Търговската сделка между ЕС и САЩ – разумният изход в несигурната конюктура

Сделката между САЩ и ЕС предизвика истинска еуфория сред критиците на ЕС и сред родните почитатели на твърдата ръка на Путин и Орбан, но истината е, че Европейският съюз сключи изключително добра сделка с американския президент при настоящите обстоятелства. Представям си каква буря от критики би се разразила, ако нямаше сделка и на 1 август бяха влезли митата върху целия износ от ЕС към САЩ от 30%.

За да се оцени сделката, тя трябва да се постави в контекста на влиянието на политиката на Тръмп върху цялата световна търговия. Важните моменти са следните:

1. Митото от 15% е най-благоприятната ставка, която една държава е договаряла до момента със САЩ с изключение на Великобритания, за която ставката е 10%.
2. Ставката от 15% е еднаква с тази за Япония и значително по-ниска от ставките, наложени на Виетнам (20%), Индонезия (19%), Филипините (19%), да не говорим за Китай, които в момента са натоварени с комбинирани мита от 51%, а ако не приключат сделката със САЩ до 12 август, митата за тях могат да се увеличат до 145%.
3. Много от критиците негодуват срещу “смирената” позиция на ЕС, който не е показал мускули, но ако се погледне търговският баланс на Китай спрямо САЩ, ще се види, първо, с колко е намаляла търговията между двете страни, второ, опитите на Китай да заобиколи митата, изнасяйки за САЩ през трети страни, което обаче оскъпява търговията още повече и, трето, всичко това води до дефлация в Китай, който отчита тази година 4 последователни дефлационни месеца от февруари до май, а през юни едва отчете инфлация от 0.1%. Именно дефлацията е сериозният икономически бич, който Европа засега избегна.
4. Да, тарифите за европейски стоки се качват на комбинирана база до 16%, но е важно да се отчете, първо, че митата върху европейските автомобили към САЩ се намаляват от 25% на 15%, което всъщност подобрява търговските условия за континента, тъй като именно износът на автомобили е водещо перо в търговските отношения със САЩ, и, второ, за износа на стомана и алуминий, който в момента се облага с 50%, се въвеждат квоти, за които ще се прилагат нулеви мита, което е също доста по-добре от настоящата ситуация.
5. Останалите договорки за внос на енергоносители за $750 за три години, както и инвестиции за $600 милиарда годишно са просто част от добрата реторика на ЕС без голямо покритие, тъй като САЩ просто няма как да изнасят енергия за $250 годишно към Европа, дори и да преориентират целия си енергиен износ към ЕС, което е невъзможно. А инвестициите зависят от фирмената политика и не може да бъде плод на междуправителствени споразумения. Но иначе тези обещания звучат добре и са в унисон с подобни обещания на Жан Клод Юнкер, които той направи в първия мандат на Тръмп и които изиграха успокояваща роля в междудържавните отношения тогава.

Трябва да се имат предвид още няколко неща:

1. Намаляване на несигурността на пазарите, което се изрази в ръст на европейските акции веднага след сделката.
2. Това доведе до лек спад на еврото, което е добре за европейския износ.
3. Въпреки че новите мита ще засегнат негативно растежа, основно на Германия и Италия (с около 0.4 пункта), Испания (0.3) и Франция (0.2), растежът на европейската икономика ще остане над 1%, а догодина и над 1.5%, докато този на САЩ ще се намалее с цял процентен пункт и ще бъде от рода на този в ЕС. Кой тогава е печелившият в случая?

Има и много други положителни страни от постигнатата сделка, пак да повторим – при настоящите обстоятелства, така че залитането в отявлено критикарство е неползотворно. Реалистичният поглед и оценка на случващото се е много по-смислена позиция, която е важна и от гледна точка взимането на правилни държавнически решения!