Статистика на прицел – съмнения в данните за БВП продължават!

Това, което се случва с българската статистика е неприемливо! За втора поредна година НСИ дава некоректни данни за българската икономика, като изкривяването на данните е в една посока – по-добро от реалното представяне. След като за 2019 година размерът на вноса беше драстично подценен и така завишиха необосновано нетния износ, който участва в изчислението на БВП, над всякакви прогнози и очаквания, за 2020 г. на прицел се оказа частното потребление (освен данните за външната търговия, които продължават да изглеждат съмнителни). За разлика от нетния износ обаче, чийто дял в структурата на БВП е минимален, то делът на потребителските разходи е от порядъка на 70% от БВП. Това означава, че изменение с 1% на индивидуалното потребление води до изменение на БВП с 0,7%.

Средният спад на частното потребление в ЕС в реално изражение за първите 9 месеца на 2020 е 7.4%, докато в България то се увелича с 2%. Тук трябва да се посочи, че това е по-добър резултат дори от актуализираната прогноза на МФ за 2020, според която потреблението се очаква да се увеличи с 1%. България де факто е единствената страна в ЕС с номинален ръст на частното потребление от порядъка на 3%. Каквито и мерки да са взети от страна на правителството, а България остава на едно от последните места по отношение правителствена помощ за населението и особено за бизнеса, ръстът на потреблението е ясно, че не отговаря на ситуацията. Ако приемем, че изменението на частното потребление в България е средното за ЕС, то ще се окаже, че БВП на България би бил драстично по-нисък (може би двойно по-нисък) от очаквания.

Разбира се, резултатът от тези математически калкулации не е меродавен, но некоректните данни на НСИ създават ситуация, в която не е възможно да се направят някакви смислени прогнози, което има особено негативно влияние върху прогнозите за бюджета и дълга.

Изкривяването на реалните показатели за българската икономика водят до зле прогнозирани бюджетните приходи и разходи,отразявайки се на нивото на дълга. Както става ясно от състоянието на фискалния резерв, въпреки минималният дефицит за 2020 в размер на 3.6 млрд. лв. или в рамките на разрешените 3%, то валутният резерв драматично е спаднал, въпреки че беше попълнен с около 5 млрд. лв. допълнителен дълг. Въпросът е къде са отишли останалите средства, въпреки отчетената много добра събираемост на данъците от МФ, които изненадващо се увеличават през 2020 г. спрямо 2019, която е най-добрата година в новата история на България.

Разбира се, обяснение има, но тези непрозрачни разходи, както и манипулацията на основните макроикономически данни е сериозен проблем, който вместо да намира решение се задълбочава под управлението на ГЕРБ. Това води не само до макроикономически проблеми и фискални злоупотреби, но и до сериозен имиджов проблем на страната пред света и до невъзможност за вземане на адекватни управленски решения. За ГЕРБ може би такива не са необходими, но все някой ще се наложи да издърпа държавата от тинята!