Санкциите и икономическото бъдеще на Русия

Противодействието от страна на Русия на наложените ѝ санкциите явно не сработват. Русия продължава да бъде изключително зависима от вносни материали и стоки, което предвещава болезнена икономическа корекция.

Автомобилната индустрия вече започна да затваря заводи и да освобождава хора поради липса на чуждестранни компоненти, например LADA вече спря производство. Производителят на Камаз е изправен пред намаляване на производството си до 40% и около 15 000 от служителите му ще останат без работа.

Водещият руски производител на пътнически самолети Сухой получава за своя флагман Superjet 100 двигатели и други ключови части от задгранични доставчици. Френската фирма Safran, която произвежда двигателя за самолета и колесниците, заяви, че ще спре всички дейности в Русия поради западните санкции.

Енергийната индустрия на Русия също ще пострада сериозно, тъй като страната разчита на западни технологии за своите вече доста дълго експлоатирани нефтени и газови находища. Руските енергийни компании вече забавиха или отмениха доста проекти вследствие още на предишните санкции, наложени след инвазията в Крим през 2014 г., тъй като местните технологии се оказват неадекватни.

Технологичните продукти са сред най-критичните стоки, пострадали от санкциите, включително полупроводници, компютри, лазери и сензори. Драстичният спад на рублата пък вдигна цената на стоките, които Русия все още може да внася. Чуждите храни и лекарства също изчезват от рафтовете на магазините.

Липсата на чуждестранни конкуренти най-вероятно ще отвори ниша и пазар за руски предприемачи, но е съмнително дали руската икономика ще съумее да замести високотехнологичните чуждестранни продукти. Принципно е възможно да се заменят нискотехнологични елементи като тръби и продукти, които не изискват много ноу-хау и инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, но всичко, което е високотехнологично, все още много зависи от западните технологии, западния софтуер, западното ноу-хау. Някои вносни продукти са дълбоко интегрирани в дейността на компаниите, като до 90% от руските банки и компании използват западен софтуер.

Руските амбиции за изграждане на изцяло импортно замесваща икономика бяха нереалистични още от самото началото, защото икономика като руската не е в състояние сама да произвежда сложни и високотехнологични стоки и подмяната на чуждите продукти може да отнеме години.

Зависимостта на Русия от вноса всъщност се влоши през годините. Според изследване от 2021 г. представено от The Economist около 81% от производителите посочват, че не могат да намерят никакви руски версии на вносни продукти, от които се нуждаят. Повече от половината са недоволни от качеството на местната продукция. И двете цифри са най-високите, регистрирани от началото на проучването на руския институт за икономическа политика Гайдар през 2015 г.

През 2020 г. вносът представлява 75% от продажбите на нехранителни потребителски стоки на руския пазар на дребно, според проучване на Висшето училище по икономика в Москва. В някои сектори делът е дори по-висок, като нараства до 86% за телекомуникационно оборудване, според проучването. Вносът се равнява на около една пета от БВП през 2020 г., в сравнение с 16% в Китай и по-висок от други големи икономики като Индия и Бразилия.

Между 2015 и 2020 г. руския власти отпуснаха над 2,9 трилиона рубли, или 27 милиарда долара, за програмата за заместване на вноса, което се равнява на 1,4% от бюджетните разходи за периода.

Но тази политиката не даде тласък на руската икономика, която понесе двоен удар от санкциите и ниските цени на петрола. Ръстът на руския БВП е по-бавен от средния за света от 2014 г., а руснаците са по-бедни, отколкото преди анексирането на Крим, като до края на 2020 г. реалните доходи са спаднали с 9,3% спрямо нивото им от 2013 г.

Докато Русия отбеляза някои успехи, включително развитието на млечната и месната промишленост, забраната на храните повиши цените, струвайки на потребителите 445 милиарда рубли, или 4,1 милиарда долара годишно, според проучване от 2019 г., публикувано в Russian Journal of the New Economic Association .

Голямото неизвестно е Китай. Китай се превърна в голям търговски партньор на Русия и може да замени САЩ и Европа като доставчик на много стоки. Но подобни отношения с Русия може да застрашат и без това влошените търговски отношения със Запада. Китай не произвежда също така и някои от чиповете и други технологични продукти, от които Русия се нуждае.

Общо взето изглежда, че бъдещето на руската икономика, освен почти изцяло изолирана от света ще продължи да изостава в своето развитие и ще остане на едно значително по-примитивно ниво спрямо западните държави, а и спрямо много развиващи се икономики. Но това е изборът на руското ръководство и докато няма някаква съществена промяна, Русия ще продължи да запада не само политически, но и технологично и икономически.