354 Преглеждания

Greedflation – когато несъразмерният ръст на цените се обяснява само с по-големи маржове на печалба*

Няма причина инфлацията у нас да се задържа толкова високо. Обяснението следва да се търси в изкривяването на конкуренцията от картелирани договорки, в огромния дял на сивата икономика (33%) и укриването на данъци

Един от първите анализатори и учени, които вкарват в масова употреба термина greedflation, или инфлация заради алчност, е Бари Ритхолц в своя блог The big pictures. Той е един от изследователите, които се опитват да обяснят причините за високата инфлация в САЩ, а и не само там. Терминът greedflation се превежда като инфлация заради алчност и ясно показва какво се има предвид. Разбира се, изглежда пресилено да се твърди, особено след рязкото поскъпване на енергията, че това е основната причина за високите цени, а не просто възползване на фирмите от възможността „да ударят кьоравото“, както се казва.

Поради липса на по-добър термин инфлацията заради алчност възниква, когато компаниите се възползват от объркването и нестабилността на цените, за да ги повишат допълнително. Това допълнително повишение не се дължи на по-високи разходи за входящи материали и суровини, а е резултат от специфични тактики, използвани от компаниите за получаване на по-високи маржове на печалба.

В своите изследвания за причините за високата инфлация в средата на 2022 г. Бари Ритхолц прави списък от 15 точки, в които според него следва да се търсят основните причини за по-високата инфлация в САЩ и света. На 13-о място той поставя търсенето на по-големи печалби. Половин година по-късно, в края на 2022, с натрупването на повече информация се оказва, че увеличаването на приходите и съответно печалбите е много по-сериозен двигател за инфлацията, като greedflation вече влиза в топ 5 на неговия списък. Същевременно американският Институт за икономическа политика навлиза в повече детайли, анализирайки маржовете на печалбите на фирмите през настоящия икономически цикъл след ковид-19 и открива, че от началото на рецесията, причинена от пандемията през второто тримесечие на 2020 г., общите цени в сектора на нефинансовите предприятия в САЩ се повишават с годишен темп 6.1% – ясно изразено ускорение спрямо ръста на цените от 1.8%, който характеризира предпандемичния бизнес цикъл между 2007 и 2019 г. Поразително е, че повече от половината от това увеличение (53.9%) може да се отдаде на по-големи маржове на печалба, като разходите за труд допринасят за по-малко от 8% от поскъпването.

В развитите икономики и най-вече в САЩ трудът и капиталът са разменили ролите си по отношение на своя принос в инфлационните процеси от 2020 г. През четирите десетилетия преди пандемията (1979 до 2019 г.) печалбите на фирмите са допринесли с 11% за растежа на цените, докато разходите за труд – около 60%. Днес печалбите са отговорни за над половината от увеличенията на цените.

Наскоро един друг автор – Алберт Едуардс от Société Général, чийто анализ получи широк отзвук, обърна внимание на greedflation, дефинирайки термина като „ситуация, в която компаниите увеличават цените си повече от необходимото, за да увеличат колкото се може повече печалбите си“. Според Едуардс това поведение обяснява отчасти увеличението на маржовете на печалба, докато производството остава относително ниско. На долната графика се вижда колко сериозно повишението на фирмените печалби изпреварва нарастването на разходите за труд и нетрудовите разходи, като днес тази разлика е много над два пъти, което е исторически рекорд.

Има обаче клопка и тя е в обществената реакция, която се изразява в социални вълнения или просто принудително свиване на разходите. В България подобна реакция виждаме срещу много по-високите цени спрямо други държави, за което правителството и браншовите организации побързаха да обвинят големите вериги (виновни са винаги чужденците и никога „българският бизнес“). Добре е да се отбележи, че стремежът на фирмите към по-високи печалби категорично стои в основата и на българската по-висока инфлация. Ако трябва да кажем защо все пак тя започна да спада в България преди много страни в ЕС, greedflation e една от причините. Поради неработеща както трябва пазарна икономика фирмите прехвърлиха своите разходи много по-рано върху крайните клиенти и в момента достигнатите нива остават сравнително стабилни, а спадът на цените и оттам на инфлацията е свързан със спадащото търсене. В развитите икономики този процес е значително по-бавен и по-щадящ за населението и именно поради това в някои държави в Западна Европа инфлацията продължи да се повишава, след като в България отбеляза явна тенденция на намаление.

Причината за тази разлика е много по-бързото увеличение на цените у нас, като фирмите не само успяха да прехвърлят много бързо по-високите цени на входящите си материали, но и увеличиха непропорционално цените на произвежданите от тях стоки много над реалните си разходи, което наду печалбите им.

Разбира се, увеличението на цените винаги е свързано с очакванията за инфлацията. Нормалното пазарно поведение е очакванията на фирмите за инфлацията да се прехвърля върху крайните цени. Въпросът е в скоростта на прехвърляне. В България това става много бързо, докато в други държави, най-вече в Западна Европа, се случва много по-бавно поради много по-голямата конкуренция и опасенията, че фирмите ще загубят пазарен дял, ако прехвърлят бързо нарасналите входящи разходи. Именно затова инфлацията в еврозоната като цяло е по-ниска.

