Започва ли да прилича Русия на Северна Корея?

Сравнението на икономиката на Русия, която се опитва да изгради Путин и е почти успял с тази на Северна Корея вече не изглежда като преувеличение.

Путин има пред себе си два пътя: или да спре незабавно войната и се опита да демократизира Русия, като отпусне хватката около администрацията и бизнеса, или да продължи с напъните си да откъсне руската икономика изцяло от света, като продължи да съсредоточава все повече активи в ръцете на държавата.

Понястоящем първата опция изглежда напълно нереалистична, което прави втората пък неизбежна. И това е свързано с драстичната обезценка на руската рубла. Връщането на стойността на рублата през последните дни до нивата си преди войната е измамно явление. Защото в областта на икономиката има принципи, чието нарушаване води до неизбежни и незаобиколими последици. Един от тези принципи е свързан с определянето на валутния курс. А той зависи от платежния баланс на една държава. Когато платежният баланс е на плюс, т.е. има излишък, валутата е силна. И обратното, при отрицателен платежен баланс местната валута все повече отслабва.

През последните години Путин направи много да отдели руската икономика от световната, като започна да развива заместващи производства на вносните продукти. Тази политика, която намали вноса, а запази и увеличи износа, основно на въглеводороди, помогна на платежния баланс на Русия да бъде на излишък. Всъщност именно поради огромната зависимост на рублата от износа на газ и петрол, който предсталява 70% от общия износ на Русия, освен че поддържаше рублата, я направи изключително зависима от цената на енергийните продукти на световните борси. И не случайно при увеличаване цената на петрола курсът на рублата се повишаваше и обратно при спад.

В момента обаче на масата е поставено решението за спиране на вноса на руски суровини и най-вече нефт и газ. Ако това стане, то автоматично ще доведе до срив на износа на Русия и то с огромни пропорции, което ще се отрази безпощадно на курса на рублата и тя ще започне свободно падане. В тази връзка, за да предотврати срива на руската икономика Путин има един единствен изход: прекратяване на връзката между цените и търсенето на стоки и приемане на командно-административна форма на производство и доставка на стоки и услуги. Т.е. това пар екселанс означава въвеждане на командна икономика, върху която е задължително да има и пълен политически контрол върху ценообразуването. Това означава, че предприятията няма да се конкурират по цена или качество, а въз основа на връзките си с Кремъл и значимите фигури на режима.

Съветският съюз някога имаше такава система, но изграждането на индустриалната база, на която разчиташе, се дължеше на бруталността на Сталин и нанесе безпрецедентни щети на съветския народ.

Изглежда Путин все още не е осъзнал какво е необходимо за изграждането на задоволителна командна икономика. Той все още явно си мисли, че с поддържането на ограничен фондов пазар, характеризиращ се само с шепа фирми, които могат да се търгуват и с данъчните облекчения може да поддържа ситуацията, докато реализира плановете си.

Новата икономика, която Путин изгражда на фона на инвазията в Украйна, ще има някои прилики с пазарната икономика на Русия преди 2022 г. Например, на елитите, които остават лоялни към Кремъл, ще бъде позволено да запазят богатството си, Путин на практика заяви това. Но Москва до голяма степен само ще разпределя между тях все по-оскъдните ресурси, а не печалбите от процъфтяващия някога енергиен сектор.

Така в края на краищата Русия ще премине от автократична пазарна икономика, подобна на тази на Китай, към автаркична командна икономика, подобна на тази на Северна Корея.

Това е безпощадното и безрадостно бъдеще на Русия, ако няма промяна в елита и нейната политика. Това е толкова ясно видимо, че е безсмислено да се дебатира. Въпрос на време е тази Империя на злото да се срине под собсвената си неефективност и престъпност. Съвесткия т съюз издържа 70 години. В момента на риск е поставено бъдещето на самата Русия и следващият етап при нейното сгромолясване ще бъде нейният разпад. Което не е толкова лошо от геополитическа гледна точка.