Реалността на безпрепятствния личен интерес

 Автор Denise Cummins

„Айн Ранд е моят герой“, още един студент ми казва това в приемното ми време. „Нейните творби ме освободиха. Те ме научиха да не разчитам на никой друг, освен на себе си. „

Като погледнах в свежо избръснатото и много младо лице пред бюрото ми, аз усетих, че се замислих защо популярността на Ранд сред младите хора продължава да расте. Тридесет години след смъртта й, продажбите на нейните книги все още достигат стотици хиляди годишно, като са се утроили от началото на икономическата криза от 2008. Сред нейните поклонници са силно влиятелни знаменитости като Брад Пит и Ева Мендес и политици, като например председателят на Камарата Пол Райън и Републиканският кандидат за президент Тед Круз .

Сърцевината на философията на Ранд, въплътена в основната тема на романите й е, че неограниченият личен интерес е добър, а алтруизмът е разрушителен. Това, тя вярва, е върховен израз на човешката природа, водещият принцип, чрез която един човек трябва да живее живота си.  В „Капитализмът: Непознатият идеал“ Ранд се изразява така:

„Колективизмът е племенна предпоставка на първичните диваци, които не могат да схванат и въплътят в живота си идеята за индивидуалните права, а са вярвали, че племето е върховен, всемогъщ владетел, който е собственик на живота на своите членове и може да ги жертва, когато той пожелае.“

По тази логика, религиозният и политическият контрол, които пречат на физическите лица да преследват личния си интерес трябва да бъдат премахнати. (Може би заслужава да се отбележи тук, че първоначалната секс сцена между главните герои на книгата на Ранд „Изворът“ е изнасилване, в която „тя се бори като животно.“)

Лъжичката с катран в кацата с мед на философския „обективизъм“ на Ранд е обикновният факт, че хората са склонни да си сътрудничат и да се грижат един за друг, както е отбелязано от много антрополози, които изучават ловците-събирачи. Тези „просоциални тенденции“ са проблематични за Ранд, защото такова поведение очевидно принизява действието на „естествения“ личен интерес и затова не трябва да съществува. Тя решава това противоречие, като твърди, че хората се раждат като табула раза – празен лист (както мнозина по нейно време са вярвали) и просоциалните тенденции, особено алтруизмът, са „болести“, наложени ни от обществото, коварни лъжи, които ни карат да отхвърлим биологичната реалност. Така например, в нейния дневник от 9 май, 1934 г., Ранд дълбокомислено пише:

„Например, когато се обсъждат социалният инстинкт – има ли значение дали той е съществувал при ранните диваци? Да предположим, че човечеството се е зародило в социален контекст (което също е под въпрос) – означава ли, че хората трябва да останат така?Ако човек започва като социално животно – не е ли целият напредък и цивилизационно развитие насочено към това да го направи индивидуалист? Не е ли това единственият възможен напредък? Ако хората са на върха сред животните, не е ли човекът следващата стъпка на развитие?“

Героят от най-популярния си роман, „Атлас изправи рамене“, олицетворява този „връх сред животните“: Джон Голт е безмилостен капитан на индустрия, който се бори срещу задушаващите правителствените регулации, които стоят на пътя на търговията и печалбата. В организирания бунт, той и другите капитани на индустрията прекратяват производството на фабриките си, с което поставят световната икономика на колене. „Трябваме ви повече, отколкото ние имаме нужда от вас“ е тяхното послание.

За много от читателите на Ранд, философията за върховната самостоятелност, посветена на стремежа към висшия личен интерес се явява една идеализирана версия на основните американски идеали: свобода от тиранията, упорита работа и индивидуализъм. Той обещава по-добър свят, ако на хората им е позволено да преследват собствения си личен интерес, без оглед на последиците от техните действия върху другите. В края на краищата, другите просто преследват също собствените си лични интереси.

И какво би станало, ако хората действат според философията за „обективизъм“ на Ранд? Какво става, ако ние наистина оставахме слепи за всичко, освен нашия собствен интерес?

Съвременната икономическа теория се основава на точно тези принципи. Рационалият агент се определя като индивидуалист, който се интересува единствено от собствения си интерес. Пазарът е сбор от такива рационални агенти, всеки от които се ръководи единствено от собствения си интерес. Справедливостта не влиза в него. В един от епизодите на Planet money, Дейвид Бланчфлаур, професор по икономика от Дортмунд и бивш член на Централната банка на Англия, се изсмива на глас, когато един от домакините го пита, „Е, това честно ли е?“

„Икономиката не е за справедливост“, казва той. „Аз няма да да се занимавам с това.“

Икономисти същевременно откриват тревожни и едновременно забавен голям брой резултатит от експериментални проучвания, които показват, че хората не се държат в съответствие с принципите на теорията за рационалния избор. Ние сме много по-кооперативни и готови да се доверим, отколкото се очаква от теорията, и реагираме бурно, когато другите се държат егоистично. В действителност, ние сме готови да платим глоба за възможността да накажем хората, които нарушават имплицитно наложените правила на справедливост в икономическите сделки.

И какво би станало, ако хората се държаха според философията на „обективизъм“ на Ранд?  Какво става, ако ние наистина оставахме слепи за всичко, освен нашия собствен интерес?

Един пример от действителността

През 2008 г., изпълнителният директор на Sears Еди Лампърт решава да преструктурира дружеството в съответствие с принципите на Ранд.

Лампърт ръзделя компанията на повече от 30 отделни единици, всяка със собствено управление и оценявана поотделно по отношение на печалбата и загубата. Идеята е да се насърчи конкуренцията между звената, което Лампърт предполага, че ще доведе до по-високи печалби. Това, което се случва е описано от репортера от Bloomberg Business Мина Каймс:

„Яростен застъпник на икономиката на свободния пазар и фен на Айн Ранд, той създава модел, който очаква невидимата ръка на пазара дадоведе до по-добри резултати. Той твърди, че ако на отделните директори се каже да действат егоистично, те ще започнат да ръководят техните поделения по рационален начин, повишавайки по този начин общото представяне.

Вместо това, отделенията се обръщат едно срещу друго – и Sears, и Kmart, всеобхватните брандове, са губещи. Интервюта с повече от 40 бивши кадри, много от които заемали най-високите нива на компанията, рисуват картина за един бизнес, който е опустошен от вътрешни борби и неговите подразделения водят битка за намаляващи ресурси.“

Резултатът от разразилата се разруха е описан от Лин Стюарт Парамор в статия в Salon от 2013 г.:

„Настана истинска лудница. Изпълнителните директори започнаха да подкопават работата на другите единици, защото знаеха, че техните бонуси са обвързани с индивидуалното изпълнение на съответната единица. Те започнаха да се фокусират единствено върху икономическите резултати на единицата им за сметка на общото представяне на Sears. Например една единица, Кенмор, започна да продава продуктите на други компании и да ги представя много по-атрактивно, отколкото собствените продукти на Sears. Други единици се състезаваха за рекламно пространство в циркулярните писма на Sears. Отделните единици вече нямаха стимул да правят жертви, като предлагат отстъпки, за да накарат пазаруващите да влязат в магазина.

Sears се превръща в нещастно място за работа, пълен с вътрешни борби и крещящи конфликти. Служителите, фокусирани единствено върху правенето на пари за собствената си единица, престават да проявяват всякаква лоялност към дружеството или да влагат усилие в нейното оцеляване.“

Всички знаем края на историята: цените на акции на Sears се сриват, а компанията се отправя към фалит. Поуката от историята, по думите на Парамор е:

„Това, което Лампърт не успява да види е, че хората в действителност имат естествена склонност да работят за взаимна полза в една организация.  Те обичат да си сътрудничат и често работят по-продуктивно, когато имат общи цели. Отнемете всичко това и вие създавате компания, която ще се самоунищожи.“

