2 940 Преглеждания

Бюджет 2016 – фискална репресия и реформаторска немощ

След ударно разглеждане в ресорните комисии Законът за бюджета на България и съпътстващите два бюджета на ДОО и на НЗОК бяха внесени в пленарна зала на НС, като в началото на декември те ще бъдат официално приети на второ четене. Това, с което ще се запомни бюджет 2016 е ударното повишаване на данъчната тежест в страната, в пълно противоречие с всички обещания на управляващата коалиция и в пълен разрез с техните предизборни програми, където изрично е записано, че данъците в България няма да бъдат увеличавани.

Към настоящия момент някои от планираните увеличения на данъците отпаднаха, в това число данък “уикенд” и данък “градина”. Постигнато беше и отстъпление по отношение на плащанията в брой, като таванът на тези плащания догодина ще бъде 10 000 лв. вместо настояването на МФ за праг от 5000 лв., за разлика от настоящия таван в размер на 15 000 лв. Още преди внасянето на бюджета в парламента отпадна и планираната разпоредба общините да имат право да увеличават плоския данък с до 2%, което де факто представляваше скрито увеличение на този данък. Всички тези положитени резултати за данъкоплатците обаче могат да се окажат временни след призива на министър-председателя към кметовете да не се поддават на популизъм и да вдигат общинските данъци, за да балансират бюджетите си. Трябва да се има предвид, че кметовете на по-голяма част от областните и общински центрове са от ГЕРБ и че натрупаните дългове в общинските бюджети се дължат основно на необходимото съфинансиране по оперативните програми, в които съответните общини участват. Това участие обаче е насърчавано и промотирано от страна на управляващите и най-вече от ГЕРБ и кметовете са изпълнявали наставленията на партийните си ръководства. Друг е въпросът доколко и как общините са изразходвали и усвоявали европейските средства, имайки предвид, че съгласно официалните данни на Европейската комисия България е в челните редици по злоупотреби с евросредства.

Споменатият призив на Борисов към местната власт вече има резултати и община Сливен е първата община, която вече обяви, че вдига драстично местните данъци през 2016 г., които ще се повишат с около 50-60% за такса смет и данък сгради. При такова драстично увеличение много, ако не и всички инвестиционни проекти, основно по европейските програми ще станат губещи, защото се променят основните характеристики, спрямо които те са изчислявани. Най-вероятно този пример ще бъде последван и от други общини, което ще влоши драстично бизнес средата в България. Така се получава, че от една страна правителството прави всичко възможно да насърчава усвояването на европейски средства, издигайки в култ тяхното изразходване, което принуждава общините да влизат в дългове, за да осигурят необходимото съфинансиране, а от друга страна същото това правителство принуждава тези общини да решават сами възникналите дисбаланси в бюджетите им, подтиквайки ги към увеличаване на местните данъци.

Това е един абсолютно нездравословен кръговрат, който е изключително неустойчив, защото разчита прекалено много на външна финансова помощ, а същевременно потиска частната инициатива и бизнес активност, като наказва основно тези, които създават работни места и които не разчитат особено на еврофондове за развитието на бизнеса си. Трябва да се има предвид, че изпълнението на общински проекти се възлага на предварително определени фирми и цялата тази активност с усвояването на евросредства не касае особено населението и малкия бизнес в съответните населени места. Напротив, по-скоро има негативен ефект върху тях, защото, първо, този бизнес се сблъсква непрекъснато като подизпълнител с некоректност при плащанията, което нерядко води и до фалити и, второ, оказва в някои случаи силен натиск върху пазара на труда, което изкривява местната бизнес среда.

Това изключително преекспониране на работата с европейски средства дава отражение и на фискалните бюджети, които Министерството на финансите изработва и предлага. Основната цел на тези бюджети и конкретно на Бюджет 2016 е осигуряването на финансов ресурс, за да може държавата да продължи да изпълнява и дори да увеличи своята преразпределителна роля, без при това да проявява някаква особена загриженост за подобряване на бизнес средата.

Горният извод се потвърждава, както директно от факта, че разходите са почти 40% от БВП, а приходите в Консолидираната фискална програма нарастват до 37.4% от планирания БВП за 2016 г., спрямо 36.8% за 2015 г., така и от факта, че планираният ръст на икономиката за 2016 г. е изключително оптимистичен, който не намира подкрепа от нито една международна институция, включително ЕК и МВФ. Министреството на финансите планира ръст на БВП за следващата година в размер на 2.1%, стъпвайки на изключително добре стеклите се обстоятелства през 2015 г., които по всичко личи, че ще доведат до много по-добро представяне на българската икономика спрямо очакванията в края на 2014 г. Но за разлика от миналата година, когато международната конюнктура можеше да се развие както в положителна, така и в отрицателна посока и за щастие се изпълни позитивният сценарий, за 2016 г. позитивни очаквания няма. Напротив, има всички симптоми, че следващата година ще бъде една от най-трудните след като световната икономика започна да се възстановява.

