750 Преглеждания

От какво се движи високата инфлация?

През последната една година инфлацията в целия свят се ускори драстично и на много места достигна незапомнени от десетилетия върхове. Резонният въпрос, който изниква в този случай е защо беше допуснато това и какви са причините, които стоят в основата на този процес. Разбира се, основният въпрос, който стои на преден плат е защо правителствата, централните банки, световните финансови институции и плеяда изтъкнати икономисти, работещи в частния сектор и академичните среди се провалиха зрелищно с прогнозите си за риска от изключително висока инфлация. Има и изключения, разбира се, за които ще стане дума по-надолу.

Все пак е симптоматично, че икономистите в голямата си час досега са отделяли забележително малко внимание на това как и защо техните теории и модели са се провавили при прогнозирането на настоящата инфлацията.  Дори Националното бюро за икономически изследвания на САЩ, което се счита за водещ институт за академични публикации по икономика не е представило някакви сериозни проучвания и разработки относно стремителното развитие на инфлационните процеси в сравнение, например, на масовото публикуване на статии за пандемията през 2020 г.

Подобно, да го наречем нехайство, би било разбираемо, ако отклоненията в инфлационните прогнози беше сравнително малко. Но в случая говорим за много сериозно отклонение от първоначалните прогнози. Инфлацията още в края на миналата година беше повече от два пъти над средната прогноза на икономистите от анкетите на икономическите издания и аналитичните центрове, анкетирани месеци до година по-рано и доста над най-високите прогнози.

Федералния резерв категорично се провали в прогнозирането на инфлацията, каквито и да са причините за това (а те не са все пак тривиални), докато Европейската централна банка наскоро съобщи, че точността на нейните прогнози за инфлацията „намаля значително по време на Covid кризата“.

Определението на икономистите за инфлация, под което се разбира повишаване на общото ниво на цените, не се е променило с времето, но разбирането за причините за нея преминава през разбирането за промените в обстоятелствата.  Учебниците все още свързват инфлацията с паричното предлагане, но финансовите иновации и регулаторните промени направиха връзката между парите и разходите твърде ненадеждна, за да бъде полезна.

В днешно време икономистите се опитват да предскажат инфлацията, като сравняват търсенето на стоки и услуги и тяхното предлагане, представено от „разликата в производството“ или т. нар. output gap, което представлява разликата между действителния и потенциалния БВП на базата на наличния капитал и труд, като използват и кривата на Филипс, според която заплатите и цените се ускоряват, когато безработицата падне под някакво естествено, устойчиво ниво. Моделите, които цетралните банки изпалзват са допълнени с мерки за миналата и очакваната инфлация, която влияе на поведението при определяне на заплатите и цените, цените на петрола и обменните курсове.

Тези модели работеха сравнително добре през последните около 40 години до преди пандемията от Covid-19, но не и след това. Лари Съмърс е един от малкото икономисти, които прогнозираха правилното бъдещото нарастване на инфлация в началото на 2021 г. Според него кривата на Филипс вече показва сериозни отклонения и не е подходяща да се използва за прогнозиране на инфлацията и то от доста отдавна. Според него причината за бързото повишение на ценовите нива от средата на 2021 г. безспорно е свързана с държавните помощи. Както ще стане ясно малко по-долу, това обаче съвсем не е основната причина за високата инфлация през последните месеци. Все пак разбирането, че фискалният стимул на президента Байдън от 1,9 трилиона долара ще надхвърли далеч посочената разлика в производството в случая е категорично вярно твърдение.

Подобни аргументи изрази също така Оливие Бланшар, бившият главен икономист на МВФ, който смяташе, че силното търсене ще доведе до намаляване на безработицата до 1,5% в САЩ, и от Майкъл Стрейн, ръководител на проучванията на икономическата политика в консервативния American Enterprise Institute.

Въпреки че всички тези критици са определили посоката на инфлацията правилно, техните анализи не могат да обяснят, поне като използват макроикономическите зависимости, които се използваха повсеместно преди пандемията, как инфлацията внезапно се изтреля от около 2% преди пандемията до над 8% сега в САЩ и еврозоната или с цели 6%. 