Както беше посочено, феноменът greedflation е повсеместен и България не е изключение. Въпросът е обаче защо в България инфлацията продължава да е много по-висока, отколкото промяната в цените на входящите материали и ръстът на разходите предполагат. Все пак една немалка част от входящите материали са борсови стоки, чиито цени отдавна драстично спаднаха, а разходите за труд, дори и над нивото на инфлацията, представляват много малък дял (значително по-малък от този на Запад), за да са водещ фактор в по-високата инфлация у нас.

Отделно имаме все още огромни компенсации за бизнеса (около 12 млрд. лв. само за последните 3 години, 2020 – 2022). Няма причина инфлацията у нас да се задържа толкова високо. Обяснението следва да се търси в картелирани договорки, в огромния дял на сивата икономика (33%) и укриването на данъци, което драстично изкривява конкуренцията. Така че при свободни пазарни отношения цените би трябвало да се увеличават по-бавно, както и да спадат по-бързо, отколкото това се случва у нас.

Описаният феномен е разпространен в световен мащаб и е проблем навсякъде, като причината е нарасналата пазарна сила на компаниите поради съсредоточаване на огромен брой патенти в една сравнително малка част от бизнеса, което позволява доминиращо пазарно положение, по-високи приходи и цени и по-малка конкуренция. Това е причината проблемът с непропорционалните печалби на фирмите да се коментира в научни публикации и форуми. За България има и местни причини, които обаче, вместо да се третират, всъщност се неглижират и толерират от властта.

От данните на Министерството на финанси за предходните пет години много ясно се вижда какво се случва с корпоративните печалби през последните 2021 и 2022 г. – те се увеличават с 10 млрд. лв. спрямо предходната, въпреки че тези две години са именно периодът с най-високи инфлационни показатели за последните 15 години (виж таблицата). Помощите и компенсациите за фирмите са 2.1 млрд. лв. през пандемичната 2020 г. и достигат до 2.3 млрд. лв. през 2021 г., а през 2022 г. нарастват драстично до 5.9 млрд. лв.

Според Евростат ценовото ниво в България е 55.6% от средното в ЕС съгласно данните за 2021 г. При храните обаче то е значително по-високо спрямо общото – 79.9%. Още по-изненадващи са данните за групата, включваща мляко, сирене/кашкавал и яйца – ценовото ниво е драстично по-високо не само от общото в страната, а е над средноевропейското и е 111.2% (виж графиката). Каква е причината за този феномен, след като данните за изкупните цени на млякото в България показват, че те са по-ниски с между 10% и 20% от средните нива в ЕС? Разходите за обработка и труд в България са също едни от най-ниските, което означава, че причината не може да се търси при тях. Следва да се има предвид, че в случая данните на Евростат са за 2021 г., когато инфлационният натиск беше все още незначителен.

Подобни аномалии с цените могат да бъдат открити в много други продукти и стоки в България, но особено характерно е това в сектора на храните, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница на българите, спрямо която се изчислява инфлацията в страната.

Същевременно държавата предоставя едни от най-големите субсидии за селскостопанските производители въпреки масово налаганото твърдение, най-вече от съответните браншови организации, че субсидиите в България били малки или изобщо нямало. Само за пример – субсидиите за оранжерийно производство през 2022 г. в България са едни от най-големите, като те са предоставени по три схеми, по две от които производителите на оранжерийни домати, краставици и чушки са получили съответно 100 865 лв. на хектар за отопляеми оранжерии и 26 739 лв. на хектар за неотопляеми. Сериозни субсидии се получават в животновъдството, а за зърненото производство България е критикувана от години, че буквално няколко фирми получават почти целия размер на субсидиите за тези култури. Така например едно лице, с което са свързани 5 фирми в класацията на 17-те най-големи получатели на субсидии, е получило 27.5 млн. лв. от общо раздадени близо 60 млн. лв. само по Схемата за единно плащане на площ и по схемата за зелени директни плащания, което представлява над 45% от общия размер на субсидиите.

И както стана ясно, тези огромни средства, получавани от единици, не водят до по-ефективно производство и съответно до икономия от мащаба, а де факто чрез подобна политика се установяват монополни и олигополни практики, което води до значително по-високи ценови нива у нас, отколкото в другите държави в ЕС.

Проблемът е, че не само не се вземат мерки за промяна на това състояние, а държавата реално го толерира и подпомага чрез законодателни действия и отказ от регулаторен контрол. Всичко това е в основата на по-високите цени, както и несъразмерните с икономическа активност печалби на определени фирми, което обяснява феномена greedflation у нас.

*Тази статия е написана специално за в-к „Капитал“ и е публикувана в бр. 16 от 22.04.2023 г. на изданието.

Сподели

Warning: Use of undefined constant rand - assumed 'rand' (this will throw an Error in a future version of PHP) in /home/jvoynovc/public_html/wp-content/themes/ribbon/single.php on line 38
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *