки безцеремонното използване на сила от страна на Русия в кримския конфликт. Но икономическите санкции, стига да бъдат прилагани всеобхватно и последователно, могат да бъдат този фактор, който да доведе до разпадането на авторитарния режим на Путин. Една нова ескалация във въоръжаването, която Русия със своето поведение безусловно насърчава, в никакъв случай няма да се окаже в нейна полза. Със своята неработеща пазарна икономика, разчитаща основно на износа на ограничени природни ресурси, Русия в обозримо бъдеще може да изпадне в  състоянието, в което се намираше бившия Съветски съюз преди неговото разпадане през 1989 г. – 1991 г. Русия не е в състояние да поддържа балансиран бюджет при цена на нефта под USD 110 за барел. В момента има много ясна тенденция в намаляване на цената на петрола, която се очертава от средата на март, като понастоящем цената на петрол Brent е под USD 108 за барел. Поради своето качество, руският петрол Urals се търгува с отстъпка от марка Brent и цената му е около USD 105-106. Понастоящем Иран и Ирак са в процес на пълно възстановяване на своето производство на нефт, а Либия ще възстанови почти напълно износа си на петрол по-късно през годината. Същевременно страните от ОПЕК излязоха с прогноза, че търсенето на петрол ще нараства, с което всъщност оправдаха нарасналото си производство и премахна вероятността за предприемането на мерки за неговото намаляване. В същото време страните от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), ако не в рецесия, то са на ръба на такава, което допълнително ще свие търсенето на енергийни ресурси.

Всичко това се разбира добре от руското ръководство, което обяснява в някаква степен и не толкова бързата ескалация на напрежение в източна Украйна, която се очаква, както и насочване на акцента на конфронтация в областта на икономиката и енергетиката. В момента за Путин е по-важно да поддържа напрежение, както в Украйна, така и в Приднестровието, което да доведе до задържане цената на петрола на високи нива. Същевременно Русия е пред сключване на сделка с Иран за размяна на петрол срещу стоки, което ще бъде ново нарушение от страна на Русия на постигнатото споразумение на 24 ноември 2013 г. в Женева между Иран, от една страна, и Русия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция и Германия, касаещо ограничаване на ядрената програма на Техеран. Действията на Русия са продиктувани от факта, че подобна сделка ще намали възможността Иран да се ангажира с продажба на своя петрол на трети страни по пазарни цени, като крайната цел е оказване на влияние върху цената на петрола. Подобна тактика е често използвана от газовия монополист Газпром, който с цел да не допусне намаляване на цената на природния газ, го изкупува от бившите съветски републики на непазарни цени, без де факто да има такава нужда, спекулирайки с притежаваните от него газопроводи, които се явяват единствен възможен път за износ на синьото гориво за тези държави. Същевременно по този начин той предотвратява възможността за строителство на нови газопроводи, заобикалящи Русия.

В крайна сметка избраното конфронтационно поведение с държавите, принадлежащи към евро-антлантическата общност се очертава като основна линия на поведение на Русия под ръководството на Путин. Тази конфронтация все повече ще напомня взаимоотношенията между Запада и комунистическите държави по времето на СССР с тази разлика, че в момента деструктивната политика на Путин, противоречаща открито на международните договорености, подплатена с голяма доза агресивност и бруталност, ще бъде много по ясно изразена, отколкото по времето на Студената война. Основните въпроси, на които е важно да бъде отговорено в скоро време, е по-какъв начин Западът ще отговори на предизвикателствата на Русия и докога икономическото състояние на Русия ще й позволи да издържи на световната изолация, в която изпадна?