Възможен ли е свят без политици и държави

Напоследък следя с неприязън изявите на някои „експерти“, които искрено вярват, че е възможен свят без политици и държави – свят, където властват единствено пазара и пазарните сили. Срещу политиците, държавата и държавните институции се изсипват купища критики (не, че не са заслужени, но тук говорим на теоретично ниво) като основните аргументи са, че пазарът знае всичко най-добре и че колкото по-малко намеса има от страна на държавата, толкова нещата ще са по-добре, всичко ще е перфектно и хората ще заживеят като в рая. Разбира се това е напълно нереалистична идея и тя може да съществува само в главите на хора, които наистина са скъсали всякаква връзка с реалността. Подобна идея за съществуването единствено на пазара като основен механизъм и регулатор на всички социални и изобщо всякакви отношения по нищо не се различава със своята утопичност от разбирането на комунистите, които пък от своя страна вярваха, че всичко може да бъде регулирано и администрирано и че единствено държава е тази, която знае най-добре как да планира и да ръководи. Видя се до какъв абсурд доведе това.

Проблемът обаче с все още процъфтяващата идея за пазарен фундаментализъм се крепи единствено на факта, че никъде до този момент тази идея не е била осъществена в своя чист вариант. Т.е. проблемът е, че дори и в най-либералните икономики съществува държава и държавни институции, които във всеки един момент могат да бъдат обвинени за пазарните неблагополучия и флуктуации. Това разбира се е ярък пример на несъстоятелност на подобна теза поради самия факт, че в подобни кризисни ситуации се очаква именно от държавата да се намеси и да въведе някакъв ред. Не е ли комично наистина?

Добре, да си представим тогава как би изглеждала една икономика, където няма политици и държавни институции. Усещам критиките на фундаменталистите, които заявяват – „ама ние искаме само държавата да е много малка, да си отговаря там за своите политически въпроси, но да не се меси на пазара“ и т.н . Проблемът с това разбиране е, че никой не може да дефинира какво означава малка държава. В това отношение може да се дават единствено примери за държави, където държавната администрация е малка и ефективна, но ефективността на тази администрация и липсата на намеса може да се дължи на съвсем други фактори като традиции, липса на корупция, исторически причини и т.н. Мисълта ми е, че не може само по себе си премахването на държавните институции да доведе до просперитет и благоденствие, както не е възможно падането на един авторитарен режим да доведе незабавно до установяването на демокрация.

Но да се върнем на възможността в една държава, или по-скоро на една територия, да няма политически партии и държавни институции като по този начин се премахне възможността за злоупотреби с власт, кражби, корупция и т.н. В този краен вариант регулирането на обществените отношения, ако се допусне, че все пак е необходима някаква регулация в тази посока, би следвало да се осъществява от самия бизнес. Предполага се, че в такава среда няма закони и органи, които да ги прилагат, няма данъци и цялата печалба остава в тези, които произвеждат. Тук би възникнал въпросът кой печата парите, но да приемем, че това е асоциация на банките, които са създали емисионна банка по почина на Федералния резерв в САЩ.

И така, стигаме до сублимния момент, когато една такава структура трябва да работи. Напомням пак, че в тази структура са изпълнени основните искания на пазарните фундаменталисти – няма държава, не се плащат данъци, поради което няма полиция и държавни институции, няма национално събрание, което да приема закони, поради което няма и общовалидни закони, наложени със силата на държавната принуда  и всичко е оставено в ръцете на пазарните сили. Сега да си представим, че една фирма, която произвежда колбаси, решава да снижи своите разходи и тайно започва да пълни своите колбаси вместо със свинско месо, със конско например. Всичко работи добре, докато някой се разболява, отива да се изследва в частна болница, тъй като има само такива, и там разбира, че се е натровил с канско месо. Тъй като няма съдилища, защото няма кой да ги издържа, този човек има три възможности: да пие една студена вода, да се оплаче на браншовата организация, в която членува съответната фирма или директно на фирмата. Ако се оплаче на браншовата организация, предполагаме, че управителния й съвет се събира и прави забележка на виновния производител. Той може да реагира по два начина: да приеме критиките и да спре да произвежда конски колбаси или да напусне браншовата организация. При условие, че няма абсолютно никаква заплаха да продължи да произвежда конски колбаси, то не е много трудно човек да си представи какво ще избере тази фирма, особено ако е голяма и силна и плаща значителна част от членския внос на браншовата организация. А може би именно заради последната причина никой и няма да размаха пръст на този производител. Съществува обаче и заплахата, че останалите производители, вместо да размахат пръст, самите те да почната да влагат конско месо в колбасите си. Та нима не бяхме и все още не све свидетели именно на това и измислянето на някакви стандарти като Стара планина не е опит на държавата да сложи ред в системата, но по един популистки начин, където няма виновни и наказани за направените до момента безобразия.

Разбира се, това е съвсем елементарен пример, но показва какво би се случило в една ситуация, където е премахната самата държавност. А всъщност как работи един пазар, където липсват регулации, може да се съди от пазара на стари автомобили, който е описан в икономическата литература и носи името lemon market или пазар за лимони. Защо е кръстен така е друг въпрос, но нека видим какво всъщност се случва на този пазар.

В началния момент има два вида продавачи: такива, които се опитват да продадат своите добре поддържани и обгрижвани стари автомобили и такива, които се опитват да продадат катастрофирали трошки, но пребоядисани и напудрени, така че да хванат окото на клиента. Разбира с,е цената на първите автомобили е по-висока от тези на вторите, просто защото те са наистина добри. Тук идва проблемът обаче с асиметричността на информацията, описана от Джоузеф Стиглиц, за която той получи Нобелова награда по икономика. Поради факта, че купувачът не знае от кой тип е предлагания автомобил, единственото, което той знае е цената. Въпросът обаче е, след като цената е висока дали това автоматично означава, че предлаганият автомобил е добре поддържан. Проблемът с асиметричността на информацията води до това, че клиентът предпочита да купи по-евтина кола, защото ако в последствие се окаже, че тя е напудрена трошка, поне да не се чувства прекаран. От своя страна обаче продавачите на добре поддържани автомобили не могат да ги продадат, поради горната причина. Така с течение на времето те се оттеглят от пазара и де факто на пазара остават само продавачите на трошки. Така, липсата на регулации унищожава един цял пазар и в края на краищата клиентите на този пазар остават в по-лоша ситуация, отколкото са били в началото. Това е един хубав пример да това какво се случва, когато липсват наложени законови регулации. Разбира се, от случващото се в България, няма гаранции, че наличието на регулации означава, че те ще бъдат спазвани, но това препраща въпроса към състоянието на съдебната система, държавната администрация и в крайна сметка към управляващата политическа сила.

Направих си труда да изпиша всичко това в опит да докажа, че ултралибералното разбиране за функциониране на пазара е вредно и че неговото буквално прилагане ще доведе до невъобразим хаос и проблеми от такова естество, че настоящата ситуация би изглеждала като детска игра. От тази гледна точка трябва да се търсят други начини за решаване на проблемите в една държава, а тези начини са много по-комплексни и многообразни, отколкото прилагането на чисто пазарни механизми за регулиране на социални отношения. Но това е друга тема!