Какви реформи са ни нужни?
Това е един провокиран коментар на статията „Не спирайте реформите“ на професор Георги Петров, публикувана във в. „Труд“ на 27.10.2010 г. ( http://www.trud.bg/
Хубава статия, но съжаление тя пресъздава една идилична представа за икономиката, за социалната среда и за света изобщо. В тази статия има допускания, че пазарните взаимоотношения се движат на базата на рационални аргументи, че бизнес средата е конкурентна и благоприятна за пазарните играчи и че държавата налага спазването на законите и се явява страж на взаимоотношенията в обществото. При тези допускания представените аргументи са супер.
Проблемът е какво става, ако нито едно от допусканията не е изпълнено. Ако целта на пенсионните фондове не е увеличаване на разполагаемостта по сметките на осигуряващите се, а намаляване на вноските чрез прилагането на всевъзможни такси, както и инвестиции в свързани фирми на основните акционери, които се крепят единствено на базата на близостта с властта, а не на някакви особени конкурентни предимства. Какво става със здравната система, ако целта не е лекуване на пациента, а предлагането на такова лечение, което носи най-много пари от здравната каса или частните фондове. Какво става, когато държавата отказва да лицензира определени здравни дейности, за да запази монопола на определени групи. Как се извършва реформа в образованието, когато целта на университетите не е подготовката на качествени учители, а прибиране на съответните такси без значение какво излиза на изхода.
Това показва, че в България има системна грешка и единственият начин тя да бъде поправена минава през политическата воля на управляващите, които пък от своя страна са избирани от народа. Всички тези реформи е много хубаво да се случат, но базовото изискване е държавата да започне да налага силата на закона, т.е. на първо място е необходима реформа в съдебната система, което изисква сериозно усилие. на второ място е необходима много сериозна реформа в държавната администрация, която да се грижи за подобряването на бизнес средата и на трето място е необходимо премахването на всякакви паразитиращи на гърба на държавата монополи, олигополи и олигарси, за да се създаде нормално функционираща пазарна среда, където движещата сила е конкуренцията, а не връзките с властта.
Е, да попитам тогава, възможно ли е това при сегашното управление на сраснали се държавни и частни структури. Отговорът е ясен. Възможно ли е следващото управление да промени статуквото. Не и от само себе си. Това, което е необходимо е силен обществен натиск в трите сфери, посочени по-горе. Останалото е следствие. За да има такъв натиск обаче е важно да има открит дебат и разбиране в обществото за наболелите проблеми. И тогава основният въпрос е кои са говорителите, които трябва да водят този дебат. Има ли изобщо такива. Отговорът го дадох в публикациите си „НПО, лобизъм и гражданско общество“. Жалко е, но просто няма кой да води този дебат, за да има чуваемост в обществото, разбиране и съответно граждански натиск. Непрекъснат и постоянен. Откъслечните дискусии по повод поредния доклад от Брюксел не вършат работа (добре е все пак, че го има този доклад, та поне за няколко дни да има някакъв смислен дебат).