Решението на проблема с бежанците е силното лидерство в ЕС
Без омиротворяването на размирните райони в Близкия изток, решаването на проблема с бежанците няма да бъде нищо повече от временна и палеативна мярка, която е по-вероятно да създава все повече напрежение в бъдеще, отколкото да доведе до дългосрочно решение. Тази огромна група от хора, въпреки и незначителна за мащабите на ЕС и и дори на Германия, ще започне в един момент да търси причина за своите нещастия. Заблуда е да се очаква, че тази маса от хора ще се установи мирно и спокойно и ще се приобщи към правилата и нравите на приемащите държави. Несгодите за тях предстоят. И когато тези хора осъзнаят, или им бъде помогнато да осъзнаят причината за разпада на техните държави, налегнати от носталгията за предишния им живот (преди войната), ЕС и в частност Германия ще се окаже пред клокочещата жажда едновременно за мъст и справедливост. Тогава никой вече няма да си спомня за лозунгите, приветстващи бежанците, а ще се опитва да спаси устоите на живота, който е водил до момента.
Приобщаването на тези огромни маси от хора е труден процес, освен ако европейските лидери не се опитат да превърнат съюза в мултикултурна амалгама, каквато е изградена в САЩ. Това обаче е доста сериозна трансформация и за нейното провеждане на първо място е необходима политическа воля. Този процес обаче ще се натъкне на все по-гръмогласните (а и добре финансирани) националистически и ксенофобски партии, които ще извличат полза именно от задълбочаването на този процес. Именно поради тази причина Европейският съюз като никога досега се нуждае спешно от визионерско лидерство, което да насочи общоевропейската политика към две основни направления за справяне с проблема:
1. Много сериозни и адекватни мерки за прекратяване нашествието на Ислямска държава и възстановяване на местните политически системи в размирните територии.
2. Много сериозни усилия за ускорена политическа и финансова (фискална) европейска интеграция, която да прекрати създадените разделителни линии между център и периферия (които са абсолютно неработещи) и скоростно изграждане на наистина работещо общоевропейско икономическо пространство.
Страховете за развитието на националната индивидуалност и съпротивата срещу глобализационните процеси трябва да останат в миналото. Ходът на историята не може да бъде променен и няма как да бъде обърнат назад. Развитието на икономическите процеси са необратими и съпротивата няма да свърши работа. Необходимо е единствено напасване към скоростта на промените, като основната роля на държавата трябва да бъде подпомагане на изоставащите.
Крайно време е Европейският съюз да се превърне в Съединени европейски щати, без забавяне и съмнения. Всяко отклонение от тази цел ще доведе само до болка и обезверяване на хората. За тази цел обаче ЕС има нужда от истински лидери с ясна визионерска насоченост. Дали има такива личности, остава да разберем!
Автор
