Това ли е Планът за възстановяване, от който България има нужда?

На 30 октомври правителството представи Плана за възстановяване и устойчивост, който всяка държава следва да изготви във връзка с инициативата NextGenerationEU за 750 млрд. на Европейския съюз за преодоляване на последствията от здравната криза и последвалата икономическа рецесия в държавите-членки. Със съжаление трябва да отбележим обаче, че освен ефектният начин на представяне на Плана, неговите недостатъци далеч превъзхождат евентуалните ползи от неговото изготвяне. Въпреки декларираните цели и намерения, че Планът цели „адресиране на структурни проблеми в икономиката, чрез вътрешно съгласувана и последователна комбинация от реформи и инвестиции“, в него не са видими нито някакви сериозни структурни реформи, нито някакви кардинално нови проекти, които не са били и до момента част от опита на властта да „усвоява“ европейски средства. Липсата на кардинални реформи е най-видима в област „Здравеопазване“ от третия стълб на Плана – „Справедлива България“, където не е предвидена нито една мярка за справяне със срива и хаоса в здравната система на България. А решаването на многобройните проблеми в тази система би следвало да е първостепенната задача на този План. 

Недостатъците на Плана са много, но една основна негова негативна характеристика е липсата на какъвто и да било анализ на самата криза и на проблемите, които той си поставя да реши, както и причините за тяхното наличие. Липсата на подобен анализ предопределя и неадекватността на заложените мерки в него, а като следствие от това и липсата на каквито и да било индикатори, които да определят очакваните резултати от прилагането му. Сякаш основополагаща цел на Плана не са реформи, които така или иначе са драстично закъснели в България във всички области, а формалното изпълнение на изискванията на Европейската комисия, което да позволи получаването на поредната партида европейски средства.

Всичко това превръща Плана на правителството в пожелателен списък от инициативи, чието изпълнение може и да реши определени изостанали проблеми, но общият кумулативен краен резултат  от неговото прилагане остава неясен и спорен. Именно тази неяснота в предложените проекти противоречи на самата идея на NextGenerationEUза координирани инвестиции и реформи с осезаеми ползи за всички граждани на съюза, които да отговарят на седемте водещи европейски инициативи, посочени в последната Годишна стратегия за устойчив растеж на ЕС. 

Липсата на съществени реформи се вижда и в разпределението на заложените в проектите разходи, които основно и доминиращо са насочени към строителни дейности и покупка на оборудване. Цели 95% от планираните разходи са насочени в областта на строителството и покупките на дълготрайни материални активи от всякакво естество, като очаквано, главна роля в областта на строителните дейности играе Програмата за енергийна ефективност с индикативен бюджет в размер на 3 млрд. лв., където основен приоритет е добре отработената програма за саниране на сгради. Извън рамката на строителството и доставките проекти, свързани с реформи и инициативи в сферите на образованието, развитието на човешкия капитал, културата и здравеопазването де факто липсват или в най-добрия случай са слабо загатнати.

Неприятно впечатлени прави и начина на разпределение на средствата по бенефициенти. Основните бенефициенти на средствата по програмите в размер на 85% от всички са за централната и местна власт, както и контролираните от тях дружества, включително и смесени такива, в които някакво участие има частния бизнес. Останалите 15% са насочени към граждански инициативи – около 10% и само 5% от всички предвидени в плана средства са с краен бенефициент бизнеса. Подобно разпределение на средствата е смайващо и напълно неадекватно във връзка с настоящата здравна и икономическа криза и говори в достатъчна степен как държавата си представя развитието на икономиката и страната чрез усвояване на европейски средства.

И на последно място, но не и по значение, публично не са достъпни индикативна финансова рамка, предварителна оценка на въздействието и механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението, които би следвало да са налични към момента на представянето на Плана. Това са важни стратегически документи, на чиято база ще бъде извършена оценката от страна на ЕК и чиято липса или неяснота може да бъде причина за негативна оценка или за орязване на финансовата подкрепа по определени проекти.

На базата на изложеното е необходимо правителството да удължи срока за обществено обсъждане на Плана с цел постигане на широк обществен консенсус по предложените мерки и проекти преди неговото изпращане за оценка в ЕК, крайният срок за което е краят на месец април 2021 г.