Борба с кризата с бягство от решенията
Повечето от държави от Европейския съюз влязоха в рецесия още през второто тримесечие на 2008 година. Това създаде усещането в управляващите (тройната коалиция тогава), че България ще остане изолирана от световните процеси и ще се превърне едва ли не в остров на стабилността сред океана на потъващи икономики. Такъв тип отношение към проблемите показа неподготвеността на държавната администрация да оцени правилно протичащите процеси. При ГЕРБ тази тенденция не само се запази, но и бяха взети много неправилни решения. Правителството остави бизнеса да се оправя сам без адекватни държавни мерки срещу негативните последствия.
През есента на 2008 година правителството предложи бюджет за 2009г., базиран на неточни прогнози. Прогнозите за икономическото развитие на страната за 2010 г. и 2011 г. бяха правени в условията на вече започналата криза и няма оправдание за разминаванията между прогнозирания и реалния растеж.
Бюджетният дефицит, за разлика от очакваните 3.8%, в края на годината се сви до 3.2%, малко над прага от 3%, което направи България една от страните отличници в ЕС по отношение на провежданите мерки за фискална консолидация в страната. Това неоправдано даде повод на финансовия министър и на министър председателя да изразяват публично гордостта си от постигнатите резултати и да имат самочувствието да напътстват останалите държави-членки по отношение на техните публични финанси.
Когато се говори за постиженията в областта на фискалната дисциплина в страната, трябва да знаем, че основната причина за добрите резултати е драстично свитите държавни инвестиционни разходи, особено през 2010 г.
При непрекъснатото неизпълнение на приходната част на бюджета, в следствие на недобре планирания растеж, отстъпките на кабинета пред исканията на синдикатите и други заинтересовани групи увеличиха разходната страна, свързана с текущите плащания. В същото време държавата бавеше плащането на задълженията си към частния сектор, което допълнително влоши допълнително бизнес средата у нас.
За това възниква въпросът дали държавата можеше да има по-активен подход за управление на лошата икономическа ситуация в страната и в каква насока тя би следвало да предприеме мерки.
Използването на фискални стимули за подпомагане на българския бизнес означаваше дефицитът на държавния бюджет да се увеличи значително, което би поставило под много сериозен въпрос фискалната стабилност на държавата. Това можеше да доведе до понижаване на кредитния рейтинг, както и допълнителни санкции от страна на ЕС и една подобна мярка нямаше да е от дългосрочна полза за икономиката ни.
Правителството обаче бяга от намирането на решения с оптимистичните си прогнози за икономически растеж и нереално високи приходи. Редица институции показаха миналата година, че прогнозите на кабинета за растеж на икономиката са неоснователно високи, но въпреки това мнозинството прие бюджет с неадекватна разходна част, разчитайки, че ако се наложи, отново ще компенсира с жертва на инвестициите.
Към декември 2010 г. капиталовите разходи на правителството са изпълнени на 76.4% от заложените, докато изпълнението на текущите разходи е 92.2%. Към месец август на настоящата година се наблюдава подобна картина като изпълнението на капиталовите разходи е 36.8% от планираните. В същото време изпълнението на текущите разходи е 58.7%.
За разлика от предкризисните години, когато правителството умишлено прогнозираше по-ниски постъпления от данъци, за да има възможност в края на всяка годината да разпределя бюджетния излишък без надзора на Народното събрание, понастоящем се наблюдава точно обратната тенденция. Кабинетът умишлено прогнозира по-висок растеж, което означава и по-високи очаквани бюджетни постъпление с единствената цел да заложи по-големи харчове.
Но неизпълнението на приходите предизвиква натиск върху НАП и другите органи за събиране на данъчните постъпления като митниците и НОИ. Този натиск директно се отразява върху бизнеса, тъй като данъчните органи, в стремежа си да изпълнят заложените показатели, подлагат фирмите на безпрецедентни проверки и ревизии и много често начисляват глоби съвсем неправомерно.
При еврофондовете напредък има само по отношение на тези средства, които са предназначени за изграждането на инфраструктурни обекти. Усвояването на средствата, предназначени за бизнеса изостава значително. Проблемът при това изоставане, дори и то да бъде наваксано в определен момент, което изглежда малко вероятно е, че за изминалия период бизнесът ще е понесъл изцяло негативите от настоящата криза и много фирми ще са необратимо напуснали пазара, което се измерва в стотици и хиляди провалени съдби.
Възможните мерки, които могат да бъдат предприети в настоящата ситуация са няколко, но има такива, които са фундаментални и без чието провеждане всякакви усилия за подобряване на икономическата ситуация ще бъдат безплодни. На първо място това е категорично подобряване на капацитета на държавната администрация в страната и дълбока административна реформа. Понастоящем огромната част от държавните служители са хора с неподходящо образование или квалификация.
Има много сериозно разминаване в разбирането за смисъла от работата на държавния служител битуващо в България. Принципно политическите решения трябва да се взимат на базата на различни алтернативи, изготвяни и представяни от експертите. След като тези алтернативи се разгледат от висшето ръководство на съответната институция следва избор на една от тях, която става официална позиция. В България всичко това е обърнато и политиците казват на експертите каква позиция следва да се защитава като от тях се очаква да подготвят единствено добра аргументация. Това превръща експерта в обикновен чиновник – изпълнител. Самостоятелното мислене и творчество в работата се превръщат от положително и необходимо качество в тежест за израстване в кариерата.
За справянето с този проблем е належащо политическо разбиране за начина на управление на администрацията. Такъв подход обаче към настоящия момент изглежда по-скоро утопичен именно поради манталитета на управляващите, които, не търсят качествени експерти, а послушни изпълнители на политическа воля. За това и реформата на държавната администрация се изразява в механично съкращаване на бройки, а е доказано, че подобен подход първо не води до някакво сериозно спестяване на средства и второ – не подпомага освобождаването на некачествените служители.
Втората основополагаща мярка, която управляващите би трябвало да приложат, е пълен преглед на законодателството и кардинална промени в посока улесняване на бизнеса и облекчаване на икономическата среда в България, която остава неблагоприятна сред останалите страни в ЕС. Нивото на данъчната тежест може и да е примамлив индикатор за чуждите инвеститори, но както се вижда от развитието на България през последните години, то категорично не е достатъчен показател за избора на тези инвеститори.
България има изключителна нужда от значително увеличаване на конкуренцията на местния пазар, което да доведе до по-висока креативност и инициативност на местния бизнес. Понастоящем всички закони, регулиращи отношенията между администрацията и бизнеса са направени така, че да улеснят не фирмите, а държавния служител. За всяка процедура се изискват купища документи, с информация, която под някаква форма вече е на разположение на държавната администрация и единствената причина за този административен товар е нежеланието на отделните институции да комуникират помежду си и да си разменят информация. Всеки административен акт подготвян от отделна административна структура разглежда отношенията между тази структура и бизнеса напълно отделно и изолирано от останалите държавни институции и поради тази причина одобрението на един елементарен казус се превръща в многомесечно ходене по мъките, без гаранция, че ще приключи положително. Тези почти репресивни отношенията на администрацията към биpнеса е най-голямата пречка за просперитета на икономиката. Днес в България има много монополи, олигополистични структури и картели, които просперират заради своите близки отношения с влиятелни държавни чиновници и политици.
Основният въпрос е дали управляващите осъзнават първоизточника на проблемите в икономиката на страната и имат ли воля да предприемат необходимите реформи. Засега отговорът е по-скоро отрицателен.