Един пример от Хондурас

През 2009 г., в Хондурас е извършен държавен преврат, когато армията сваля президента Мануел Селая по заповед на хондураския Върховния съд. Това, което последва е накратко обобщено от хондураския адвокат Оскар Круз:

”Превратът през 2009 г. отприщи алчността на групи с реална власт в тази страна. Той им развърза ръцете да завземат всичко безнаказано. Те започнаха с реформа на Конституцията и много закони и превърнаха Конституцията в инструмент, чрез който да забогатеят.“

Като част от този процес, хондураското правителство прие закон през 2013 г., който създаде автономни зони за свободна търговия, които се управляват от корпорации, вместо от държавата, в която са разположени. Какъв беше резултатът? Писателят Едвин Лингар описва своя престой в Хондурас през 2015 г., като едно преживяване, което го превръща от поддръжник на Айн Ранд в неин критик. По думите му:

”Най-важният резултат от прилагане на либертарианството в действие са стотици мъже, жени и деца, стоящи редом до пътищата в цял Хондурас. Правителството не оправя пътищата, така че хората превръщат в бизнес попълването на дупките с лопати с пръст или с отломки, като след това застават до попълнената дупка, протягайки ръка за милостиня от признателните автомобилисти. Това е мократа мечта на либертарианските иновациите в частния сектор.”

Той определи условията, в които хората живеят по този начин:

„На континента, има два вида райони – бордеи, които изглежда, че ще съществуват вечно и квартали, в които живее средната класа, където всяка къща е оградена със зид и изглежда като крепост. В Сан Педро Сула, повечето къщи са заградени от високи каменни стени, най-отгоре върху които е поставена бодлива тел или е изградена електрическа преграда. Като се разхожда човек покрай тези подобни на крепости укрепления, всичко, което може да мисли е колко велик би бил този град по време на един зомби апокалипсис.“

Без колективни усилия, големи инфраструктурни проекти като изграждане и ремонт на пътища стават невъзможни (бел. пр. освен ако не се използват външни фондове, половината от които се крадат). Един жител „посочва определеното място за ново летище, което би могло да бъде най-голямото в Централна Америка, ако само би могло да се построи, но няма частен сектор, който да го направи.“

Едно пътуване до местна пицария е описано по следния начин:

„Пътувахме през комплекси от затворен тип с огромни входно-изходни гейтове и минахме покрай един човек в развлечени дрехи, препасан около кръста му с колан с подпъхнат пистолет. Добре дошли в един либертариански рай на Айн Ранд, в който вашата голяма пица пеперони също трябва да има въоръжена охрана.“

Това е неизбежният резултат от необуздания личен интерес на нерегулираните пазари.

И все пак поклонници на Айн Ранд все още твърдят, че нерегулираният личен интерес е американският начин на живот и че намесата на правителството задушава индивидуализма и свободната търговия. Човек се чуди дали същите тези хора биха приели идеята за премахване на всички съдии и рефери от спортни събития. Човек се пита какво биха представлявали смесените бойни изкуства или футбол, или ръгби без тези досадни рефери, които постоянно пречат на конкуренцията и личния интерес?

Може би още един начин да се погледне на това е да се запитаме защо нашият вид хоминиди е единственият, който все още съществува на планетата, въпреки че той е бил един измежду многото други по време на собствената ни еволюция. Едно от обясненията е, че сме били по-умни, по-безмилостни и по-конкурентни, отколкото тези, които са изчезнали. Но антропологическата археология разказва различна история. Самото ни оцеляване като вид зависи от сътрудничеството и хората се отличават по полагането на съвместни усилия. Вместо да държим знанията, уменията и стоките само за себе си, ранните хора ги разменяли свободно помежду си.

Когато хората се държат по начини, който нарушава аксиомите на рационалния избор, те не се държат глупаво. Те дават на изследователите един поглед за просоциалните тенденции, които дадоха възможност на нашия вид да оцелее и да се развие … тогава и днес.

Оригиналът на текста може да бъде намерен тук