Ще се превърне ли CETA в сетния дъх на глобализацията?

На 30 октомври 2016 г., след множество перипетии, беше подписано Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Европейския съюз и Канада, чиято основна цел е премахване почти изцяло митата (98%) между двата търговски партньора, да сложи край на ограничението в достъпа до обществени поръчки на фирми от двете страни на Атлантика, да отвори пазара на услуги, да предложи по-добри условия на инвеститорите и да подобри защитата на патентните права. Според официалния сайт на Европейската комисия, договорът защитава европейските стандарти в областта на храните и правата на работещите, както и дава гаранции, че икономическата изгода от него няма да е за сметка на демократичните достижения, защитата на природата и здравето на потребителите.

Разбира се, официалните становища на основните страни по договора са едно на ръка, но в обществените дебати и от двете страни на океана се повдигат сериозен брой въпроси, които поставят под въпрос изгодата и обществената полезност от CETA. В настоящия текст ще адресираме няколко от тях, като се опитаме да оценим както икономическата полезност на договора, така и неговата обществена цена и полза. И въпреки че отговорите на повдигнатите въпроси ще бъдат в критичен аспект, за да бъде дадена алтернативна гледна точка, то оценката на споразумението не трябва да бъде разглеждана единствено в отрицателна светлина, тъй като факторите, които са в основата му имат своето реално влияние и измерения. Все пак основният въпрос, на който следва да бъде потърсено обяснение е защо политическите елити предпочитат да представят и поддържат една розова реалност по отношение необходимостта и последствията от едно подобно споразумение, отколкото да поставят открито проблемите пред своите общества и предложат адекватни и честни механизми за тяхното решаване?

1. Базови изследвания за ползите от СЕТА

Подобно на изследванията, обосноваващи необходимостта от сключване на TTIP (Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – ТПТИ), при CETA също има четири основни изследвания, които са в основата на търговските преговори между Канада и ЕС и които обосновават и доказват положителните ефекти от сключване на търговското споразумение.

Първото изследване датира още от 2001 г. и е поръчано от канадското Министерство на външните работи и международната търговия[i]. През 2004 г. Европейската комисия решава, че предложената либерализация в търговията между Канада и ЕС, на чиято база е изготвено изследването, не е достатъчна и че в нея трябва да се включат допълнителни области, като премахване на нетарифните ограничения, както и либерализация в областта на услугите, инвестициите, обществените поръчки, разширяване на достъпа до енергийни ресурси, както и защитата на правата на инвеститорите и интелектуалната собственост. Тези нови инициативи залягат в стратегията на ЕК от 2006 г.: „Глобална Европа“[ii], в отговор на която през 2008 г. Канада изготвя своята “Глобална търговска стратегия”[iii]. През същата 2008 г. правителството на Канада и Европейската комисия взимат решение за възлагане на ново изследване[iv], което да проучи ползите от едно бъдещо търговско споразумение между двата партньора, като този път в него се включи, освен премахването на тарифите, включително и върху селскостопанската продукция, така също и значително облекчаване на нетарифните ограничения.

Въпреки че съвместното проучване е основата, върху която е изградена аргументацията за изготвянето на СЕТА, има още два доклада, които правят количествени оценки на ефектите от споразумението. Единият е изготвен през 2010 г., който разширява базата от данни, използвана в изчисленията[v], а другият е от 2011 г. и е във връзка с поръчания от ЕК Доклад за оценка на въздействието или Sustainability Impact Assessment – (SIA)[vi]. Характерно за последния доклад е, че той взема под внимание част от въпросите, повдигнати при обсъжданията с обществени организации и гражданското общество и признава, че СЕТА може да доведе до ръст в неравенството и до увеличение на въглеродните емисии, свързани с нарастването на транспорта и извличането на горива от шелфа, голяма част от представените опасения са неглижирани.

2 Недостатъци на използваните прогнозни техники

В пълен унисон с използваните иконометрични модели в прогнозирането на резултатите от TTIP, при оценката на ефектите от СЕТА се използва същият Модел за изчисляване на общото равновесие (CGE), построен върху базата от данни на СТО – Global Trade Analysis Project (GTAP). Това е основният неокласически модел за оценка на икономически ефекти, който е базиран на едно абсолютно нереалистично допускане за пълна заетост в изследваните икономики, в основата на което стои разбирането за пълна взаимозаменяемост на работниците и служителите, които безпроблемно се прехвърлят от един сектор с намаляваща активност към друг разрастващ се сектор. Това допускане по презумпция отхвърля каквито и да са макроикономически и социални рискове, като загуба на работни места и доходи, свързани с либерализирането на съответните пазари. Нещо повече, посоченият CGE модел в своята същност е статичен модел, оценяващ ползите основно на база разпределението (алокацията) на факторите за производство, като работна сила, капитал и земя. Именно поради своя статичен характер за този модел е характерно, че увеличените спестявания в съответната икономика се използват изцяло като инвестиции в същата икономика, недопускайки изтичането на капитали извън нея, както и възможността не всички спестявания да бъдат инвестирани обратно.

За да се оценят динамичните ефекти от модела, в него трябва да бъдат използвани външни, т.нар. екзогенни уравнения, чиито решения са външни за системата и към които да се напаснат статичните резултати, получени след прилагането на изчисленията от CGE модела. Вкарването на динамика в този модел е важна с цел да се оценят последствията от увеличената конкуренция, ползите от увеличените разходи за развойна и изследователска дейност, които са много трудни за оценяване. Много е интересно, че именно за да изпълни тази своя цел CGE моделите използват критично важни променливи, взети от прогнозите на Международния валутен фонд, към които съотнасят получените резултати за всяка съответна година. Това съотнасяне или напасване, чиято крайна цел е да отговори на изискванията за необходимото статично равновесие е субективно, зависещо от предпочитанията на авторите. Така в крайна сметка, въпреки че резултатите от CGE моделите се представят като динамични, те не са нищо друго освен последователност от статични равновесия, отговарящи на първоначално зададените ограничения.

Интересно е също така да се отбележи, че екзогенните параметри за CGE моделите се вземат много често от прогнозите, получени чрез използването на Global Policy Model (GPM) на ООН, който е един напълно динамичен иконометричен модел, за който общият експорт, вътрешното търсене, заетостта, разпределението на доходите и много други променливи са вътрешни или ендогенно определени за модела. В този случай възниква въпросът защо тогава, след като така или иначе се използват външни параметри за CGE моделите, авторите на изследванията за икономическите ползи от подобни търговски споразумения не използват направо комплексни динамични модели, а предпочитат далеч по-несъвършения статичен CGE модел? Не е ли това преднамерен начин да се достигне до резултати, които при липса на базовите ограничения не биха се получили? По-надолу ще бъдат представени основните резултати от използването и на двата модела, за да се видят и сравнят крайните оценки и разликите между тях.

3. Нереалистични допускания

Тъй като основните допускания, касаещи прилагането на CGE моделите в посочените по-горе четири изследвания са изключително важни, за да се разбере неадекватността на получените прогнози, редно е тези първоначални ограничения да бъдат надлежно посочени.

• Пълната заетост в една икономика е фикция, която не се наблюдава никога в реалния свят. Дори и да допуснем, че става въпрос за ниво на заетост на нивото на естествена безработица, което е характерно за една икономика, това пак не отразява адекватно реалността, тъй като при либерализирането на пазара може да има дълги периоди на структурна безработица, свързана с преквалификация, преместване на ново място, време за продажба и покупка на активи и имущество и т.н.
• Неадекватността на горното допускане автоматично поставя въпроса за реалистичното очакване, че агрегатното търсене остава непроменено. В тази връзка трябва да се каже, че CGE моделите са релевантни единствено и само в случай на постоянно агрегатно търсене. То обаче може да се променя по много причини, една от които е наличието на структурна безработица. Но причините могат да бъдат и в следствие на повишени инвестиции в продуктивен капитал, по-голяма производителност на труда, по-голямо спестяване, водещо до по-голямо натрупване на капитал, внедряване на нови технологии и т.н.
• Всъщност най-проблематично за аргументиране е допускането, че частните инвестиции са функция единствено и само на наличните спестявания в икономиката, като това изискване е сведено до тъждество, т.е. 100% от спестяванията се насочват към доходоносни инвестиции. Това ограничение е не само абсолютно ирационално, но всъщност превръща използващите го модели в безсмислено упражнение по прилагане на авангардни иконометрични техники. Подобно допускане де факто отхвърля a priori основната причина за договаряне на търговски споразумения, чиято цел е бъдещите инвестиции да водят до повишена производителност на икономиката и до по-голяма тяхна възвращаемост, което стои в основата на инвестиционния процес и именно тази негова характеристика позволява ползването на банково кредитиране и привличане на ПЧИ, които могат да бъдат и са външни за системата. Ако подобни фактори не са отчетени в използваните модели, как тогава би могло да се твърди, че направените изчисления водят до някакви кохерентни резултати? Всъщност статистическите данни доказват по безспорен начин, че инвестициите като дял от БВП в развитите икономики, в частност Канада и ЕС намаляват през годините, като сериозни финансови потоци са се насочили към развиващите се пазари, към данъчни убежища и офшорни зони.

На базата на горните нереалистични допускания възниква въпросът как би могло да се твърди, че каквото и да е търговско споразумение би следвало да води само и единствено до икономически растеж, а не до икономически спад? Освен това трябва да бъде отчетено, че едно рязко либерализиране на търговските отношения, или на която и да е област на икономическите отношения, може да има еднократно позитивно влияние, което наистина да доведе до икономически растеж, но съпътстващите либерализацията негативни фактори могат да доведат до перманентно понижение на тренда на икономическо развитие, като в дългосрочен план се окаже, че ползите са по-малко от негативите. Подобно корелация бихме могли да видим в либерализацията на финансовите пазари в края на 20 век, която е една от причините за възникналата едно десетилетие по-късно глобална икономическа криза, въпреки че първоначално тази либерализация се отрази позитивно на глобалната икономика.

4. Реални причини за подписване на CETA

Въпреки посочените недостатъци на споразумението, за които многократно е говорено и които са част от обществения дебат в участващите страни, интересно е да се потърси отговор на въпроса кое все пак стои в основата на този договор и защо опасенията, свързани с неговото действие не се взимат под внимание от политиците и преговарящите от двете страни на Атлантика?

Важно е да се разбере, че използването на специфични иконометрични техники и съответните модели, в които те са заложени всъщност отразяват една конкретна парадигма, описваща състоянието на света и в частност икономическите закони, по които той се развива. Т.е. процесът на създаване и използване на конкретни икономически модели не почива на качествена универсална оценка, свързана с необходимост от правдивост на получените резултати, а отразява предварителното убеждение на авторите на тези модели за начина, по който те си представят функционирането на света. И от тази гледна точка създаването и използването на Модела за изчисляване на общо равновесие (CGE) не е самоцелно. Този модел просто отразява най-доброто, което може да бъде създадено от гледна точка на прилагането на неолибералната доктрина за функционирането на света. Изброените по-горе ограничения не са злонамерена фикция на авторите на модела. Напротив, те са същността на неолибералния модел, по който тези автори възприемат света и който те няма как да модифицират без да рискуват загубата на своята репутация.

Интересен е един друг въпрос обаче! Дори и да приемем предубедеността на съответните автори по отношение на използваните иконометрични техники, как да си обясним, че именно на тях политиците от двете страни на Атлантика са се спрели и съответно възложили изготвянето на съответните проучвания? И защо след като има достатъчно много доводи за неадекватността на използваните модели, политиците не са предприели мерки за коригиране на несъответствията? Единственият разумен отговор е, че и самата политическа класа разглежда света през очите на неолибералната икономическа доктрина, от една страна, а от друга именно неспособността на други модели, базирани на кейнсианския светоглед (например) да постигнат очакваните и предварително очертани резултати прави неолибералните модели единствените възможни за използване в случая. Т.е. ние трябва да сме наясно с целия механизъм, по който се предначертават и приемат бъдещите планове за развитие на света и процесите в него, а именно – първоначална политическа визия последвана от впрягането на съответния научен и правен инструментариум за постигане на предопределените резултати.