Така например според последния индекс за световния икономически климат на германския институт Ifo от 12 ноември, този индекс достига до безпрецедентно дъно от 89.6 т., драстично по-ниско от дългосрочната средна стойност от 96.1. Основните проблеми, които са причина за тази ниска стойност са ниското търсене и липсата на доверие в правителстваните политики. Икономическият климат се влошава във всички региони с изключение на Океания и бившите съветски републики, където се стабилизира на ниски нива. Все пак за Европа и Северна Америка този индикатор остава над дългосрочната си средна стойност, но за Азия, Близкия изток и Африка влошаването е най-чувствително, като за Азия спадът е наистина драстичен и достига 75.4 т., като в основата на този резултат са турбуленциите, които протичат в Китай и които имат тенденции да продължат достатъчно дълго време.

Всичко това говори, че световната и европейската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства и няма никакви причини за оптимизъм, който се демонстрира в прогнозите на МФ. Именно тревожните сигнали, които засягат целия свят ЕК е взела предвид при своята есенна прогноза за икономическото развитие на страните от ЕС и за България. Според тази прогноза очакванията за България са, че българската икономика ще нарасне с 1.5% през 2016 г. Това е с 0.6 процентни пункта по ниско, отколкото е прогнозата на МФ. Грубо пресметнато това означава, че МФ планира с близо 600 млн. лв. по-голям БВП, отколкото е прогнозата на ЕК. Това от своя страна означава не само по-голяма преразпределителната роля на държавата, но де факто и по-малко събрани данъци, което в крайна сметка ще се отрази на бюджетния дефицит и на дълга. И именно от тази гледна точка става разбираемо желанието на МФ и на правителството да създаде всякакви допълнителни възможности за събиране на данъци, както и прекаленото презастраховане, изразено в много по-големия планиран дълг за 2016 г., отколкото са реалните изисквания.

Основното разминаване с прогнозата на ЕК за 2016 г. е в очакването за брутно капиталообразуване в икономиката на България, което всъщност представлява инвестиционната активност в страната. Според ЕК инвестициите в България ще се свият драстично, с 2.4%, докато според прогнозата на МФ се очаква повишение с 0.7%. Основната причина за тази прогноза на ЕС е, на първо място, проблемите, които ще възникнат с усвояването на европейските фондове в началото на новия програмен период и, на второ място, влошаващата се икономическа картина в световен мащаб, която неминуемо ще се отрази негатино на инвестиционната активност. В отделно перо в своята прогноза ЕК посочва, че тази влошена икономическа среда ще доведе до натрупване на запаси, които ще повлияят и на бъдещата инвестиционна активност в България, което ще даде отражение и на ръста на икономиката през 2017 г., която отново е под разчетите на МФ и е фиксирана на 2% за разлика от 2.7% на министерството.

Тази влошена икономическа среда ще доведе и до по-малък ръст на външната търговия и съответно на нейния принос върху ръста на икономиката. Всичко това говори за една неадекватност при планиране на бюджета на държавата за следващата година, което ще се отрази негативно на бизнес средата в България и то най-вече в две основни посоки: на първо място повишаване на данъчната тежест, което няма да е пресилено да се прогнозира, че ще има масов характер и, на второ място, в засилените проверки на НАП с цел увеличаване на данъчните приходи, като няма да е пресилено да се прогнозира, че тези проверки ще придобият характер на държавен рекет, което в много случаи е валидно и в момента, но което най-вероятно ще придобие ендемичен характер и ще засегне основно белия бизнес, докато този в сивата и черната част на икономиката ще остане почти незасегнат.

Друга отличителна черта на Бюджет 2016 са увеличените разходите по перата на бюджета и въпреки че това се отчита от управляващите като позитивен фактор, то в същността си представлява проблем в следствие на отказа от реформи. Това всъщност категорично може да бъде определено като най-големият проблем на българското държавно управление, а именно изливането на огромни по размер средства в нереформирани сектори, въпреки че реформата е отличителната характеристика, с която настоящото правителство беше създадено. От изминалата година е ясно, че правителството и управляващото мнозинство не могат да правят реформи и да съкращават разходи, а предпочитат да решават проблемите във всички системи на държавното управление чрез наливане на средства.

Те не можаха да направят реформи, дори когато имаше съгласие в управляващите партии за тяхното провеждане и те намериха израз в бюджета за 2015 г. В този бюджет беше заложено съкращение на разходите за персонал и на самия персонал в рамките на 10%, но де факто вместо съкращение в края на годината сме свидетели на увеличение и на необходимост от актуализация на бюджета, като над 300 млн. лв. от тази актуализация ще отиде за заплати. Същевременно реформа не можа да бъде прокарана и изненадващо и задкулисно с опита за съкращаване на средствата в силовите ведомства, който опит за малко не завърши с падане на правителството. Всичко това говори, че властта, освен че се натъква на свирепа съпротива при прилагане на намерението си за реформиране на определени сектори, тя показва и неспособност и липса на умения да прокара тези реформи, като винаги избира силовия вариант и силовото налагане на решения.

Примери за такъв подход са както мерките, които се опитаха да бъдат наложени в МВР и МО, така и промените, които протичат в здравеопазването и пенсионната система, които незнайно защо се наричат реформи, при условие че има централизация и много по-значителна намеса на държавата в тези сфери, които обаче влошават показателите им от дългосрочна гледна точка. Така например приетите промени в системата на социално осигуряване на първо място засегнаха негативно втория стълб на пенсионната система с решението увеличените пенсионни вноски да се прехвърлят в НОИ, вместо, както беше предвидено, да отидат в пенсионните фондове и, на второ място, доведоха до увеличение на осигурителните прагове с безпрецедентните 7.5%, което ще натовари частния бизнес със значителни допълнителни разходи. В същата посока е и драстичното увеличение на минималната работна заплата от догодина, което ще доведе до увеличаване на данъчната тежест с над 15 лв. за всеки работещ на МРЗ. Така се получава, че цялото усилие на държавата е насочено за увеличаване на фискалните приходи, но не чрез осигуряване на по-добри икономически условия за бизнеса, а чрез неговото допълнително притискане да плаща по-високи данъци, разходвани неефективно и при наличието на много висока корупция в държавната машина.

Последните промени в областта на здравеопазването също по-скоро ще доведат до влошаване на настоящата ситация и имат много ясно изразени фискални цели, отколкото представляват загриженост за подобряване на здравеопазването в страната. Като се започне от желанието на здравния министър да въведе т.нар. данък “вредни храни”, мине се през национализация на иначе обществената Здравна каса, през намалението на броя на клиничните пътеки, през намаляване на спектъра на покритие на здравните вноски само до основен здравен пакет и се стигне до последното предложение клиничните пътеки да се заплащат не на база универсални ценови нива на включените в тях манипулации, а според това кое болнично заведение ги извършва. Последното е директен удар върху самата същност на здравеопазването такова, каквото го познаваме през последните 15 години и цели единствено и само ограничаване на раздутия бюджет на НЗОК, но по силов начин, а не чрез реформи и адекватен държавен контрол върху изразходваните средства.

И накрая, в Бюджет 2016 е заложено тегленето на нов дълг в размер на 5.3 млрд лв. Част от този дълг, в размер на 1.3 млрд. лв. е планиран за погасяване на падежиращ през следващата година стар дълг. Друга част в размер на 1.8 млрд. лв. е необходим, за да се финансира бюджетния дефицит от 2%, планиран за 2016 г. Една значителна част от него обаче, в размер на 2.2 млрд. лв. е планиран буфер, като според обяснението на МФ това се налага, за да може да бъде използван при необходимост за стабилизиране на банковата система. Това обаче е изключително голям буфер и по-скоро издава притеснението на управляващите от възможността да бъде разклатена втора банка след КТБ, за която да е необходим допълнителен значителен ресурс. В случая трябва да бъде посочено, че фискалният резерв на правителството надхвърля 10 млрд. лв., което дава допълнително спокойствие на управляващите. Ето защо изглежда малко пресилено цялото това презапасяване със средства, освен ако зад това не прозира някаква скрита цел, като например изразходването на този ресурс в случай, че се получи забавяне във възстановяването на средствата от Брюксел, както и възможност за запушване на сериозни финансови дупки, каквито биха могли да се появят около БЕХ и енергийната система на страната.

Тази картина трябва да бъде допълнена и с решението на БНБ да наложи отрицателни лихви върху допълнителните резерви на банките в БНБ, извън задължителните такива, като в случая се очаква насочването на допълнителни над 6 млрд. лв. към реалната икономика, което разбира се е нерационално очакване, защото основният проблем е липсата на качествени проекти за кредитиране в следствие на влошената бизнес среда.

В заключение, както много ясно се вижда от направения анализ, политиката на правителството на България, изразена чрез неговия бюджет се характеризира със следното:

  1. Съсредоточаване на администрацията и най-вече на данъчните органи в събиране на максимално възможен финансов ресурс в хазната не само чрез повишаване на събираемостта, но и чрез увеличаване на данъците на централно и местно ниво.
  2. Отказ от реформи и намерение за решаване на непрекъснато възникващите проблеми чрез изливане на огромен паричен ресурс с цел запазване на стабилността на правителството и подкупване на недоволните
  3. Съсредоточаване на дейността на държавната единствено и само в усвояването на европейско финансиране и загърбване на всички останали политики, което издава вярата на управляващите, че с централизирана и дирижистки управлявана икономика може да се постигне сериозен икономически растеж

Резултатът от всичко това за съжаление ще бъде все по-влошаваща се икономическа среда, все по-непосилно данъчно бреме, все по-увеличаващата се сива икономика, все по-разпространени корупционни практики и все по-нарастващи дългове. България е на границата на стабилността на своя държавен дълг, достигайки и надхвърляйки нивото от 30%, което при външния рейтинг на България на границата на неинвестиционен, създава сериозно притеснение за неговата устойчивост.

 

 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *