Какво е ТПТИ – един непредубеден поглед (Част ІІ)

Основните анализи, доказващи ползата от ТПТИ

Както беше вече посочено, на базата на разработката на ECORYS от 2009 г. по отношение на остойностяването на възможната редукция на нетарифните ограничения и уеднаквяване на регулациите се правят още няколко анализа от други аналитични центрове, чиято основна цел е отново същата, а именно да се покаже какви биха били икономическите ползи от сключването на ТПТИ за страните от ЕС и САЩ, като има разлики в различните допускания и методики при конструрирането на CGE модела.

Основните разработки, които изследват потенциалните ползи от ТПТИ са четири – цитираното изследване на ECORYS от 2009 г., както и на CERP[i], CEPII[ii] и Berterlsman Stiftung[iii] в сътрудничество с института Ifo от 2013. Основните резултати от изследванията на посочените организации са обобщени в следващата таблица.

Таблица 3. Ефект върху определени показатели от намалението на нетарифните ограничения (НТО) в следствие на CGE симулация, амбициозни сценарии

Източник: посочените 4 изследвания

Както се вижда от таблицата различните, изследвания представят не малки отклонения в оценките си за ефекта от влизането в сила на ТПТИ, като най-фрапиращо разминаване има в оценката на фондация Berterlsman, чиито резултати се отклоняват значително от тези на останалите изследвания. Тук трябва да бъде направено уточнението, че цитираните в медиите и в други изследователски и анализатолски материали данни от доклада на фондация Bertelsmann всъщност касаят няколко доклада и интерпретират няколко вида изследвания. Именно поради тази причина в таблица 3, първо, не са попълнени данните за всички показатели и второ, за показателя “реални доходи” са посочени две алтернативни числа. Всъщност докладът на фондация Bertelsmann в сътрудничество с института Ifo (по-известен абревиатурата Bertelsmann/Ifo) се базира на изследвания, направени от екипи начело с Felbermayr през 2011 – 2013 г., като основният е “The Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP): Potential, Problems and Perspectives. Базовият доклад на фондацията всъщност се базира на доклад, изготвен по поръчка на германското Федерално министерство на икономиката и технологиите, който в специализираната литература е известен като доклада BMWT/Ifo. Де факто в доклада на фондация Bertelsmann са включени само част от резултатите, представени в доклада BMWT/Ifo, който, за съжаление е само на немски език. От друга страна, всички тези изследвания касаят основно Германия и изчисленията са правени не за ЕС като цяло, а за всяка страна поотделно. Това затруднява използването на показателите в тези изследвания за сравнителни цели и обобщаването на резултатите се прави вторично, чрез агрегиране на данните и тяхното преизчисление, което създава предпоставки за разминаване в крайните данни. Същевременно авторите на тези изследвания използват различни базови показатели в изчисляване на сравнителните отношения и коефициенти, което допълнително усложнявата задачата за тяхното приравняване към коефицинетите, изчислени от останалите екипи. Така например показателят “реални доходи” във всички останали изследвания се базира на изменението на реалния БВП, докато в доклада на BMWT/Ifo се прави изчисление на показателя “ефект върху дохода”, който се основава на концепцията за “еквивалентната промяна”, изразяваща се в изчисляване на промяната на реалния доход, позволяващ на потребителите да получат една и съща полезност преди и след промяна на цените в следствие на търговската либерализация. Концепцията за “еквивалентната промяна” не е много смислена, тъй като не може да бъде потвърдена емпирично, което я лишава от съдържание предвид факта, че цените след либерализацията се променят. Самата теоретична постановка на “ефект върху доходите”  е проблематична, тъй като предполагаемата социална оптималност в резултат на постигането на общо равновесие не може да бъде доказана. От тази гледна точка е най-добре да се работи с промяната в реалния БВП и именно това разминаване в концепциите, използвани в изследванията на Bertelsmann/Ifo и на останалите екипи води до прекалено надценяване на крайните ефекти върху реалните доходи в изследването на германската фондация. Така например ръстът на реалните доходи в САЩ, посочени в изследването на Bertelsmann/Ifo е 13%, докато реалният ръст на БВП е 5%. Средно представените промени в доходите са 10 пъти по-големи, отколкото е ръстът на БВП.

Освен това самите автори на базовите изследвания доразвиват своите изчисления и през годините крайните резултати също се променят, като с прецизиране на модела и крайните ефекти намаляват. Именно поради тази причина в по-късните разработки на Felbermayr и неговите екипи положителните ефекти рязко намаляват, за да се стигне до вторите числа, които са драстично по-малки и които значително се приближават към ефектите, калкулирани от останалите изследователски центрове.

Интересно е обаче, че именно високите резултати от изследването на Bertelsmann/Ifo се цитират най-често, когато се цели представяне на силни аргументи в подкрепа на договора. Още за спецификата на това изследване ще стане въпрос по-долу, но е важно да бъде отбелязано още веднъж, че то не разглеждата ЕС като единен субект и представените резултати не касаят цялата общност, а представят ползите за отделните държави-членки на съюза и ефекта от договора върху техните двустранни търговски отношения със САЩ.

Както беше вече посочено, всички от разглежданите изследвания, с изключение на Bertelsmann/Ifo, стъпват върху анализа на ECORYS от 2009 г. за околичествяването на нетарифните ограничения, но използват свои собствени модели за оценка на икономическите ефекти от прилагането на ТПТИ. Основните различия се състоят в следното:

1. Времевият хоризонт, за който са извършени иконометричните изчисления. Както беше вече посочено, периодът на изследването на ЕCORYS е 2008-2018 г. Този период се базира на прогнозни данни от преди световната икономическа криза, когато очакванията са били икономическото развитие в световен мащаб да следва характерния за преди кризата тренд, което е и причина за сравнително по-консервативните резултати от очаквания ефект на споразумението (липсва дълбокото пропадане и след това по-значителното нарастване в следсвие на кризата, което променя амплитудата на прогнозните данни). Изследването на СЕРII обхваща 15-годишен период от 2010 г. – 2025 г., докато това на СЕPR касае годините 2015 г. – 2027 г. Поради специфичния подход при изследването на Berterlsman/Ifo, при него eфектите реално настъпват за период от 10-20 години, въпреки че те са представени, че все едно настъпват веднага след влизане на споразумението в сила.
2. Обхватът на търговските ограничения, включени в отделните изследвания е различен, което води и до различни крайни резултати. Всъщност това е другата основна причина, която допринася за разминаването на изготвените оценки от ефекта на договора. В своето проучване ECORYS оценява какъв би бил ефекта, ако бъдат намалени единствено нетарифните ограничения, както и пречките пред преките чуждестранни инвестиции. Подобен подход е използван и в проучването на СЕРII, като основните разлики между двата анализа (на ECORYS и СЕРII) се дължат на различните първоначални допускания, както и на включването в изследването на   СЕРII на влиянието на законодателни промени, вече договорени да бъдат приложени в ЕС, извън тези, касаещи заложените в модела облекчения на нетарифните ограничения. При останалите две изследвания (на СЕPR и Berterlsman/Ifo) този обхват е разширен с включването в тях не само на нетарифните ограничения, но и на тарифните такива, които, както беше вече споменато, са много ниски между двата партньора, макар и не във всички области. Този разширен обхват в последните две изследвания способства допълнително за задълбочаване на позитивния ефект от ТПТИ.
3. Размерът на редукция на нетарифните ограничения също варира съществено в различните изследвания. Както беше вече посочено, в изследването на ECORYS, двата основни сценария презюмират намаление на тези ограничения съответно с 50% и с 25%. В изследването на СЕРII калкулираното намаление на нетарифните ограничения е 25% от всички, което е наполовина от намалението на ECORYS. Въпреки това, както се вижда от таблицата, очакваният позитивен резултат от трансантлантическия договор е почти идентичен с останалите изследвания. Една от причините за това може би се дължи на начина, по който са групирани секторите в модела. В проучването на СЕPR отново е направена оценка на 25% от всички нетарифни ограничения (или на 50% от премахваемите), като при него освен това е допуснато и премахването на 100% от тарифните ограничения, както и на 50% от нетарифните ограничения, засагащи обществените поръчки. Поради съвършено различния подход при проучването на Berterlsman/Ifo, в него не се борави с премахваеми нетърговски бариери, а просто се правят допускания за увеличението на двустранната търговията между съответната европейска страна и САЩ на базата на средния ефект от въздействието на вече влезли в сила търговски договори (например договора за функциониране на EС или NAFTA). Допускайки че ТПТИ ще има като резултат същия среден ефект върху търговията и използвайки двустранните търговски матрици на разходите и търговския обмен между 126 държави в една единствена година, се калкулира възможния ефект от действието на ТПТИ. Според този анализ търговията между САЩ и ЕС ще се увеличи с 76%. Ясно е, че този подход е изключително проблематичен, защото той реално не взима под внимание изменението в икономическата среда, което ще възникне след влизането на договора в сила и де факто само прекалкулира настоящите двустранни нива на търговия между държавите, което практически е нереалистично. Именно поради тази причина резултатите от изследването на Berterlsman се отклонява толкова много спрямо резултатите на останалите изследвания и именно поради тази причина е необосновано основното политическо говорене за ефекта от влизането в сила на ТПТИ да се базира точно на неговите резултати. Тук трябва да бъде посочено, че всички цитирани числа се отнасят само за амбициозните сценарии в изследванията на четирите изследователски центъра, защото именно на тях се позовават различни обществени говорители и политици, когато излагат своите аргументи в подкрепа на ТПТИ. При по-малко амбициозните сценарии тези числа са наполовина по-ниски.

Използваните иконометрични модели

Както вече беше посочено, за оценка на ефектите от редуцирането на нетарифните ограничения се използва Моделът за изчисляване на общото равновесие (CGE). Този модел се базира на данните, получени от прилагането на гравитационния анализ, който от своя страна е построен върху базата от данни на СТО – Global Trade Analysis Project (GTAP), върху която се основават изследванията на ECORYS и CERP, или на нейния аналог MIRAGE, използвана от CEPII и Bartelsmann/Ifo, както и съобразно допълнителния проект за подобряване на базата от данни и тяхната достъпност – TRAINS. Последните усъвършенствания на CGE дава възможност за отчитане на неперфектна конкуренция, т.е. наличие на монополи, което съществено подобрява качеството на полученита резултати.

Същевременно този модел има един много сериозен недостатък и това е “затвореността” на системата, която моделът описва. Т.е. в случая агрегатното търсене в модела не представлява фактор в макроикономическите процеси за изравняване на доходите и разходите. Променят се цените на стоките и количеството на производствените фактори, което детерминира промяната в производствените равнища, но не и агрегатното търсене. Това означава, че постигането на едновременно общо равновесие става единствено чрез приспособяване на цените, но не и на търсените количества. Това е така, защото моделът не отчита наличието на структурна безработица и всъщност получените резултати се базират на пълна заетост в съответните икономики. Това означава, че негативното влияние на ТПТИ върху заетостта в едни сектори се компенсира напълно с увеличаване на заетостта в други сектори. Ясно се вижда, че подобно допускане, първо, е нереалистично и, второ, създава предпоставка за изкуствено завишаване на представянето на тези сектори, които ще бъдат облагодетелствани от редукцията на търговските ограничения.

Това, което наистина е много важно относно CGE модела е, че резултатите от неговото прилагане са изключително чувствителни от подбраните променливи за неговата симулация. Това прави политическата интерпретация на резултатите изключително рискована. Дори и една минимална промяна в изходните данни, води до изключително силно въздействие върху крайните резултати. Именно поради тази причина резултатите от симулациите на четирите анализаторските института се различават сериозно. И въпреки сравнително близките числа на първите три организации, представени в таблицата 3, трябва да се имат предвид, първо, сериозните различия в размера на редукцията на нетарифните бариери, както беше вече посочено (например 50% при ECORYS и 25% при CEPII и CERP за амбициозните сценарии) и, второ, обемът на изследваните икономики, който е толкова горям, че дори и привидното малко отклонение в резултатите всъщност означава значителен ефект върху оценяваните променливи.