Въпреки обаче очертаването на процесите, които стоят в основата на главните икономически промени, това не ни дава все още отговор на въпроса какви са конкретните нужди за подписването на СЕТА и подобните търговски споразумения. Основното предимство на договорите за свободна търговия е, че те водят до увеличаване на конкурентоспособността на съответните икономики, включени в споразумението. В краткосрочен план този факт е безспорен. В дългосрочен план, след изчерпване на краткосрочните ефекти обаче, необходимостта от ново, още по-задълбочено търговско споразумение отново излиза на преден план.

Отварянето на националните пазари към международната конкуренция ще предизвика необходимост от повишаване на ефективността на националните компании, което от една страна ще изтласка от пазара по-неефективните фирми, като същевременно даде възможност на по-ефективните да станат още по-конкурентни и евентуално да разширят пазарния си дял на един много по-голям пазар. Т.е. споразуменията за свободна търговия играят в полза на най-ефективните компании, на националните шампиони, които от една страна се справят безболезнено със своите преки конкуренти, а от друга, разширяват пазарите си или най-малкото стават още по-ефективни в своята дейност.

Казвайки това обаче, за една държава, която се присъединява към подобно търговско споразумение е важно да има много ясна представа дали съответния национален бизнес ще се възползва от позитивите на споразумението или напротив, ще стане лесна плячка в конкурентната борба за пазар и надмощие. Тези съмнения обаче са валидни само и единствено, ако съответната държава и нейната политическа класа смята, че подпомагането и развитието на националния бизнес е основен приоритет. Ако това не е така, а виждането на взимащите решения е, че глобализацията е неизбежен процес, който трябва да бъде насърчаван и че отварянето на местния пазар за чуждестранни и мултинационални компании е правилна стъпка, като не е от значение каква е националността на фирмите, а важното е какви стоки и услуги те предлагат, то тогава присъединяването към подобно споразумение е безалтернативно.

Все пак, когато говорим за ползите от подобни споразумения, следва да бъдем наясно, че това си има своята цена. Увеличената конкурентоспособност и ефективност на фирмите е само външната страна на процеса, върху който най-много се набляга и привлича овациите на широката публика. Това, за което по-малко се говори е цената, която обществото плаща за тази подобрено пазарно представяне на бизнеса. Увеличаването на конкурентоспособността и ефективността на фирмите е свързано с намаляване на производствените разходи. Имайки предвид, че най-голяма част в структурата на тези разходи заемат разходи за труд, то тези разходи се превръщат и в първа цел за съкращаване от страна на мениджърите – или директно чрез съкращаване на работна ръка и нейната замяна с по-ефективни технологии, или индиректно чрез задържане ръстът на заплатите, чието увеличение започва да изостава от повишението на производителността на труда. По този начин се извършва едно преразпределение на доходи, като се получава трансфер между намаляващи доходи от труд към увеличаващи се доходи от капитал. По този начин увеличената конкурентност на външните пазари води до по-голяма ефективност на вложените и привлечени инвестиции, като увеличава тяхната възвращаемост. Същевременно обаче този процес води до стагниране на доходите и де факто до намаляване на агрегатното търсене. Тази макроикономическа променлива обаче не е част от стандартния неолиберален модел за описание на икономиката, затова тя е неглижирана в използваните иконометрични модели.

По-високата възвращаемост на инвестициите и капитала обаче, задълбочава т.нар. процес на финансиализация, който е в основата на увеличените корпоративни печалби и стойност за собствениците на компании. Свиването на агрегатното търсене от своя страна предизвиква подобрение на платежния баланс на съответната държава, като намалява търговските дефицити и води евентуално до излишъци по текущата сметка. От друга страна свитите доходи създават проблеми при обслужването на дълговете, което може да доведе до намаляване на спестяванията. Това, съгласно CGE модела, би следвало да доведе до намаляване на инвестициите, но подобен процес не се отразява в икономическата оценка на модела. Там, където ефективността на бизнеса не се подобрява с адекватни темпове, търговските дефицити продължават да се трупат, съпроводени с намаление на спестяванията, което се компенсира чрез заместващи външни инвестиции, а това затваря вече описаният кръг. В случая е важно да се отбележи, че външните инвестиции са функция на способността на съответното законодателство да гарантира изпълнението на договорите. Там, където това не е така, икономиките се развиват в ниските етажи на доходи и инвестиции и нисък икономически ръст. Единственият изход от ситуацията е допълнителни законодателни промени на трудовото законодателство, които да дадат възможност за по-бързо освобождаване на работна ръка или задължаване на държавите към външни кредитори. Подобна ситуация беше наблюдавана в навечерието на глобалната икономическа криза.

Да обобщим: споразуменията за свободна търговия, като СЕТА е типичен пример в това отношение, имат следните

1. Позитивни страни:

• Увеличена конкурентоспособност на бизнеса
• Повишена ефективност на фирмите
• Увеличена възвращаемост на капитала и инвестициите
• Намаление на търговските дефицити и постигане на евентуален търговски излишък чрез ръст на експорта и свиване на импорта
• Консолидация на пазара и евентуално разширяване на пазарния дял на ефективните фирми

1. Негативни страни

• Загуба на работни места, предвид излизане от пазара на неефективните фирми
• Намаляване или стагнация на доходите на (голяма част от) работещите за сметка на подобрената възвращаемост на капитала
• Засилване на процеса на финансиализация
• Увеличаване на неравенството
• Намаляване на възможността за обслужване на дълговете
• Увеличена задлъжнялост към чужди инвеститори и финансови институции

Освен посочените ефекти, следва да се има предвид, че подобни търговски споразумения водят до натиск върху правителствата за подобрение в третирането на инвеститорите (за което ще стане въпрос в една от следващите части на анализа), включително и чрез намаляване на данъчното бреме със съответните последствия за фискалната политика на страната, както и натиск от рейтинговите агенции за поддържане на добра фискална дисциплина и балансиран бюджет.