Според различни анализи за това на какво се дължат тези сериозни отклонения се оказва, че разминаванията в оценката на потенциалния БВП и съответно на отклонението спрямо получения в последствие действителен БВП могат да обяснят незначителна част от грешните прогнози. Така например  според Алън Детмайстър, икономист в UBS и бивш служител на Фед, разликата в производството, получена от действителния БВП и оценките на Бюджетната служба на Конгреса за потенциалния БВП – коригирана и некоригирана за инфлацията може да обясни  най-много 0,1 процентен пункт от нарастването на инфлацията от средата на миналата година, а нивото на безработица не може да обясни нищо. Според неговите изчисления напусканията на служителите и броят на свободните работни места, както и сроковете за доставки могат да обяснят около половината нарастване на инфлацията.

Всъщност ако трябва да се даде отговор за причините за настоящите много високи нива на инфлацията, долният анализ, изготвен от Moody’s Analytics на базата на статистиката за американския трудов пазар показва много ясно какви са основните източници на инфлация, които са валидни за целия свят.

Войната на Русия срещу Украйна е в основата на инфлационния натиск, като специално за САЩ на тази причина се дължат 3.5 процентни пункта от инфлацията за май, което обяснява 41% от ценовото увеличение. Допълнителни 2 п.п. или 23.5% от ценовото повишение се дължат на много бързото и неравномерно възстановяване на икономиките след утихването на Covid  кризата, което е свързано с проблемите във веригите за доставки и липсата на работна ръка. Типично за САЩ в случая е много високия ценови натиск на имотния пазар, но това също е характерно за целия свят в по-голямата си част. Фискалните стимули, които в случая имат относително много малко влияние спрямо останалите причини, все пак оказват такова, което в случая за САЩ дава принос от 0.1 п.п.

Следва много ясно да се отбележи обаче, че фискалните стимули, поне в началото, имаха относително висока тежест като причина за ценовото повишение. Все пак, след началото на руската инвазия, а и известно време преди това във връзка с използването на енергоносителите като оръжие от страна на Русия, войната в Украйна се превърна в основен и най-голям източник за повишения ценови натиск навсякъде по света.

Това, което обаче прави силно впечатление от анализа е, че паричната политика на централните банки, в случая на Фед, няма никакво влияние върху инфлацията през последната година. Това е в пълно противоречие с широко разпространената теза, че в основата на високата инфлация в света е паричната политика на централните банки, което в настоящата ситуация не се потвърждава.

Т.е. анализът на източниците за инфлацията показва, че руската инвазия и скокът на цените на петрола и другите суровини са причина №1 за инфлацията, последвана от пандемията и недостига на жилища. Същевременно ясно се вижда, че често сочените причини за голямата инфлация, като строга регулация на индустрията за изкопаеми горива, силен растеж на паричното предлагане и корпоративна алчност, не играят съществена роля за високата инфлация.

В категорията “Друго“ (Other) е основна инфлация. При приблизително 2,3%, това е в съответствие с целта за инфлация на Фед. Това предполага, че ако не бяха посочените по-горе фактори, инфлацията в момента би била близо до целта за на Фед.

Ако се върнем на причините за сериозното разминаване между прогнозите и действителните ценови нива на инфлацията, наблюдавани през последната година, разминаването в определена степен може да се обясни с хомогенността и еластичността на предлагането. Макроикономическите модели третират всички сектори на предлагането като хомогенни, а цените на стоките и услугите в тях като малко еластични. Така например стоките в сектори като автомобили, жилища, ресторанти, енергия, здравеопазване, финанси се разглеждат като хомогенни и когато търсенето на легла в старчески домове или на автомобили нараства, тяхното предлагане се увеличава и цените се повишават само малко, ако изобщо се покачват.

Но това, което стана характерно за последните две години за предлагането беше, че то не може вече да се разглежда като хомогенно.  В някои индустрии като електронната търговия наемането на нови служители беше лесно, докато други, като старчески домове например, загубиха масово работници.  Храната, продавана в ресторанти, не заменя лесно храната, продавана в супермаркетите.  Предлагането вече не е еластично: увеличеното търсене на автомобили и къщи повиши цените, а не производството.

Всички тези промени повлияха върху прогнозите на инфлацията, въпреки че това не извинява правителствата и централните банки по отношение на прекомерните стимули и забавените реакции.

Въпреки това, доказателствата сочат, че високото търсене и ограниченото предлагане взаимодействат по начини, които икономистите се опитват да калибрират. Това е проблем, защото предполага, че инфлацията може да остане непредвидима. И въпреки че Фед и централните банки вече бързо оттеглят стимулите и затягат паричната политика, проблемите с веригите за доставки в резултат на Covid и войната ще останат поне засега..

Сподели
Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *