Възможен ли е професионален лобизъм в България?
За професионален лобизъм в една държава би могло да се говори тогава, когато съществуват добре развити демократични процедура и професионални, добре подготвени политици. Тези процедури могат да бъдат записани в закони или възприети в практиката, но основното изискване е да има наложено в обществото съзнание, че нарушаването на тези процедури е недопустимо и всяка проява на тяхното незачитане води до съответни санкции за извършителите, които санкции могат да имат политически последствия за съответния политик като например оставка от заемания от него пост, включително и съдебно преследване и финансови санкции. Без изградени и трайно наложени в обществото подобни разбирания и традиции би могло да се твърди, че професионален лобизъм е невъзможен. От една страна липсата на установени демократични процедури в обществения и политическия живот изражда лобирането в корупционни практики, търговия с влияние и конфликт на интереси. Липсата на професионално подготвени политици улеснява това отклонение, тъй като, за да бъдат спазвани съответните процедури, те трябва да бъдат известни на политиците и трябва да бъдат заложени в техните методи на управление. Посочените две предпоставки са необходимо условие за професионално лобиране, но те съвсем не са достатъчно такова. Има достатъчно други условия, които са важни за съществуването на съвременните форми на лобизъм като възраст на демократичните традиции в една държана, наличието на демократични институции, включително независима и некорумпирана съдебна система, даваща възможност за провеждане на справедлив съдебен процес, наличие на развито гражданско общество и т.н.
На базата на гореизложеното е ясно, че професионален лобизъм в България към настоящия момент е невъзможен. Каква е ситуацията в България и защо смятам, че лобирането се изражда в злоупотреба със служебно положение, корупция и конфликт на интереси.
На първо място е трудно да се говори, че в България има добре подготвени, включително и на теоретично ниво, професионални политици, които са независими от определени групови и бизнес интереси. Реално може да се твърди, че истински независими политици имаше в началото на прехода, в първата половина на 90-те години, като тази независимост беше напълно съсредоточена в средите на тогавашното СДС. За съжаление, поради нееднородния състав на хората, формирали СДС, в съюза умишлено или по случайност попаднаха хора, свързани здраво с бившата комунистическа партия и със структурите на Държавна сигурност. Това ерозира политическия потенциал на съюза и все по-ярко започнаха да се проявява зависимостта на цялата политическа класа от появилите се тогава и започнали да набира сили български частен бизнес. Тази зависимост дълго време беше характерна основно за преименуваната БСП, тъй като едрият български бизнес в началото на прехода произлизаше от средите на тази партия. Идването на власт на Симеон Саксгобурготски напълно разми отговорностите в политическите категории и направи политическата зависимост от явни и скрити бизнес интереси нормална практика в обществените отношения като превърна подобно поведение в модел на подражание. В следствие на това връзките на политиците с бизнеса не само, че не се възприема критично от общественото мнение, но реално се превърна в символен статус и въпрос на просперитет. Демократичните процедури за постигане на определени привилегии за съответните групови интереси не само че не успяха да се наложат в обществените отношения, но бяха напълно унищожени. Бизнесът в своята цялост видя и разбра, че за постигането на каквито и да са били привилегии по отношение на своите интереси не е необходимо да се спазват каквито и да било процедури. Единственото необходимо условие за успех е познанството с определено политическо лице от държавната администрация и в по-малка степен в парламента, което да прокара съответното искане срещу определен финансов стимул. В подобна среда е невъзможно да се развива професионално лобиране, защото понастоящем очакването на политиците е базирано изцяло на корупционна основа и поради тази причина няма очакване за професионално лобиране, в което да не бъдат замесени корупционни елементи.
Липсата на такова очакване или по-скоро знанието, че проблемите се решават не на базата на политически интереси, а на базата на директни финансови стимули, от друга страна, кара лобистите или консултантите да се съобразяват с очакванията на политиците. Създадена е едно напълно неблагоприятно за обществото статукво, което може да бъде разрушено или променено единствено и само с ясна и категорична политическа воля, каквато за съжаление не може да бъде демонстрирана поради страха от загубване на икономическа и социална подкрепа. Политическата система в страната е придобила такъв уродлив облик, който за съжаление е невъзможно да бъде променен без сериозни социални и обществени сътресения. Ясно е, че политическата система е в много тясна симбиоза с икономическата система в страната и то най-вече с едрия частен бизнес, който представлява около 3% от целия бизнес в България. Ясно е също така, че е невъзможно една политическа партия да има каквото и да било политическо влияние в България, ако не ползва ресурс от едрия бизнес. Едрият бизнес, освен че има възможност да осигури сериозен финансов ресурс, той разполага и е собственик на основните комуникационни канали, чрез които една политическа сила прави достояние до обществеността своите послания. Вижда се, че всяка политическа партия, която се бори за власт, трябва да влезе в някакви колаборационни отношения с едрия капитал, което автоматично означава, че тя поема определени икономически ангажименти към своите финансови донори, което се изразяват в улеснен достъп до обществени поръчки или протекция от навлизане на конкуренти, както и от съдебно преследване. В тази среда не е възможно да се създаде и развие конкуренция на всякакво ниво, която не само да предизвика хегемонията на определени икономически играчи, но и да способства за икономическото развитие на страната като цяло. В този модел на взаимоотношения лобизмът, в неговата негативна конотация, се извършва от самите големи икономически играчи, които разчитат на своите връзки с властта (изкушавам се да спомена случая с покойния вече Мишо Бирата, както и сагата около Лукойл, въпреки че това е една микроскопична част от примерите, които могат да бъдат дадени). От тази гледна точка наличието на професионални лобисти е излишно звено в цялата структура на икономически и политически взаимоотношения. Друго важно последствие от настоящата ситуация, което според мен е много по-неприятно е, че подобна среда не дава възможност за израстване на нов и иновативен бизнес, което пък допълнително затруднява появата на професионални лобисти.
Така кръгът се затваря, което обяснява невъзможността от появата на професионален лобизъм в България. Единственият начин това да се промени е цялостна промяна в политическата, икономическата и социалната среда в страната, което обаче може да бъде извършено само от добре подготвени професионални политици, които за съжаление или липсват или са толкова митологизирани в отрицателна светлина, че тяхното идване на власт е по-скоро химера. Това обрича България да продължи да крета в своето икономическо развитие на опашката в ЕС още дълги години, докато в българският народ не узрее разбирането, какви промени са необходими и кои политици могат да ги извършат. Дотогава и професионалният лобизъм няма да може да бъде развит в България.