Увеличаване на максималния осигурителен доход носи ли полза за пенсионерите или е само инструмент за пълнене на бюджета?

В момента много актуална стана темата за необходимата реформа в пенсионната система. Проблемите отдавна са ясни и са дебатирани многократно. Един от тях е, че дефицитът в НОИ е вече толкова голям, че 50% от разходите за пенсии се плащат не от вноските на осигуряващите се, а от държавния бюджет и дефакто от приходите от данъци, несвързани с пенсионното осигуряване.

Тази ситуация е изключително проблематична и управляващите от всички последни правителства търсят начин да се справят с нея. Но вместо да се опитат да решат проблема с цялостно преструктуриране на пенсионната система, като увеличат ролята на капиталовия стълб, т.е. втория стълб на настоящата пенсионна система, в който осигуровките на осигуряващите се постъпват по лични партиди и носят личен доход, през последните 20 години решението е търсено всъщност в точно обратна посока, а именно в увеличаване на вноските в първия стълб, т.е. в Държавното обществено осигуряване (ДОО). Пенсионните вноски в ДОО вече веднъж бяха увеличени с 2% при промяната на Кодекса за социално осигуряване (КСО) през 2015, а последното редовно правителство се опита да вдигне тези вноски с общо още 3%, което доведе и до избухването на миналогодишните протести.

И тъй като вдигането на пенсионните вноски явно е непопулярна мярка, управляващите обикновено избират по-лесния вариант, който се изразява в непрекъснато в увеличаване на Максималния осигурителен доход (МОД). Включително и едно от предложенията на новото правителство е, и най-вероятно ще бъде, увеличаване на МОД от €2111,64, което е размерът му в момента, на €2300 в новия бюджет за 2026 г.

Това увеличение обаче няма никакъв смисъл от гледна точка подобряване правата на пенсионерите и увеличаване на бъдещите пенсии на тези, които се осигуряват на МОД и които са дефакто най-много засегнати от увеличаване на размера му. Защо това е така?

Нека разгледаме един пример за човек, който хипотетично е решил да се пенсионира днес, има пълен трудов стаж от 40 години и през целия си живот се е осигурявал на максимално разрешения от закона доход, като същевременно 5% от осигуровките му са отивали в Универсален пенсионен фонд (УПФ), който е реализирал максималната възможна доходност и съответно е допринасял за максимално увеличение на неговите средства по капиталовата му сметка във фонда.

Простите изчисления по-долу показват, че дори при тези идеални условия този човек е невъзможно да получи максимално разрешената от закона пенсия, която в момента е €1738,39 (3400 лв.), като разликата е съществена. Това означава, че всяко вдигане на МОД всъщност не увеличава пенсионните плащания, които един пенсионер очаква, а само увеличава данъчното бреме на високоплатените работещи, което прави безсмислено желанието за осигуряване тези работещи върху максималния осигурителен доход и създава условия за избуяване на сивата икономика. Ето и конкретните изчисления:

Калкулация на пенсията от ДОО стъпка по стъпка

Процесът стартира с изчисляване на индивидуалния коефициент на бъдещия пенсионер, тъй като формулата, по която НОИ определя индивидуалните пенсии е следната:

Среден осигурителен доход за страната (СОД) х Индивидуален коефициент (ИК) х Осигурителен стаж (ОС).

Стъпка 1: Изчисляване на Индивидуалния коефициент (ИК)

Разделяме максималния доход, на който се осигурява работещият, като в случая сме приели, че той се е осигурявал винаги на МОД (€2111,64), на средния доход за страната (СОД) за последните 12 месеца, съгласно изискванията на закона (€976,96), на база статистическите данни на НОИ:

Стъпка 2: Намаление на ИК поради отчисления от 5% във втория стълб (УПФ)

Приехме, че лицето е внасяло през целия си трудов стаж 5% от осигурителните си вноски в УПФ и поради тази причина, НОИ служебно намалява неговия ИК с около 10% (защо 10% – това е друга тема, която няма да засягаме тук):

Реален ИК = 2,161 х 0,90 = 1,9449

Стъпка 3: Изчисляване на размера на пенсията по формулата на НОИ

За да изчислим размера на пенсията, следва да умножим СОД по ИК и по трудовия стаж, който е 40 години. Само че в КСО е записано, че при изчисляване на пенсията всяка година осигурителен стаж носи точно определен процент тежест и този процент тежест към настоящия момент е 1,35%. Т.е. 40 години стаж умножени по коефициент от 1,35% за всяка година, дава общо коефициент за трудов стаж 40 х 1,35% = 54%.

