Предизвикателствата пред държавите-членки на ЕС от Централна и Източна Европа могат да бъдат разглеждани в няколко различни аспекта и от няколко различни гледни точки, но безспорно едно от основните предизвикателства пред тези държави е свързано с перспективите за развитие на енергийните системи и източниците на енергийния микс в тази част на Европейския съюз. Фигура 1.

Тъй като част от предизборния дебат на дневен ред беше сложена темата дали България са продължи да бъде част от Европейския съюз или да го напусне, за да се присъедини към BRICS, каквато теза застъпи Възраждане малко преди изборния ден, добре е да се направи едно сравнение между икономическото развитие на държавите-членки на ЕС, приети

Докладът на Марио Драги разбуни сериозно духовете, като, за съжаление, както винаги у нас, най-гласовитите коментатори са и най-големите критици на ЕС, като използват заключенията в доклада да доказват колко зле е ЕС и как е обречен едва ли не на разпад. Докладът, разбира се, казва неща, които са известни и се коментират отдавна. Няма

Един от основните аргументи за влизане в еврозоната по време на целия дебат до преди началото на затягането на паричната политика от централните банки в света беше, че влизането в еврозоната ще доведе до намаляване на лихвеното равнище по банковото кредитиране в България. Преди началото на енергийната криза, която доведе до незапомнено вдигане на инфлацията,

Напоследък една тема, свързана с растежа на икономиките и устойчивостта на държавния дълг намира отражение в научните разработки и специализираната преса. Наскоро Оливие Бланшар, бившия главен икономист на МВФ, а сега работещ в Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон, писа за механизма и рисковете от увеличения дълг в световен мащаб. По-конкретно той изследва, първо,