Механизъм за влияние на лихвите върху инфлацията
Резултатите от иконометричните аналази за влиянието върху инфлацията при увеличение на лихвите на Фед дават представа за размера, продържителността и посоката на изменение на едната величина при въздействие на другата . Колкото и котраинтуитивно да звучи, де факто първоначално повишението на федералните лихви води до увеличение на инфлацията за определен период преди да започне перманентно понижение на ценовия натиск. Защо се получава така?
Първоначално фирмите се опитват да прехвърлят, дори с изпреварващ темп, увеличените си разходи, свързани включително и с по-високите си финансови разходи, върху потребителите. По-рано писах за увеличения апетит на фирмите да използват повсеместното очакване за по-високи цени, за да увеличат печалбата си, като вдигнат преждевременно цените. Такова развите виждаме категорично в България.
Същевременно потреблението не спада веднага вследствие на по-високите цени и де факто населението се опитва да компенсира загубата си на стандарт, като се опитва да купува същите стоки и услуги, както преди инфлационния шок, увеличавайки разходите си. Част от увеличените разходи потребителите компенсират като теглят депозити или взимат кредити. И двете поведенчески характеристики се наблюдават масово в света, включително и в България.
В крайна сметка обаче потреблението започва да намалява, тъй като потребителите не успяват да поддържат нивото на увеличените си разходи за същата кошница от стоки и услуги, което се отразява на инфлацията.
Много други фактори в тази каузална последователност също оказват влияние, като компенсаторни механизми, индексиране на доходите, правителствени разходи и т.н., но в крайна сметка резултатът е един и същ.
И накрая следва да се има предвид, че този механизъм за подтискане на търсенето изпитва допълнително забавено действие върху инфлационния натиск, когато в уравнението се включат и проблеми с предлагането, какъвто е настоящият случай. Това поражда опасение за рецесия, но е ясно, че повишението на лихвине няма да спре, докато инфлацията не започне да намалява.
За разлика от развития свят обаче, където се решават реални проблеми, заплашващи икономическото развитие на държавите, в България вече започнаха да се разпространяват новите опорки на Кремъл, според които кризата с енергията вече се пренася за следващата зима, защото стана ясно, че тази такава криза просто няма да има. Важното е населението да се държи в страх: от липсата на руския газ, от влизането в еврозоната, от високите цени, от ниските заплати и от всичко, което плаши! А плашилото е, разбира се, Западът, който само чака да ни открадне „изконните ни ценности и традиции“, за разлика от „руските братя“, които ни мислят само доброто. Противодействие обаче няма!