5. Сравнение между оценките от ефекта на СЕТА по два алтернативни модела

Резултатите от основните четири изследвания, които оценяват в изключително положителна светлина споразумението, за които стана въпрос в началото, са обобщени в следващата таблица:

Таблица 1. Обобщени резултати от четирите CGE изследвания

Източник:CETA without Blinders, 2016[vii]

Както се вижда от таблицата, първият доклад от 2001 г. представя не особено висока полезност от сключването на договора за търговските партньори, който включва само намаление на митата за стоките и услугите, включително и за селскостопанската продукция. Това довежда до прекратяване на преговорния процес и възлагане изготвянето на ново проучване, така наречения Съвместен доклад, който вече включва не само намаление на митата, но и на нетарифните ограничения, както и присъединяване на търговията с услуги и либерализиране в области като инвестициите, обществените поръчки, достъпът до ресурси, основно енергийни и защита на правата на инвеститорите и интелектуалната собственост. Този доклад разглежда ефектите от договора до 2014 г.

Вторият доклад представя вече значително нараснала полезност на договора, но въпреки че дългосрочното увеличение на БВП се е повишило в десетки пъти, това увеличение остава под 1% и за двата партньора. Новото изследване дава аргументи за подновяване на преговорите през 2009 г., което съвпада с влизането в сила на Лисабонския договор, преформатиращ компетенциите на институциите на ЕС и даващ сериозни права на Съюза по отношение политиките, касаещи чуждестранните инвестиции, изземвайки правомощия от държавите-членки.

В третия доклад от 2010 г. се връщат някои от протекциите върху определени стоки, основни храни и селскостопанска продукция, затова и съответните ползи от договора намаляват и приличат повече на резултатите от първото изследване. И накрая, в Доклада за оценка на въздействието (Sustainability Impact Assessment – SIA) прогнозните ефекти върху дългосрочния БВП отново са понижени, поради вкарването на по-малко „динамика“ в модела, както и поради включването на някои от претенциите на гражданските организации.

Това, което прави впечатление във всичките изследвания е, че ползите за търговските отношения между страните значително превишава ползите за икономиките като цяло. Търговията е прогнозирано да нарасне с пъти повече спрямо ръста на БВП, което илюстрира липсата на адекватна връзка между търговията и БВП в използваните модели. Резултатите описват ситуация, в която увеличените търговски потоци между преговарящите страни става за сметка на значителен спад в търговските отношения с трети страни.

И накрая по отношение на четирите доклада, трябва да се има предвид, че оценката и отчитането на спестените разходи, свързани с премахването на регулациите и ограниченията всъщност не дава отговор на загубената стойност за обществото от тяхното премахване. Много рядко в публичното пространство се появява информация за количествените измерения от действието на дадена регулация чрез представяне на нетните ползи. Такива оценки се правят ежегодно от американския Офис за управление и бюджет, чиято специализирана Служба за информация и регулаторни действия изпраща в Конгреса доклади за ползите и разходите от федералните регулации, в които доклади се прави много ясна оценка на количествените измерения от ползите от федерална регулация и свързаните с нея разходи. От долната графика, взета от доклада на Офиса за 2015 г., много ясно се вижда, че няма година през последните 10 години, през която финансовите ползи за обществото от съответните регулации да не са само по-големи, а в определени години чувствително по-големи от свързаните с тези регулации разходи.

Графика 1. Общи годишни разходи и ползи от основните регулации за периода 2004 г. – 2014 г., САЩ

Източник: OMB 2015[viii]

Така, когато се говори за спестени разходи, би следвало задължително да се посочва какви са загубените ползи за обществото, защото може да се окаже, че изгубените ползи надминават в пъти спестените разходи.

Като алтернатива на CGE модела по-долу е представена алтернативна оценка от влизането в сила на CETA чрез споменатия вече GPM (Global Policy Model) на Обединените нации. Този модел е много по-комплексен и изцяло динамичен. Всички променливи в него са вътрешни за модела и не се разчита на външни данни, към които изчисленията на модела да се напасват. Това, което е важно за него е, че той не презюмира взаимозаменяемостта на работната сила, както и пълната приспособимост на заплатите към пазарното търсене, а допуска изчистване на пазарните несъответствия чрез промяна в количеството на произвежданите и продавани стоки. Промяната в заетостта и производителността на труда са част от модела. Освен това, за разлика от CGE модела, чиято вътрешна същност е стремеж към предварително зададено устойчиво състояние, GPM моделът допуска приспособяване на икономиката към политиките, прилагани от институциите. Безработицата в този модел е напълно възможен резултат от предприетите икономически политики.

Ограниченията на GPM модела се състоят в това, че поради огромната база данни, с която той оперира, е необходимо агрегиране на изследваните променливи, поради тази причина не е възможно да се направят изчисления за всяка страна поотделно. В случая основните анализирани страни са, освен Канада и ЕС като цяло, Германия, Франция, Италия, Великобритания, а всички останали държави-членки на ЕС са включени в отделна група. Изчислено е и влиянието на СЕТА върху останалия свят.

Поради огромният обем данни от симулацията на модела, тук ще бъде представени само акцентите от оценката на ефектите от договора. Пълните резултати от симулациите могат да бъдат намерени в изследването на Kohler  и Servaas.

При разчитането на данните от таблиците е необходимо да се подчертае много дебело, че в случая става въпрос за отклонение на посочените променливи от базовия сценарий, който отразява дългосрочното развитие на включените в модела държави, на базата на настоящите и бъдещите политики и разходни модели, както и на базата на допускания за бъдещите икономически политики, но без да се взима под внимание влизането в сила на СЕТА. Т.е. посочените числа отразяват влиянието на СЕТА върху икономическото представяне на страните и там, където стойностите са положителни, влиянието на споразумението е също положително. И обратното, при негативни стойности, влиянието на СЕТА е отрицателно върху икономическото развитие на страните спрямо сценария, в който то не действа.

Таблица 2. GPM симулация: Външен сектор (% от БВП, разлика с базовия сценарий)

Източник: CETA without Blinders, 2016

Както се вижда от данните, ефектите от влизането в сила на СЕТА върху търговските взаимоотношения на двата основи партньора са положителни, въпреки че основният печеливш явно е Канада, чието търговско салдо с Европа нараства с 0.21%, докато ефектът за ЕС са символичните 0.03%. Трябва да се има предвид, че тук става въпрос за седемгодишен период от 2016 г. до 2023 г. Нетният експорт на Канада се увеличава с 0.19%, а текущата й сметка отчита значително подобрение и свиване на дефицита. От друга страна ефектите за основните европейски страни са много по-незначителни, като най-печеливша е Франция, следвана от Италия и Германия. За Великобритания обаче резултатите изобщо не изглеждат добре, която заедно с останалите държави-членки на ЕС де факто се оказват губещи от споразумението.

Това, което става ясно от представените резултати е, че подобряване на експортните позиции на основните страни по споразумението е за сметка на останалия свят. Страните, които най-много печелят от договора са тези, които могат да си позволят най-голямо свиване на разходите, основно за труд и трайна безработица, като Франция и Италия например. В останалите държави, в които намаляването на разходите е трудно, или където безработицата е ниска, подобряването на външните позиции не е толкова съществено, а в не малка част от тях има и влошаване на перспективите през икономиките им.

Друг ефект от споразумението е неговото влияние върху държавните приходи и разходи, частните инвестиции, работните заплати и частните спестявания. Резултатите от симулацията на GPM модела са дадени в следващата таблица.

Таблица 3. Ефект от СЕТА върху публичния и частен сектор

Източник: CETA without Blinders, 2016

От таблицата се вижда, че споразумението има отрицателен ефект върху публичните приходи и разходи на всички страни по него, което е очаквано, предвид намаляване на приходите от мита. Подобно съкращаване на държавните приходи обаче, ако не е съпроводено с бюджетни реформи, свързани със съкращаване на други обществени разходи, както и с реформи в държавната администрация, би довело до увеличаване на бюджетния дефицит и влошаване на външната позиция на съответната държава, а тези показатели са основните, които се следят във връзка със спазването на Пакта за стабилност и растеж и Маастрихтските критерии. Най-големи съкращения на държавните разходи трябва да бъдат направени в страните с най-голям държавен сектор, като Франция и Италия. Така, за пореден път става ясно, че резултатите от СЕТА далеч надхвърлят единствено и само двустранните търговски взаимоотношения между страните по него, но предопределят за години напред политиката на правителствата по отношение на икономиките и публичните финанси на съответните държави.

Показаните резултати показват също така и загубата на доход от работещите, което предопределя и вече съществуващото от десетилетия намаление на доходите от трудова дейност като дял от БВП и в структурата на фирмените разходи. За разлика от намалелите доходи на правителствата и на работещите, доходите от капитал се увеличават като дял от БВП, като общото увеличение за партньорите по СЕТА е 0.76%. На-голямо преразпределение в случая се получава в Канада (1.74%), докато сред европейските държави това е Франция (1.34%). Големият ефект по отношение на Канада в случая се дължи на подобрената експортна позиция на страната по отношение на останалия свят, тъй като експортът на Канада към САЩ е 10 пъти по-голям, отколкото към ЕС, като повишената фирмена ефективност на страната всъщност води до увеличение на пазарния дял на канадските фирми именно към САЩ и останалия свят. От друга страна не е учудващо, че точно във Франция има най-голямо преразпределение на доходи, имайки предвид огромния държавен сектор в страната, над 50%, който задължително следва да бъде трансформиран, за да не претърпи Франция някакъв сериозен катаклизъм.

Не е изненадващо, че пониженото агрегатно търсене води и до увеличаване на спестяванията от двете страни на Атлантика, имайки предвид повишената несигурност на трудовия пазар, което принуждава работещите да заделят средства за „черни дни“. Това поведение обаче води до допълнително намаление на агрегатното търсенето и последващи опити на държавите да облекчат търговските си взаимоотношения, с което кръгът се затваря. Всичко това показва, че подписването на подобни споразумения не засяга само търговските взаимоотношения между подписващите го страни, но има много по-дълбоки и дългосрочни последствия, касаещи глобалното развитие на пазарните икономики. Анализът на това как едно подобно развитие може да бъде променено и неговите последствия за икономиките облекчени е много по-обемен и труден, но едно от решенията е наднационално договаряне и регулиране на глобалните пазарни отношения, които отдавна са загубили своята национална характеристика, а същевременно не получават адекватно третиране на международно ниво. Дали това е реалистично обаче, е съвсем друг въпрос.

Таблица 4. Ефект от СЕТА върху заетостта и коефициента на зависимост

Източник: CETA without Blinders, 2016

По отношение на трудовата заетост, както се вижда от таблица 3, влиянието на СЕТА е еднозначно негативно. Няма държава или икономически блок, част от споразумението, в който заетостта да не се понижава. Като цяло загубата на работни места в търговските партньори възлиза на 227 000. Интересното в случая е, че загуба на работни места има и в останалата част от света, т.е. в страните, които не са част от споразумението. Това е в пълно противоречие не само с очакванията, но и с основната икономическа доктрина като цяло. Причината за този резултат най-вероятно е намаленото агрегатно търсене, както и намалените разходи по обществени поръчки. Необходимостта от финансова ефективност от друга страна води до заместване на човешкия труд с машинен, което също играе отрицателна роля върху заетостта.

Таблица 5. Ефект от СЕТА върху растежа на БВП

Източник: CETA without Blinders, 2016

И накрая, от таблица 5 се вижда, че СЕТА вместо увеличение на БВП ще доведе до спад спрямо икономическото състояние, което засегнатите от споразумението страни биха имали, ако то не влезе в сила. Както беше посочено, изчисленията касаят периода между 2017 г. и 2023 г., като във втората колона е посочена средната годишната загуба на БВП, а в последната е акумулираната загуба за целия период. Тези резултати са точно противоположните на онези, получени чрез използването на CGE модел.

Както става ясно, няма никакви гаранции, че СЕТА ще донесе тези икономически позитиви, които основните адвокати на споразумението предвещават. Дори и да приемем с известна доза скептицизъм резултатите от глобалния модел на ООН, факт е , че последиците от СЕТА са най-малкото неясни и повдигат множество въпроси, като икономическите предизвикателства са само една част от тях. Друга много съществена част от спорните въпроси са свързани с чисто правните последствия от неговото действие и с ефекта, който то ще има върху различни видове права на конкретни групи заинтересовани страни и основно, по отношение правата на инвеститорите, които се оказват много по-добре защитени в сравнение с правата на всички останали участници.

6. Правни последици от СЕТА

Основното обвинение към СЕТА, извън икономическите аргументи, е прекалено големите възможности, които споразумението дава по отношение защита правата на инвеститорите и най-вече по отношение на независимите съдилища за уреждане на спорове между инвеститорите и държавите по споразумението, известно под английската абревиатура ISDS (Investor-state dispute settlement). След множество консултации, през месец февруари 2016 г. беше представен ревизиран вариант на СЕТА, който отразява концепцията, изложена в изследване, свързано с преговорите за TTIP и представено от ЕК през май 2015 г.

Когато се говори за ISDS трябва да е ясно, че тези клаузи за първи път се появяват в международното право през 1960-те години на 20 век, когато инвестициите са били насочени основно от развити към развиващи се държави и когато инвеститорите от развитите държави са търсили гаранции за своите инвестиции и най-вече адекватна правна защита, съобразно стандартите в собствените си държави. На местните съдилища се е гледало с недоверие поради тяхната корумпираност, некомпетентност и зависимост от държавата и поради неспособността им да предоставят навременна и ефективна защита. Нещо повече, самите развиващи се държави са настоявали за включването на подобни клаузи в подписваните търговски споразумения, тъй като по този начин техните правителства са считали, че дават достатъчно гаранции на инвеститорите, за да могат те да насочат инвестиции в местните икономики.

Проблемът с подобни клаузи се появява основно през последните 15 години, когато международните търговски споразумения започват да се подписват между самите развити държави, в които има достатъчно добре функциониращи съдебни системи и в които гражданските общества имат инструменти да отстояват извоюваните през годините демократични постижения. Именно тези съображения стоят в основата на противопоставянето на посочените клаузи, което разбира се е съпроводено с достатъчно много налична информация за злоупотреби при използването на тези клаузи от страна на недобросъвестни инвеститори и корумпирани съдии, някои от които са успели да си „докарат“ сериозен доход от осъдените държави, надвишаващ в пъти направените инвестиции, включително и за пропуснати бъдещи имагинерни ползи, все едно проектите са били успешно реализирани и са действали безкрайно във времето. Следва да се спомене, че през последните години именно развитите държави стават най-многобройните ответници по арбитражни дела, заведени от инвеститори, като Канада в това отношение държи първенството, превърнала се в ответник по инвестиционни спорове от американски инвеститори по споразумението NAFTA. Съгласно последните данни от UNCTAD за 2016 г., към края на 2015 г. има почти 700 спора между инвеститори и държави във връзка с прилагане на клаузите по двустранни споразумения за свободна търговия.

Това, което е важно да се каже за последната редакция на СЕТА е, че в нея т.нар.ad hoc арбитражни съдилища, характерни за почти всички предходни търговски споразумения, включително NAFTA, са изоставени и е заложена двустепенна система за решаване на спорове, състояща се от два т.нар. трибунала – основен и апелативен, в които влизат предварително подбрани съдии от страните по споразумението, отговарящи на същите изисквания, на които отговарят съдиите в съдебните органи на тези държави. В основния трибунал влизат общо 15 съдии, избирани по една трета между съдии от Канада, от ЕС и от трети държави, които не са страни по споразумението.

Без да навлизаме в сериозна дълбочина по отношение на всички промени, свързани с СЕТА, следва да се отбележи, че в своята правна същност двустранното споразумение взима най-доброто от съществуващото в момента в международното право по отношение на договорите за свободна търговия и надгражда тези достижения в правилна посока. СЕТА въвежда иновации, които правят ISDS процеса много по-ефективен, по-добре защитава държавите от неправомерни искове и засилва контрола на държавите на целия процес (например чрез възможността за консолидация на искове към държавата, което спестява разходи, чрез поставяне на крайни срокове за възражения от страна на инвеститорите, чрез отпадане на възможността за водене на няколко дела под различни юрисдикции, чрез възможността за интерпретация на клаузите в СЕТА и тяхната промяна, чрез задължаване на трибунала да вземе под внимание първоначалните протести на държавите по отношение на тяхната (на трибунала) юрисдикция, чрез въвеждането на клаузата за плащане на разходите от загубилата страна и т.н. и т.н.).

Въпреки постигнатия прогрес обаче, критиците на споразумението представят своите аргументи, че СЕТА отнема възможността на държавите да въвеждат в своето законодателство всякакви промени и регулации, които противоречат на нейните клаузи. Разбира се, СЕТА има не малко слаби страни, едната от които е прозрачността на процеса, въпреки че това е първото подобно търговско споразумение, което включва изискванията на Комисията по международно търговско право на ООН (UNCITRAL) за прозрачност. Някои от слабостите са липсата на гаранция за независимост на съдиите, поради факта, че те не получават фиксирано заплащане, нямат сигурност за постовете си, поради тяхната мандатност, както и липсата на забрана да участват във външни за трибунала дейности, което би компрометирало допълнително тяхната независимост.

Въпреки своите недостатъци обаче, СЕТА представлява един сериозен прогрес по отношение на правните регулации на световната търговия. Това е едно споразумение, което поставя нови стандарти в международния правен мир, които стандарти ще бъде много трудно да бъдат заобиколени в бъдещите договори от подобно естество. Нещо повече, СЕТА задава насоките, по които регулациите, във всички останали области от взаимен международен интерес, а не само в областта на търговските отношения, следва да бъдат развивани. Ясно е, че глобализацията няма ход назад. Ясно е, че регулирането на бизнес отношенията в рамките на държавите вече не е релевантно на протичащите в света процеси. Изключителната мобилност на капитали и екстремната конкуренция за привличане на чуждестранни инвестиции поставя сериозни предизвикателства пред законодателния и регулаторния процес във всички държави. Този процес при всички случаи следва да бъде пренесен на международно ниво, като първият етап на това пренасяне включва въвлечеността на институциите и органите на настоящите национални държави. От тази гледна точка СЕТА прави стъпка, съгласно която изборът на органи и техните членове се прави от новосъздадени двустранни комитети, какъвто е този между Канада и ЕС за избор на съдии в трибуналите, който избор се извършва от представители на съответни страни по договора, но без да се реферира към конкретни институции. Тази концепция в международното право е в пълен унисон с икономическия дневен ред, който правителствата налагат и който беше дискутиран в началото на този текст. Дали това е най-правилният избор е въпрос на виждане и аргументация, но в посоката, в която се развиват процесите в света, този подход е единственият възможен.

7. Влиянието на СЕТА върху България

Директното влияние на СЕТА върху България е минимално и може да се каже несъществено. Взаимната търговия на България с Канада е на толкова ниско равнище, от порядъка на 0.1% от БВП на страната, че някакви конкретни ползи или загуби е почти невъзможно да бъдат изчислени самостоятелно. За да бъдат направени конкретни прогнози, следва да се използват глобални модели, които взимат под внимание не само данните на страната ни, но и на всички търговски партньори, които ще бъдат повлияни от влизането на споразумението в сила. Това обаче е много всеобхватна работа, за която, за съжаление, в България няма капацитет в държавните институции. Всъщност единствената организация, която може би имаше възможност да се справи с подобни анализи, беше бившата Агенция за икономически анализи и прогнози, която Симеон Дянков изключително неразумно закри през 2010 г. От друга страна аутсорсването на подобни анализи към външни доставчици е едновременно скъпо, а и в огромна степен зависи от концептуалното виждане на този външен изследователски център по отношение на икономическото развитие и търговията. Ако това концептуално виждане почива на неолибералното разбиране за икономическото развитие на света, то резултатът може да се каже, че ще бъде предизвестен.

Същевременно от позицията на българското правителство, приета на 19.10.2016 г. се вижда, че конкретните ангажименти по договора не са особен приоритет за него. Просто подкрепата за договора е използвана като разменна монета срещу отпадането на визите за български граждани при пътуването им до Канада. В което може би има някаква логика, но подкрепата за едно такова всеобхватно споразумение би следвало да има друго измерение.

8. Заключителни думи

В заключение може да се каже, че възраженията срещу СЕТА би следвало да са свързани с неговите икономически последствия, а не с неговата правна рамка. За съжаление в публичното пространство масово се акцентира на юридическата непригодност на споразумението и най-силно критикувана е частта за защитата на инвеститорите, което както беше посочено, всъщност представлява много сериозен прогрес по отношение правната регламентация на тези клаузи. Разбира се, може да се желае още много в посока по-добра защита на обществения интерес, но проследявайки развитието на този тип споразумения, СЕТА вдига много високо летвата и представлява кардинално подобрение в регламентацията на международната търговия. Разбираемо е защо акцентът пада върху този аспект на договора. Правните клаузи са много по-лесно разбираеми за масовия интерес и същевременно могат да бъдат посочени немалък брой неправомерни приложения на подобни споразумения в миналото. Икономическите последствия от едно споразумение третира много по-сложна и комплексна материя, която предполага специфични познания, трудно разбираеми за широката общественост. Нещо повече, икономическото познание разполага с многообразен аналитичен инструментариум, който може да докаже всякаква икономическа теза в зависимост от базовите и теоретичните условия, върху които стъпва. Тази комплексност, в която средностатистическият човек трудно се ориентира, не дава възможност за разграничаване на различните теоретични доктрини, на чиято база са моделирани съответните резултати. И от тази гледна точка основополагащият дебат в обществото би трябвало да бъде изграден на чисто концептуално равнище, касаещо модела на икономическо развитие, което обществото предпочита. Такъв дебат не се води обаче, защото, първо, е труден, и, второ, непознаването на основните теоретични концепции от обществото дава възможност за лесната обществена манипулация и следване на популярни тези и говорители, които не е задължително да защитават обществения интерес.

Както вече беше посочено, СЕТА защитава една визия за света, която се гради на неолиберален модел на развитие. СЕТА е само една рамка, която облича в правна терминология една визия за развитието на света. Възприемането на тази визия и нейното налагане в обществото прави това търговско споразумение подходящ инструмент за нейното прилагането. Съсредоточаването върху правните недъзи на споразумението всъщност носи заблудата, че тези недъзи могат да бъдат поправени с юридически инструменти. Но това е невъзможно, защото промяната на тази рамка всъщност ще промени концепцията, върху която тя е изградена. Това са две непримирими тези, които няма как да бъдат удовлетворени едновременно. В края на краищата основната цел на всяко търговско споразумение за свободна търговия е облекчаване на търговския оборот, което виждане почива на разбирането, че търговията a priori води единствено и само до положителни резултати. Ако ние приемем това разбиране за основополагащо, естествено е да приемем, че търговията трябва да бъде максимално облекчена. Няма смисъл да създаваме документ, който стяга търговията в същите юридически рамки, в които тя така или иначе съществува в съответните държави. Международните търговски споразумения трябва да носят облекчение и отпадане на някои от регулациите, на които се подчинява местния бизнес. Това е смисълът от подобни споразумения. Няма никакъв смисъл юридическите процедури по отношение решаването на международни търговски спорове да следват националните такива и да се вмъкват в рамките на локалния правен мир, защото подобно разбиране всъщност премахва необходимостта от международна регламентация. Но целта е именно регламентацията да бъде изнесена на международно ниво, което да доведе до облекчаване на процедурите, съществуващи в националните държави.

Трябва много ясно да се разбере, че подобни търговски споразумения се правят, за да служат на бизнеса и на неговото развитие. Те не се правят, за да подпомагат бюджетите на държавите, техните социални политики или демократичните процеси. Основополагащото разбиране е, че развитието на търговията е абсолютен приоритет и този приоритет доминира над виждането, че развитието на търговските отношения трябва да обслужват човешкото благоденствие. Подобна концепция за възприемане на света повдига два основни въпроса:

• Непрекъснатото задълбочаване на търговията достатъчно устойчив процес ли е и може ли да реши основните проблеми, пред които е изправено съвременно икономическо развитие на света?
• Има ли необходимост да се приемат мерки, които да намалят негативното влияние от глобализацията върху хората, които губят от нея и остават без работа и съответно доходи от подобно развитие?

Отговорът на първия въпрос е, че в дългосрочен план задълбочаващата се глобализация и търговия няма да доведат до онова стабилно състояние, което да гарантира висок икономически ръст и съответно намаляване на неравенството. Напротив, задълбочаването на либерализацията в търговията, което стои в основата на високите икономически растежи, има своя лимит. Постигането на пълна търговска либерализация в определен момент ще означава, че икономическото развитие вече няма да може да разчита на подобни инструменти, тъй като по-нататъшна либерализация ще бъде невъзможна. Тогава усилията за увеличаване ефективността на бизнеса и възвращаемостта на капитала ще трябва да бъдат пренасочени към друга плоскост. А тази плоскост от сега може да бъде назована и това е задълбочаващата се роботизация на икономиките, което означава само едно – допълнителен натиск върху заетостта, заплащането и в крайна сметка до увеличаване на неравенството. Това неминуемо ще доведе до въвеждането на някакъв вид подпомагане или плащане от страна на държавите или съответните структури към населението, което не може да си намери работа и съответно да гарантира съществуването си. От тази гледна точка въвеждането на Универсален базов доход се превръща в безалтернативна мярка. Подобен подход надали ще намали неравенството, но поне ще гарантира оцеляването на огромна маса от хора. Според изследване от 2013 г. на университета в Оксфорд[ix], в рамките на следващите 30 години 47% от работната сила в САЩ ще бъде заместена с роботи. Подобно проучване направи наскоро професорът от Rice University в Израел Моше Варди пред Американската асоциация за напредък в науката (AAAS), като според него този процент ще надхвърли 50% за същия период.

Именно поради тази причина е изключително важно в настоящия момент да се излезе извън рамките на необходимостта от увеличаване на икономическия растеж чрез задълбочаване на търговията, а чрез поставянето и търсенето на решение на много по-важния въпрос – какво ще бъде икономическото състояние на света в сравнително не толкова далечно бъдеще, какви ще са социалните и политическите измерения на това състояние и какви мерки следва да бъдат предприети за избягване на негативните последици, придружаващи това състояние. Ясно е, че глобализацията на света няма алтернатива. Невъзможно е да се мисли, че възстановяването на националните държави и изолирането от световните процеси със стени или закони може да бъде решение. Решението трябва да се търси в две направления: от една страна стои изоставянето на неолибералната доктрина в нейния настоящ вид, според който основната задача на държавните политики и действията на международните организации е задълбочаване на търговията и либерализиране на бизнес средата. Би трябвало вече да е пределно ясно, че подобна визия води единствено и само до краткосрочни положителни резултати, които много скоро са затъмнени от негативни последствия и в крайна сметка от необходимост за нова либерализация и облекчения. На второ място стои необходимостта от търсене на международно съгласие по отношение на международните регулации и регламентации за задълбочаващата се икономическа интеграция. Решаването на втория въпрос представлява сериозно предизвикателство, но при всички случаи този въпрос трябва да бъде поставен на международната сцена.

За съжаление напоследък ние сме свидетели на възхода на популисти, които обещават затваряне и изолация, както и задоволяване на носталгичните тежнения на своите граждани. Подобно развитие е точно обратното на това, което трябва да бъде направено. Затварянето на бизнеса в рамките на националната държава го лишава от растеж, технологичен обмен и понижена възвращаемост. И тъй като новите технологии вече са толкова развити, че да елиминират ограниченията на националните законодателства, то най-вероятно нито ще се получи очаквания възход на местната икономика, нито ще бъдат решение проблемите, съпътстващи глобалното икономическо развитие. По-скоро такова затваряне ще донесе нови проблеми, които следващите поколения трябва да решават с много по-големи ресурси и усилия.

Дошло е време да се вземат наистина отговорни и дългосрочни решения. Но първото необходимо условие е да започне да се говори разумно, извън рамките на доминиращите доктрини. На хората и гражданските общества трябва да бъде представена глобалната картина, в която се намира светът и откровено да се посочат проблемите, които трябва да бъдат решени. Повече откритост и, най-вече, желание за кооперативност и сътрудничество е пътят, по който елити и общества трябва да вървят, за да се решават въпросите, пред които е изправен светът.

[i] Cameron, Richard A., and Constantin Loukine (2001) “Canada-European Union Trade and Investment Relations: The Impact of Tariff Elimination”, Canadian Department of Foreign Affairs and International Trade (http://ctrc.sice.oas.org/geograph/Impact_studies/Bilateral/Canada-EU.pdf)

[ii] European Commission, „Global Europe: Competing in the World“, Communication from the Commission to the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee of the regions, 2006 (http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2006/october/tradoc_130376.pdf)

[iii] Government of Canada, “Seizing global advantage: a global commerce strategy for securing Canada’s growth and prosperity”, 2008, (http://open.canada.ca/vl/en/doc/publications-332172)

[iv] Hejazi, Walid and Jiseph François, “Assessing the Cost and benefits of a Closer EU-Canada Economic Partnership”, A Joint Study by the European Commission and the Government of Canada, 2008, (http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf)

[v] Kitou, Elisavet and George Philippidis, „A quantitative economic assessment of a Canada-EU Comprehensive Economic Trade Agreement „, 2010, (https://www.gtap.agecon.purdue.edu/resources/res_display.asp?RecordID=3252.)

[vi] Kirkpatrick, Colin, Selim Reihan, Adam Bleser, Dan Prud’homme, Karel Mayrand, Jean Frédéric Morin, Hector Pollitt, Leonith Hinojosa and Michael Williams, “Trade Sustainability Impact Assessment (SIA) on the Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA) between the EU and Canada”, Final Report, 2011, (http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2011/september/tradoc_148201.pdf)

[vii] Kohler, Pierre and Servaas Storm, “CETA Without Blinders: How Cutting “Trade Cost and More” Will Cause Unemployment, Inequality and Welfare Losses”, Tufts University, USA, 2016

[viii] Office of Management and Budget, Office of Information and Regulatory Affairs, “2015 Report to the Congress on the Benefits and Costs of Federal Regulations and Agency Compliance with the Unfunded Mandates Reform Act”

[ix] Frey, Carl Benedikt and Michael A. Osborn, “The Future of Employment: How Susceptible are Jobs to Computerisation?”, The University of Oxford, September 17, 2013 (http://www.oxfordmartin.ox.ac.uk/downloads/academic/The_Future_of_Employment.pdf)