Освен това трябва да се има предвид, че CGE симулациите чрез използване на рамката от данни GTAP, има по-значителен понижаващ ефект върху цените на импорта, което от своя страна води до по-голямо търсене на импортни стоки, което става за сметка на търсенето на местни такива. Това означава, че е необходим по-малък експорт, за да се посрещнат нуждите от внос на съответната страна. Което от своя страна означава, че премахването на нетарифните ограничения ще има по-голям позитивен ефект върху вноса в съответните държави, отколкото върху износа. Това е фундаментален ефект от прилагането на CGE модела и тази закономерност се установява емпирично в посочените изследвания.

Така например от изследването на CERP се вижда, че увеличението на импорта за ЕС в абсолютна стойност е по-викоко от съответното увеличение на експорта, докато за САЩ тази зависимост е обратна, по-висок експорт и по-нисък импорт.

Таблица 4. Изменение на експорта и импорта (без вътрешнообщностна търговия в ЕС), амбициозен сценарий, прогноза 2027 г.

Източник: CERP⁵

Причини за разликата в резултатите на различните изследвания

Една от основните причини за различните резултати от прилагането на модела е видът на нетарифните ограничения, които са характерни съответно за ЕС и САЩ и които са обект на ТПТИ. Нетарифните бариери могат да бъдат два вида: условно наречени технически (влияещи върху разходите) и такива, създаващи икономически ренти. Техническите НТО са такива, които наподобяват влияние на данък върху импорта, докато създаващите ренти представляват промяна в цената на импорта на конкретен търговски парньор. Към техническите бариери спадат техническите регулации и фито-санитарните изисквания. Според изследване на ООН от 2008 г.[iv], характерно е, че за ЕС най-голямо значение имат създаващите ренти НТО, които достигат ¾ от общия обем, докато за САЩ основно значение имат техническите НТО, представляващи почти 100% (97%) от всички нетърговски бариери. Това разпределение не е потвърдено от изследванията на трите основни организации, като при тях допусканията са (първоначално от ECORYS), че разпределението е 60:40 между НТО, влияещите върху фирмените разходи и тези, създаващите икономически ренти съответно. Въпреки това, подобно допускане трябва да бъде приемано критично и не трябва да се изключва възможността разликите във вида НТО, характерни за двата партньора да влияе върху резултатите от прилагането на модела.

Има изследвания[v] , според които влизането в действие на ТПТИ ще доведе до две основни негативни последици по отношение на търговията. На първо място, редукцията на нетърговските бариери би довело до свиване на търговия както между държавите-членки на ЕС, така и между ЕС и останалите държави извън договора. Такъв резултат е постигнат чрез прилагане на методологията на фондация Bertelsman/Ifo, като в случая за пореден път трябва да се подчертаят сериозните недостатъци на този подход. По интересно е обаче, че в други изследвания[vi] се регистрира също негативен ефект, но само за извънобщностната търговия на ЕС с останалия свят, който резултат е подобен на изследванията, правени по отношение на Северо-американския договор за свободна търговия (NAFTA)[vii].

[i] CERP, 2013, Reducing Transatlantic Barriers to Trade and Investment, Center for Economic Policy Research, London

[ii] CEPII, 2013, Transatlantic Trade: Whither Partnership, Which Economic Consequences?, Centre d’Etudes Prospectives et d’Informations Internationales, Paris

[iii] Bertelsman, 2013, Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP), Bartelsman Stiftung

[iv] Fugazza, M. & J.-C. Maur, “Non-Tariff Barriers in CGE Modelling”, UN, New York and Geneva, 2008

[v] Raza, W., J. Grumiller, L. Taylor, B. Tröster, R. Von Armin, 2014, “Assess TTIP: Assessing the Claimed Benefits of the Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP), OFSE, Vienna

[vi] Felbermayr, G. J., M. Larch, 2013, “The Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP): Potential, Problems and Perspectives. In: CESifo Forum, 2/2013, 49-60

[vii] Romalis, J., 2007, “NAFTA’s and CUSFTA’s Impact on International Trade”, Review of Economics and Statistics 89, 416-435