Първи мерки на правителството срещу кризата и очакванията от тях

Първите мерки на правителството срещу кризата

Правителството явно се лута в своите мерки за овладяване на кризата. Опитва се да бъде в крак повече с мерките за подпомагане, прилагани в другите държави и основно в държавите-членки на ЕС, отколкото в унисон с очакванията на бизнеса и обществото и на второ място демонстрира повече притеснение за фискалната стабилност, отколкото реално желание за подпомагане на нуждаещи се. Подобно поведение се базира както на рефлекс от миналата криза, когато основен приоритет беше фискалната стабилност, довела до груби грешки в икономическата политика. Тези грешки по-късно оказаха своето негативно влияние, особено върху на пазара на труда и бяха в основата на забавено икономическо възстановяване, останало далеч под нивата, достигнати преди Голямата рецесия.

Все пак основният урок изглежда е научен, а именно че трябва да се положат максимални усилия, за да не бъде допуснат нов колапс на пазара на труда, който доведе до загубата на над 200,000 работещи след предишната криза. И от тази гледна точка е разбираемо усилието на управляващите в подкрепа на работните места с мярката „60:40“, но основният проблем в случая остава неправилната оценка на ситуацията в момента. За разлика от предишната криза, когато имаше сериозен спад на потреблението поради антикризисните мерки и, разбира се, глобалният срив на търсене, то сега има неработещи бизнеси, поради пълна липса на търсене и възможност изобщо да се работи. В такава ситуация е ясно, че частична подкрепа на заплащането на работната ръка не е работещ инструмент. В случая е важно отлагането и отмяната на дължими плащания, както и насочването към безвъзмездно предоставяне на средства за конкретни бизнеси, които могат да са същите от приетото постановление на правителството, като задължително се включат и самонаетите лица, които са едни от най-пострадалите.

По отношение подпомагането с кредити, тази мярка е подходяща за бизнеси от среден и голям мащаб, защото те имат добри контакти с обслужващите ги банки, имат изтеглени кредити и могат да получат допълнителни средства по тях сравнително бързо. За малки бизнеси обаче, които имат само разплащателни сметки, както и за самонаети лица достъпът до такива кредити ще е затруднено, поради самото естество на банковото законодателство, въпреки че  конкретни мерки в тази посока се обмислят и предлагат от БНБ, съгласувани с Европейския банков орган. За отделните граждани и служители обаче подобна мярка е спорно, че ще работи, защото в същността си тя представлява кредит, който носи със себе си много неизвестни, като бъдеща възможност за погасяване, която е много несигурна. При всички случаи тази мярка надали ще се използва масово от малкия и семеен бизнес каквито са очакванията.

Възможни допълнителни мерки

Допълнителни мерки, които трябва да подготви и евентуално приложи правителството трябва при всички случаи да включват подпомагане на ликвидността на фирмите, които да останат на пазара и да не съкращават масово работници. Това за момента трябва да е във фокуса на правителството. Мерките за подпомагане на работна ръка, каквато е програмата “60:40”, колкото и да е важна и необходима, ще бъде половинчата поради самия факт, че за да бъде въведена е необходимо да има работещи предприятия. За съжаление все повече предприятия прекратяват дейността си, поради невъзможност да пласират продукцията си, докато други са напълно спрели. В такава ситуация е невъзможно да се плащат каквито и да са заплати на работещите, дори и намалени.

Правителството може да подпомогне бизнеса в това да му осигури ликвидност в настоящата ситуация. Ликвидност може да бъде осигурена по два начина

• чрез отказ или отлагане на плащания, дължими към бюджета (данъци), общините (данъци, комунални плащания), банките (главници и лихви), наемодателите (наеми, когато това е възможно, включително и към частни лица с промяна на законодателството, като тази мярка трябва да се комбинира с мярка за някакъв вид банкова ваканция). За съжаление много малка и изключително недостатъчна част от мерките са фокусирани в тази посока, като за момента единственото облекчение за бизнеса е отлагането на плащането на данък печалба с три месеца, която така или иначе формира незначителна част от бюджетните приходи, от порядъка на 3 млрд. лв., като в настоящата ситуация по-добрият ход е този данък изобщо да бъде отменен за тази година.
• чрез директно вливане на свеж ресурс. В този случай обаче е важно да се изработят критерии за отделяне на жизнени бизнеси преди кризата, в добра финансова кондиция, чието тежко състояние се дължи единствено на кризата и такива, които са били в тежко състояние и преди и настоящата пандемия просто е изиграла ролята на катализатор за техния фалит. Именно при тази мярка е добре финансирането да мине през обслужващите банки на бизнеса, като тук може да се използва заделения ресурс от ББР при строги критерии. Имайки предвид обаче, че наливането на ресурс е добро действие в случай на продължаващо търсене, а не на изцяло замряла икономическа среда, приоритетно държавата трябва да насочи своите усилия да намали изтичащата ликвидност от фирмите, а това означава прилагане на първия начин за подпомагане.

Критерии за оценка за успеха и неуспеха на на мерките.

На първо време успех на мерките биха се забелязали в броя на новорегистрираните безработни. Ако техният брой продължи да се увеличава с по около 1000 души на ден, много скоро те ще надхвърлят 100,000, след което увеличението им ще стане неконтролирано, тъй като всеки съкратен служител води след себе си свито потребителско търсене, а от там до задълбочаване на икономическата криза.

На второ място огледало за успеха на мерките ще са броят на бизнесите и предприятията, които ще фалират и ще влязат в процедура по несъстоятелност. Стремежът е максимален брой фирми да бъдат спасени.

На трето място са бизнесите, отворени в България от чуждестранни инвеститори. Тяхното напускане ще е изключително лоша атестация за мерките на правителството, което може да предопредели развитието на българската икономика години напред

И, разбира се, това, което всички ще следят и по което ще съдят за успеха или неуспеха на правителствените мерки е в каква степен ще се свие българската икономика. България е малка отворена и периферна икономика и има потенциала да не изпита в пълна сила рецесионните процеси, които вече започват да текат в страните от еврозоната, които са основни търговски партньори на страната. Ако свиването у нас обаче бъде толкова или дори по-голямо, например от свиването в Германия и Франция, както това се случи по време на предишната криза, това определено няма да говори за особени успехи на българското правителство при справянето му с кризисните процеси.