Тук може би е необходимо да се направи едно разяснение от къде и как се появява този коефициент от 1.35% за всяка година трудов стаж, наричан законово „тежест на стажа“. Този коефициент е основният инструмент, чрез който държавата определя колко силно трудовият принос на човек ще влияе върху крайния размер на пенсията му. Неговото въвеждане е политическо и икономическо решение, гласувано от Народното събрание в КСО. Въведен е с две основни цели:

• Финансов баланс на НОИ: Този процент се явява „регулатор“ на държавните разходи. Когато държавата няма пари в бюджета, тя държи процента по-нисък. Когато икономиката расте, процентът се вдига, увеличавайки пенсиите на всички пенсионери едновременно.

• Справедливост: Да възнагради хората, които са работили по-дълго време. Чрез него човек с 40 години стаж получава по-висока пенсия от човек с 20 години стаж, дори двамата да са се осигурявали на еднакви заплати.

Така получаваме размера на крайната държавна пенсия за 40 години трудов стаж, която пенсионерът ще получава само от ДОО, която е:

Крайна държавна пенсия: €976,96 х 1,9449 х 0,54 = €1026,05

Както се вижда от направените до момента калкулации, размерът на държавната пенсия, отпускана от ДОО е драстично по-малък от максимална пенсия (таванът) в България, съгласно настоящото законодателство, като към момента тя е закована на 3400 лева, което превалутирано в евро е €1738,39 евро.

В крайна сметка резултатът показва, че дори и при най-благоприятните условия, човек с трудов стаж 40 години, осигурявал се винаги на максималния осигурителен доход, не може да получи максималната пенсия

• Изчислената чиста пенсия от НОИ за човек, осигурявал се винаги на МОД, е €1026,05.
• Разликата: Тя е с цели €712,34 по-ниска от законовия таван (€1738,39).

Това доказва математическия парадокс – осигуряването на максималния възможен праг в момента осигурява държавна пенсия, която покрива едва 48% от доходите, върху които са плащали данъци и остава далеч под максимално разрешената от закона пенсия. Разликата до тавана може да бъде запълнена единствено от допълнителните плащания от втория и третия пенсионен стълб. Нека видим обаче дали това е възможно.

Калкулация на пенсията от УПФ

Нека направим точна математическа екстраполация. За целта ще стъпим на официалните исторически данни от данните на Комисията за финансов надзор (КФН):

1. Каква е историческата реалност за доходността?

От създаването на втория стълб (2002 г.) до момента, пазарите преминаха през огромни кризи (2008 г., Ковид-19, инфлацията от 2022-2023 г.).

Номиналната доходност на най-добре представящите се фондове в дългосрочен план е около 4.5% – 5.5% годишно.

Такси по закон: Фондовете удържат законова такса от 3.75% от всяка нова вноска и инвестиционна такса от 0.75% годишно върху общата сума.

Реална чиста доходност (след такси и инфлация): след изваждане на инфлацията, чистата реална доходност на универсалните фондове се движи около 1.5% до 2% на година.

Ако приемем оптимистичен, но пазарно реален сценарий за най-добрия фонд: 5% средна номинална доходност при средна инфлация от 3%, това прави 2% чиста реална доходност на година.

След тези предварителни допускания нека направим екстраполация на приходите в УПФ за 40 години.

2. Екстраполация за 40 години (Математически модел)

Както вече беше посочено, условието за настоящата калкулация е работещ да се осигурява на настоящия законов таван (МОД) от €2111.64  на месец.

• Вноската в УПФ е 5% или €105.58 € на месец.
• Чистата вноска след удържане на първоначалната такса от фонда в размер на 3.75% е €101.62 € на месец.

При вноска в размер от €101.62 всеки месец в продължение на 40 години (общо 480 вноски) при 2% чиста реална доходност  и използването на сложна лихва, се получава следното:

• Общо внесени средства: €48 777.60
• Натрупана лихва от инвестициите и нейното капитализиране: ~€23 400.00
• Крайна чиста сума в партидата при пенсиониране: ~€72 177.60 (това е нетната настояща стойност на натрупаните средства към днешна дата или изразена в днешна покупателна способност).

3. Какъв ще бъде размерът на втората пенсия?

При достигане на пенсионна възраст, натрупаните €72 177.60 се прехвърлят във Фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Там парите продължават да носят минимална доходност. Разделяме сумата по актюерските таблици на НСИ за средна продължителност на живота след пенсиониране (около 18 години или 216 месеца):

4. Крайният сбор спрямо държавния таван

Пълният размер на пенсията от ДОО и УПФ е следният:

• Държавна пенсия от ДОО (НОИ): €1026.05 (със законовата редукция).
• Втора пенсия от УПФ (с включена доходност): €334.15.
• Общ месечен доход от двата фонда: €1360.20.

Краен резултат

Дори при включване на сложната лихва за 40 години и отлична работа на универсалния пенсионен фонд, общият доход от €1360.20 остава под законовия таван от €1738.39. Разликата е 378.19 €.

Това доказва, че направената от НОИ редукция (която намалява с €243 държавната пенсия) е по-голяма, отколкото реалната втора пенсия, която 5-те процента в УПФ успяват да генерират чрез лихва.

След като установихме, че на база настоящото законодателство, е невъзможно човек, осигуряващ се на максималния осигурителен доход през целия си трудов стаж едновременно в ДОО и УПФ, да получи максималната определена със закон пенсия от държавата, остава да проверим сценария, при който в законово разрешения срок бъдещият пенсионер прехвърля целия размер на натрупаната в партидата му в УПФ сума в ДОО, като по този начин избягва редукцията от 10%, която НОИ прави на пенсията от ДОО и държавната пенсия става единствен източник на доход след пенсионирането му.

Прехвърлянето на средствата от втория стълб (УПФ) в първия стълб (НОИ) елиминира намалението на Индивидуалния коефициент. В този случай калкулацията се променя изцяло в полза на държавната пенсия, тъй като НОИ вече изчислява размера ѝ без служебното орязване от 10%.

Ето как се променят числата при същите данни за 2026 г. и 40 години стаж:

Новата калкулация без плащанията от Втория стълб

1. Индивидуален коефициент (ИК) без намаление:

Тъй като парите вече не постъпват в частен фонд, НОИ използва пълния коефициент, получен от съотношението между максималния осигурителен доход и средния за страната. Максималният личен коефициент е както вече беше изчислен по-горе:

1. Нов размер на държавната пенсия от НОИ:

€976,96 х 2,161 х 0,54 = €1140,05

В долната таблица са представени обобщените резултати от сравнението между пенсиите, които се получават едновременно от ДОО и УПФ, т.е. две пенсии и отделно само от ДОО, когато натрупаните средства в УПФ се прехвърлят изцяло в ДОО преди пенсионирането.

И така, стигаме до основният въпрос, а именно достига ли се законовия таван на пенсията от €1738,39?

Както се вижда от таблицата, законовият таван от €1738,39 не се достига в нито един от сценариите. Нещо повече, вижда се, че две пенсии са повече от една, ако средствата от УПФ не се прехвърлят в ДОО и натрупаните средствата останат да бъдат изплащани и от двата фонда. Дори с прехвърлянето на всички средства в НОИ и премахването на наказателния процент, новата пенсия от €1140,05 остава с €598,34 под законовия таван от €1738,47.

Основният извод

За да може човек, осигурявал се на максимума, да достигне законовия таван на пенсиите само от НОИ (без втория стълб), той трябва да има колосален трудов стаж. Чрез математическо изчисление се вижда, че за достигане на €1738,39 евро чиста държавна пенсия са необходими невъзможните 61 години трудов стаж.

2111,64 х 61 х 1.35% = 1738,39.

И след всичко казано по-горе остава да бъде доказан основният извод, с който започна тази статия, а именно че увеличението на максималния осигурителен доход не води по никакъв начин до повишаване на пенсионните плащания към пенсионерите, които са се осигурявали през целия си трудов живот от 40 години на МОД. От тази гледна точка става ясно, че основната причина за увеличение на МОД е просто запълване на дефицита на НОИ, а оттам и облекчение на държавния бюджет и съответно намаление на трансфера към ДОО. Това увеличени обаче представлява много повече повишение на данъците без ясна връзка с пенсионните права на осигурените, като с тази мярка се засягат доходите на най-производителната част от обществото и на хората, които имат най-висока добавена стойност за икономическото развитие на страната.

По този начин дали управляващите ще повишават данък общ доход на една конкретна част от работещите, дали ще увеличат максималния осигурителен доход на същите работещи или просто ще вдигнат корпоративния данък на фирмите, в които те работят, е едно и също. Държавата просто вдига данъците на най-производителната част от обществото и им казва директно, че не са желани, а това са именно хората, които, първо, имат най-голям принос за икономическия растеж на страната и, второ, които най-лесно могат да преместят дейността си там, където са желани.

За съжаление такъв подход в никакъв случай не допринася за превръщането на България в иновативно място и в притегателен център на фирми, инвестиращи в ИИ, компютърни клъстери, нови технологии и дейта центрове, въпреки заклинанията на политиците. Дефакто се случва точно обратното, докато същевременно се защитават интересите на най-малко иновативните и конкурентни фирми на българския пазар, които имат обаче сериозно лоби във властта, свързано с познатите до болка задкулисни кръгове, които са в основата на икономическото изоставане на държавата.

Дали България може да си позволи да се развива по този деструктивен път, тепърва предстои да разберем!